В този момент се появи един от асистентите на продукцията с цяла купчина бележки. Ники ги прегледа набързо, остави ги на бюрото си, после вдигна телефона и се обади на Шелдън в Чикаго — задача, която отлагаше вече цял ден.
— Как си, Ники? — попита я Шелдън с високомерния тон, който тя отлично помнеше и ненавиждаше.
— Чудесно — тя очакваше той пръв да заговори за Съмър. Но той не го направи. — Добре ли си починахте? — попита тя просто от любезност.
— Да, приятно беше — отговори той.
Кратка тишина. Ники беше тази, която я наруши.
— Знаеш ли, Шелдън — тя търсеше подходящия тон. — Обаждам ти се да поговорим за Съмър.
— Какво има?
— Иска да ходи на училище в Лос Анджелис.
— Защо? — той попита остро.
— Тук й харесва.
— Надявам се, не си й разрешавала много-много да хойка — строго произнесе той.
— Познаваш я много добре и знаеш, че не е момиче, което можеш да държиш изкъсо. Между другото тя ми каза, че никога не й слагаш вечерен час.
— Ти да не си се вързала на тези приказки?
Ненавиждаше разговорите с Шелдън — те отново й припомняха мрачните спомени от миналото.
— И така, какво мислиш за това? — върна се тя към предишната тема. — Одобряваш ли идеята й да остане тук или не?
Отново настъпи продължителна пауза, докато Шелдън обмисляше тази възможност.
— В състояние ли си да й отделяш достатъчно време? — най-сетне попита той.
— Всъщност точно в момента продуцирам един филм — тя се зачуди как ли ще му прозвучи тази новина.
Той шумно си пое въздух. Звучеше почти заплашително:
— Продуцираш филм?
— Какво странно намираш в това? — тя зае отбранителна позиция.
— Имаш ли опит?
— Мисля, че имам достатъчно, благодаря за загрижеността.
— Не — отсече той. — Не съм съгласен с тази идея. Искам Съмър да се върне у дома колкото може по- скоро.
— Ще й предам решението ти.
— Непременно.
— Тя ще бъде разочарована.
— Това не ме интересува особено.
Не, разбира се, че не го интересува. Шелдън беше студен като мъртва акула — само с повече себелюбие.
— Добре — по-бавно изрече Ники. — Може би когато й дойде времето да учи в колеж, тогава ще обсъдим преместването й тук. Може да се запише в Лосанджелиския университет или в Северна Каролина. И двата дават отлична подготовка.
— Решението е мое, Ники.
— Не — възрази му тя; в този момент го ненавиждаше. — То е и мое. И двамата сме нейни родители, нали?
— Ти се отказа от правата си в момента, в който я остави при мене.
— Ако си спомняш — гласът на Ники беше убийствено безизразен, — ти настояваше тя да остане при тебе. И я накара да се чувства толкова виновна, че да ми каже и на мене, че това е нейното желание.
Студен смях.
— Ники, Ники… винаги си обичала да се извиняваш със закъснение.
У нея се надигаше старият познат гняв срещу него.
— Как е новата ти невестичка? — започваше да се държи като кучка.
— Добре е — отговори той спокойно. — Опитай се този път да ме разбереш правилно. — Кратка пауза. — Истината, скъпа моя, е, че нещо не се получава. Казвал съм ти го и преди — ти имаш проблеми, имаш нужда от помощ.
— Заври си го отзад! — тя избухна изведнъж. — Все си си същият задник! — и трясна телефона, ядосана и на себе си, че му позволи да я изкара от кожата й.
Сега трябваше да каже на Съмър, че не може да остане. Разбира се, ако беше искрена, щеше да си признае, че предпочита да е така, защото няма нито време, нито желание да се занимава с нея. Предпочиташе Съмър да се върне при баща си…
Шелдън с гривата от гъста бяла коса, с която толкова се гордееше; със самодоволното изражение; с идеално поддържаните зъби; и с малкия член.
Не можа да се въздържи да не се усмихне победоносно при спомена за тъничкия му пенис. Шелдън беше голям мъж навсякъде с изключение на единственото място, което наистина имаше значение. Психиатър с малък сексуален проблем. Кофти комбинация. Постоянно се тормозеше и по тази причина си избираше за жени млади момичета, които нямаше с какво да го сравняват.
Въздъхна. Шелдън и малкият му член бяха част от миналото, от което тя отдавна се отърва. Защо ли отново да се разстройва заради него?
На вратата й се почука и вътре се вмъкна Айдън Шон с вид на човек, който току-що се е излюпил от леглото, както вероятно си и беше.
— Какво има? — попита го тя.
— Лицето ти е много напрегнато — той махна с мършавата си ръка към нея.
— Аз — напрегната? — тя се изсмя. — Защо мислиш така?
— Познавач съм на настроенията.
— Какво мога да направя за тебе? — беше решена да не се поддава на опитите му за интимничене, защото вече интуитивно усещаше, че той иска да се сближат.
— Да… Бих искал да се направят две-три промени в сценария. Исках да те питам, преди да отида при Мик. Може да е адски против пипането на текста.
— С други думи, искаш да съм на твоя страна.
— Ами да. Нали ти си шефът.
Тя кимна — забрави за Шелдън, за Ричард и за всичките си проблеми.
— Ласкателството ще ти гарантира цялото ми внимание.
Той кимна, сякаш предварително го знаеше.
— Дай да идем да пийнем по нещо — предложи той. — Изглеждаш така, сякаш имаш нужда от една глътка.
— Така ли?
— Да, шефке.
Погледна го твърде скептично.
— Защо винаги ми говориш така, сякаш съм на сто и две години?
Той сви рамене.
— Може да ми харесва да те изнервям.
— Защо?
— Ами винаги изглеждаш толкова спокойна.
Тя тъжно тръсна глава.
— Е, благодаря ти все пак.
— Добре, Ники. А сега отиваме ли да пийнем по нещо или не?
— Сигурен ли си, че е редно да пиеш?
Той се изсмя сухо.
