Мик?
— Той не е Ричард, но не се съмнявам, че ще се сработим.
— Днес всичко ме радва — възкликна Ники. — Въпреки закъснението на Айдън.
— Знаеш ли, днес доста време говорих с Ричард.
— Какво иска от тебе? Пак ли ти мърмори за Джой?
— Поиска да обядваме утре. Ще можеш ли да дойдеш?
— О, не. Прекалено съм заета.
— Нали нямаш нищо против да се видя с него?
Ники се засмя.
— Ти и Ричард да обядвате заедно? О, да, наистина ще се пръсна. Все пак щеше да е добре от негова страна да покани и мене.
— Той е твой съпруг.
— Да бе, имам голям късмет — усмихна се унило Ники.
— Наред ли е всичко? — Лара усети, че има нещо тревожно.
— О, съвсем — Ники беше твърдо решена да не товари Лара със собствените си проблеми. — Защо, да не би да се съмняваш?
— Ако искаш да поговорим за това…
— Знам, знам, ти си насреща. Все пак ти благодаря.
Лара се огледа наоколо и потърси Джой. Той беше в другата страна на залата, увлечен в разговор с младата асистентка на режисьора — момиче с дълга къдрава коса и твърде привлекателно тяло. Усети ревност. Смешно! Никога по-рано не беше ревнувала от когото и да било. Джой правеше чувствата й напълно неуправляеми.
— Какво става със Съмър? — попита тя, заставяйки се да продължи разговора с Ники.
— Като се има предвид, че почти нямам време да се видя с нея, мога само да се досещам, че всичко е чудесно — отговори Ники. — Реших, че е по-добре, вместо да й досаждам до смърт, да й позволя да прави каквото си иска. Тя има намерение да се установи тук за постоянно.
— Дали ще е добре? — внимателно запита Лара. — Този град крие много рискове за една тийнейджърка.
— Така е — Ники беше съвсем съгласна. — Но пък точно сега нямам време да изпълнявам и ролята на майка.
— Може би трябва да я върнеш обратно в Чикаго, докато приключиш с филма.
— Права си. Точно това трябва да направя. Още утре ще се обадя на Шелдън и ще го повикам тук.
— Няма защо да я оставяш да се шляе толкова.
Ники отново набърчи чело.
— Казвала ли ти е Съмър нещо, което и аз трябва да знам?
— Не, нищо. Но си спомням, че когато за първи път дойдох в Лос Анджелис и бях само на деветнайсет, повярвай ми… много добре разбрах как прекрасните момчета, живеещи тук, могат да наранят младите момичета.
— О, да — усмихна се Ники. — Но съм сигурна, че както винаги ти си се справила с твоя неотразим стил.
Очите на Лара потъмняха. Само ако Ники знаеше… — помисли си тя.
Отново потърси с очи Джой. Той вече беше тръгнал към нея. Сграбчи я за ръката и се усмихна широко.
— Нали е най-добрата? — обърна се към Ники. — Тя е изумителна жена!
— Винаги съм го знаела.
Той притегли Лара към себе си. Ръката му се плъзна надолу и я стисна за задника.
— Звездата ми. Любимата ми. Ти си най-страхотната!
Хм… — помисли си Ники. — Тоя иска всички да научат какво притежава.
Лара, втренчена в него, изглеждаше така, сякаш изобщо не вижда нищо. Наистина, той можеше да направи с нея каквото си поиска и да получи всичко.
— Защо не оставим едната от колите тук и не се приберем и двамата с другата? Ще бъдем заедно — предложи той. — Изпрати после господин или госпожа К. да я приберат.
— Не мога да ги карам да шофират по целия път до Вали — възрази Лара.
— Защо не, нали работят при тебе?
— Да, но…
— Добре, решено. Ще вземем ягуара.
— Предполагам, ти ще вземеш ягуара — сухо подметна Ники.
— По-скоро ние — отговори Лара, щастлива да остави Джой да поеме отговорността.
Вън на паркинга Лара отново се настани на мястото до шофьора, а Джой седна зад кормилото. Наведе се към нея и я целуна.
— Толкова се гордея с тебе — каза й той. — Всеки път, когато те погледна и отново видя, че си моя, не мога да повярвам.
— А какво да кажа аз? — усмихна се тя. — Аз също се гордея с тебе. Ти беше чудесен.
— Остави това. Аз едва получих ролята.
— Онова, което направи, беше много впечатляващо.
— Карай с тези ласкателства, защото те са ключът към малкия ми!
— Ще ти го позлатя — поглези се тя.
— Покажи ми!
Завиха и излязоха на пътя. И двамата се заливаха от смях.
— Днес си мислех… — каза той. — Веднъж да свърши този филм и можем да отидем някъде — в Бали, Таити, където и да е на някое екзотично място.
— Аз винаги съм много заета.
— Хващам се на бас, че си била навсякъде, нали?
— Единствените места, където ми се е случвало да отида, са били външните снимки.
— Тогава да отидем да се разходим.
— Трябва да проверя какво имам по график.
— Лара — в погледа му светеше лукаво пламъче, — кажи ми честно: преди да се запознаеш с мене, всичко ли си правила по график?
— Мисля, че да — овчедушно си призна тя.
— В такъв случай, веднага щом този филм свърши, ще скъсаме графика ти на парчета, защото отсега нататък за нас започва съвсем нов живот.
Тя се засмя блажено.
— Както кажеш, Джой.
Съмър се срещна с Тина на терасата на един ресторант на „Сънсет плаза драйв“. Тина беше заедно с твърде съблазнителна по-възрастна дама, която според Съмър беше на годините на майка й.
— Запознай се с Дарлийн — представи ги Тина една на друга. — Дарлийн е печена. Тя ще уреди всичко.
— Здравей, Съмър — любезно се усмихна Дарлийн. Косата й беше тъмноруса, сресана назад, а зъбите й блестяха от белота. Беше облечена в скъп тоалет на Шанел, а на ушите и пръстите й проблясваха истински диаманти.
— Здравей — Съмър беше доста впечатлена от очевидната изтънченост на жената.
— Сядай, скъпа — предложи Дарлийн.
Съмър седна до Тина, но успя да забележи идеалния маникюр на Дарлийн.
— Съмър — започна Дарлийн, — научих, че може би ще се заинтересуваш от предложението ми за работа.
Съмър погледна към Тина, която кимна в потвърждение.
— Точно за това, за което вече говорихме — напомни й Тина. — Спомняш си — за кинозвездите.
— Ъ-ъ… да — съгласи се Съмър.
