— Така става — меко произнесе Дарлийн. — Една много шик кинозвезда има сериозни намерения да се срещне с тебе. При това е млад.
Колко бързо стават нещата!
— За това ли става дума?
— Интересува ли те?
Нямаше нищо, което да загуби, можеше само да спечели — пари и свободата си.
— Определено — бързо каза тя.
Дарлийн разтвори устни в ослепителна усмивка.
— Какво ще кажеш за петстотин долара в брой?
Съмър не можеше да повярва, че всичко това й се случва.
— Ъ-ъ… много привлекателно — едва успя да изрече тя.
— И още нещо — добави Дарлийн. — Не си девствена, нали? И много добре знаеш как да се грижиш за себе си?
— Да, знам как да се пазя — тя си помисли, че един презерватив и един джойнт ще я спасят от всякакви усложнения.
— Тогава до утре вечер — Дарлийн стана от масата. — Ще уредя всичко, а Тина ще ти съобщи подробностите — и тя кимна на Тина. — Права си, мила. Съмър е много красива.
След това се отправи към един мерцедес, чийто шофьор чакаше на стоянката, седна в него и колата потегли.
— Върхът! — възкликна Съмър. — Коя е тя?
— Нали е страхотна? — възхищаваше се Тина. — Искам да стана като нея. Да можеше само да видиш къщата й!
— Къде се запознахте? — попита Съмър и си отряза парченце пица от чинията на Тина.
— Ами… — поколеба се Тина. — Работех на едно място като модел и една от другите манекенки ме запозна с нея. Дарлийн е страхотна. С нея направих маса пари. Ти също можеш да ги имаш, само че каквото и да стане, не й казвай, че си само на петнайсет… Аз й казах, че си на седемнайсет. Внимавай много.
— Ясно. — Ама за идиотка ли я мислеше Тина?
— И недей да раздуваш за тази работа — предупреди я Тина. — Не казвай нито на Джед, нито на останалите. Това е наша тайна.
— Мога да пазя тайни.
— Знаех си, че мога да ти имам доверие.
Съмър махна на сервитьора и си поръча цяла пица. Нали скоро щеше да стане богата.
ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ДЕВЕТА
Ричард щракна с пръсти и поръча на сервитьора бутилка „Шардоне“.
— Аз не пия — Лара вече съжаляваше, че се е съгласила да обядва с него.
— Моля те, скъпа — настояваше той. — За доброто старо време.
— Доброто старо време? — тя явно се подразни. — Мислех си, че целта на този обяд е да ми говориш за Джой.
— Да, разбира се, но това не означава, че не можем да се порадваме един на друг, докато си говорим — произнесе думите меко, разчитайки на чара си. — Чаша вино с бившия ти съпруг — да не би да е толкова ужасно?
— Ще бъда откровена, Ричард — погледът й се рееше из салона. — Щях да се чувствам много по-добре, ако Ники беше с нас.
— Защо говориш така? — той явно страдаше, а в погледа му се четеше обвинение. — За Бога, бяхме женени. Пък и не се срещаме тайно.
— Да, прав си — тя безизразно оглеждаше ресторанта. Денят й беше тежък. Най-напред записа няколко телевизионни изявления за Австралия, последвани от едночасово интервю с репортер на списание „Премиера“. Сега пък — обяд с Ричард. Бе се съгласила по-късно да отговори на още няколко въпроса в офиса на „Връзки с обществеността“. Мразеше тази работа — беше давала много интервюта, сякаш включила на автопилот.
За миг се изкуши да стане от масата, да отиде до телефона и да отмени срещите, но после осъзна, че така ще отблъсне мнозина журналисти, а рекламата е важно нещо — особено в момента, когато й предстояха промоциите на три нови филма.
Истината беше, че няма никакво желание да загуби няколко скъпоценни часа в рекламния офис, вместо през това време да бъде с Джой.
Джой… Може би мислеше за него много. Не беше ли хлътнала прекалено бързо?
Кой да й каже? А и какво значение има? Беше важно само това, че за първи път от цяла вечност е щастлива.
— Щастлива ли си? — чу да я пита Ричард, сякаш четеше мислите й.
— Много — беше категорична. — Джой ми предлага свободата да бъда самата себе си.
Той се вгледа в лицето й и се зачуди как си е позволил да изостави такава жена.
— Интересно твърдение — каза той. — Какво точно означава?
— О, не зная… — поколеба се тя. — Дава ми възможност да преодолея задръжките си, да се освободя напълно.
Очите му припламнаха.
— Сексуално?
— Наистина не е твоя работа.
— Е, добре — той се отпусна назад в стола си. — След като сме толкова искрени, нека да ти кажа, че това беше една от причините, поради които започнах да тичам подир други жени.
— Моля? — намръщи се тя.
— Не ме разбирай погрешно — той се уплаши да не премине отвъд прага на търпимостта й. — Скъпа моя, все пак трябва да ме разбереш — ти никога не си била много изобретателна в леглото. Понякога един мъж има нужда и от нещо друго…
Тя се втренчи в него, а зелените й очи внезапно потъмняха. Какво право имаше бившият й съпруг да й говори така? Ако сексуалният им живот е бил толкова скучен, това не беше по нейна вина — не беше тя тази, която се развяваше нагоре-надолу.
— Знаеш ли, Ричард — заговори тя с леден глас. — Аз може би не съм била толкова изобретателна, колкото ти се е искало, но идвало ли ти е някога наум, че на тебе повече ти харесваше да гледаш телевизия?
Сега беше негов ред да се възмути. За втори път му натякваха, че предпочита телевизията пред секса. Първо Ники. А сега — и Лара. По дяволите! Той е правил много повече секс от техните „интимни вечери“, взети заедно.
— Ако искаш да се караме… — започна той.
— О, не — прекъсна го тя; даваше си сметка, че ще е по-умно да се оттегли, преди да са се оказали въвлечени в истинска битка. — Този обяд беше грешка — продължи тя и се изправи. — Всъщност смятам да тръгвам, докато все още можем да разговаряме.
— Не можеш да постъпиш така — каза той и също се изправи на крака.
— Ти ме подведе да дойда, за да можеш да говориш за миналото ни. Знаеш ли какво, Ричард? Мисля, че ревнуваш, защото най-после намерих мъжа, с когото си пасваме.
— Глупости! — възрази той.
— Джой е млад, изглежда добре — разгорещи се тя. — Заедно си прекарваме невероятно, а това е удар по самолюбието ти. Така че въобще не ми ги разправяй тия — че някоя жена не е добра в леглото само защото мъжът не я вдъхновява. Значи… никакви други приятни обядчета за двама. Да си останем приятели. Става ли, Ричард?
И преди той да отговори, тя се отправи към вратата.
