Той отрицателно поклати глава.
— Не. Защо?
— Мисля, че ми е сърдита. Попритиснах я, за да те вземат във филма. Но бях сигурна, че няма да ме подведеш.
— Същото вече го знае и Мик — каза той. — Имам много сладки реплики.
— Радвам се, че стана така — промълви тя.
Той протегна ръка през масата и улови нейната. Размениха си твърде интимни усмивки.
Това беше физическата нужда. Не можеха да заставят ръцете си да не се докосват.
ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ОСМА
Съмър отново се събуди късно. Явно това се беше превърнало в неин навик, но защо не? Не беше на училище, за да бърза, нито някой й мърмореше за това. В Чикаго й досаждаше само камериерката на татенцето, госпожа Стърн, която беше просто дърта вещица. Ако знаеше какво става под стария й закривен нос, сигурно щеше да припадне.
Беше толкова интересно да е далече от всички тях — да си живее живота без постоянната заплаха от попълзновенията на баща й… без лицето му, надвисващо над нея посред нощ.
Потрепери при спомена за това. Да бъде свободна… Не може цял живот да живее с очакването един ден да се освободи.
Нощес се прибра у дома в четири и в кухнята се сблъска с Ричард, дошъл за чаша вода. Това възнамеряваше да използва за противодействие на основната пречка по пътя си. Имаше си три-четири специални възбуждащи питиета, които обичаше да нарича „гангстери“ — смес от водка, плодов сок и ром. В този момент имаше чувството, че е попрекалила с нещо такова.
— Да не би да се прибираш? — попита Ричард и вдигна поглед към нея.
О, не! Само не проповеди. За Бога!
— Бях у една приятелка — започна да обяснява тя. — Изведнъж в кухнята избухна пламък, всичко се напълни с пушек, затова се прибрах набързо у дома.
Ричард се разсмя.
— Добре си го измислила, мила моя. Запази обаче тази историйка за майка си.
Тя се изкиска. Ричард никога не й даваше много зор. Той е най-готиният. Още не можеше да разбере защо са се развели с Лара. Изглеждаше й адски глупаво. Лара е толкова сладка и хубава — да не повярваш, че някой мъж ще се откаже от нея.
Обърна се в леглото си, след това си спомни, че обеща да се обади на Тина. Говориха за срещи със звезди и изкарване на пари. Можеше ли въобще това да е нещо сериозно?
Ако може да изкарва достатъчно пари, никога няма да се наложи да се връща у дома.
За четенето на сценария актьорите се събраха към десет часа в голямата зала за конференции зад офиса на продукцията. Лара тайно се радваше на включването на Джой във филма; истината беше, че се чувства по-сигурна, като знае, че той е до нея.
Повечето от актьорите висяха край кафе-машините и се запознаваха помежду си. Лара не успя да си припомни нито един от тях, но ги поздравяваше с очи и се усмихваше, защото ясно си даваше сметка, че от нея като звезда на филма зависи да създаде приятелска атмосфера между тях.
Сега, когато вече имаше роля във филма, Джой реши да направи добро впечатление и на Ники. Запъти се към нея.
— Дължа ти голяма благодарност — каза той. — Ти направи много, за да стана част от екипа.
— За това ще благодариш на Лара, а не на мене — отговори му язвително тя.
— Да, непременно ще й благодаря.
— Трябва да го направиш много добре — подметна тя и се отправи към кафе-машината.
Той я последва.
— Вие двете сте добри приятелки, нали?
— Да, определено.
— Чудесно. Приятелството е нещо много важно.
Ники спря и мълчаливо го изгледа. Какво искаше тоя? Одобрението й? Очевидно.
— Много хора обичат Лара, включително и ние двамата с Ричард — най-сетне произнесе тя. — Така че, Джой, на тебе вече ти е станало ясно, че само ако я нараниш…
— Аз може и да познавам Лара съвсем отскоро, но я обичам и уважавам. И винаги ще я обичам.
Ники поклати глава и отмина.
Тя беше костелив орех… Но Джой реши, че просто не трябва да се отказва и постепенно ще я спечели… Като най-добрата приятелка на Лара, тя трябваше да е на негова страна.
Лара седна на мястото си в началото на голямата маса за конференции и покани с жест Джой да се настани до нея. Той го стори.
Мик остана прав, непохватните му ръце се мятаха във въздуха; той произнесе кратка и силно емоционална реч.
Ники беше впечатлена. За да е добър режисьор, човек трябва да е и голям лидер, а Мик очевидно беше такъв — въпреки всичките му чудатости.
Айдън Шон пристигна по-късно, облечен в раздърпани джинси, измачкана тениска и черна бейзболна шапка с надпис „Изяж ми тъгата“. Очите му бяха скрити зад тъмни очила.
— Радвам се, че успя да дойдеш — хладно каза Ники, когато той мина покрай нея.
Той свали очилата си и я погледна отвисоко.
— Не бери грижа за мене — измърмори. — Имаш си достатъчно проблеми вкъщи.
Тя набърчи чело. Възможно ли беше той да е научил, че нещата между нея и Ричард не вървят?
— Не разбирам какво искаш да кажеш.
— Остави — и той се настани на един стол в края на масата.
Четенето започна.
Джой наблюдаваше Лара, която се преобрази пред очите му. Още с първите реплики на Ребека, учителката, тя се превъплъти в своята героиня. Изведнъж блестящата й красота се стопи и тя стана само една обикновена, срамежлива женица.
След двайсетина страници идваше ред на сцената с изнасилването. Лара се държеше като истински професионалист. Джой също се справи със сцените, в които участваше.
Сценарият беше изключително богат — наистина подхождаше на драматургичния талант на Лара. В края на четенето тя беше емоционално изстискана.
Мик се втурна към нея и я целуна по устата.
— Ти си най-великата — той сияеше и тръпнеше от възторг. — Не съм очаквал, че ще го направиш толкова добре. Лейди, адски си фантастична!
Тя беше щастлива, че е заслужила подобни думи.
— Благодаря ти, Мики — отговори малко разсеяно — мислеше само за това, че няма търпение да се прибере у дома с Джой, да усети блаженото спокойствие на прегръдките му.
Ники също я прегърна — не можеше да остане безучастна.
— Толкова съм доволна — възкликна възбудено тя. — Ти си много повече от една обикновена филмова звезда — след време ще го оценят всички. Този филм най-сетне ще ти донесе признанието, което заслужаваш.
— Ще направя каквото мога — скромно каза Лара.
— Ти можеш удивителни неща! — засмя се Ники. И двете отново се прегърнаха. — Съжалявам, ако не съм се държала добре — продължи Ники. — Сега си дадох сметка, че ако ти харесваш Джой, той наистина трябва да е свестен тип. Определено беше добър днес на четенето. Всъщност е много добър.
— Нямах намерение да те карам да го ангажираш — каза Лара. — Така се получава винаги, когато много държиш на някого. Ако Джой не беше получил ролята, той щеше да се върне в Ню Йорк, а ти щеше да се чудиш как да се оправяш с една жалка актриса.
— Всичко ще се нареди — зарадва се Ники. — А сега най-важният въпрос: добре ли се чувстваш с
