— Аз също ти мисля само доброто, мила моя.
— Сега мога ли да говоря с Ники? — попита тя подчертано търпеливо.
— Момент — той отиде да я потърси. След секунда Ники беше на телефона.
— Я кажи в колко тръгваш за работа — шеговито започна Лара.
— След малко. Защо?
— И първото четене е в десет часа?
— Готова си за него, нали?
— Да.
— Какво има?
— Нямам търпение да науча какъв е изходът от срещата на Джой с Мик. Звънни ми, когато отидеш в офиса.
— Виж какво — в пълното безразличие на Ники нямаше и следа от обичайната й сърдечност. — Ти ми постави ултиматум. Аз го предадох на Мик. Той ще ангажира Джой просто защото трябва да го направи.
— Така ли?
— Лара, знаеш, че си звездата на филма, пък и беше съвсем категорична.
— Не мислех да напускам, ако не го ангажират.
— Напротив, каза ми точно това — подчерта Ники. — Разбирам те много добре.
Ники беше ядосана — много лошо. Но не може непрекъснато да е мила и любезна с всички.
Помисли си за Джой и се усмихна. Джой Лоренцо. Отнасяше се с нея като с жена… не като с филмова звезда, а на нея това й харесваше. Джой. Мъжът, който я възбуждаше до полуда. Последните две нощи прекара в леглото й и двамата потънаха в страстна, невероятна, безкрайна любов. Тя никога не си беше и помисляла, че всеки път сексът може да е толкова фантастичен и различен. Джой й помогна да научи ново значение на понятието „страст“.
Никога не беше предполагала, че някога ще има толкова истинска връзка. А сега, когато я имаше, единственото, което всички правеха, беше да го критикуват. Какво я интересува образованието му и откъде е? Макар да я глождеше любопитството да научи каква е бившата му годеница, Филипа, за която той никога не говореше — дори когато тя се опита да го разпитва за нея.
Знаеше колко много са тайните му. Тя също имаше свои тайни и също не искаше да ги сподели.
Когато привърши с обличането, влезе в стаята му. Двата му куфара бяха сложени един върху друг на пода. За миг почувства вина, че нарушава интимността на личния му живот, но трябваше да си отговори на въпросите.
Отвори гардероба и погледна вътре. Нямаше много дрехи, нямаше и костюм. Дори беше мислила да му купи каквото си пожелае — кола, дрехи, за нея нямаше значение. Особено сега, когато искаше да бъдат заедно и по-нататък.
Никога не й бе идвало наум, че е с нея заради парите й. Без да изпада във фалшива скромност, тя знаеше, че може да има едва ли не всеки мъж и то не само защото е звезда. Не, славата не беше най- привлекателното у нея. Нейната красота можеше да накара един мъж да я желае страстно.
Понякога я наричаше „проклета красота“. Когато си спомняше младостта си… далечните мрачни дни… нощните кошмари, за които никой не бива да научава…
Лицето й се помрачи от тези мисли. Не! Няма да се остави на това точно днес!
В стаята нямаше нищо, свързано с личния му живот, с миналото му. Нито снимки, нито писма, нищо. За момент на лицето й изби червенина, тя се засрами от това, което прави, но все пак отвори горния куфар, прерови топката мръсни чорапи, тениски и бельо. Другият куфар беше заключен.
Потърси с поглед, но никъде не видя ключ. Мразеше се за любопитството си и бързо напусна стаята, но на излизане вън в коридора се натъкна на госпожа Креншоу.
— Наред ли е всичко, госпожице Лара? — попита госпожа Креншоу.
— Да, благодаря — отговори тя и се скри в спалнята си.
Беше помолила Джой да й се обади веднага след срещата с Мик. Още не беше звъннал. Надяваше се всичко да се нареди добре.
Облече се припряно и излезе от къщи, тръгна за студиото по-рано от необходимото. Когато влезе в главния офис, намери Джой и Мик седнали на една маса с двама-трима от екипа. Смееха се, пиеха кафе и си похапваха понички. По видя му разбра, че всичко е минало успешно.
— Здравей, скъпа — поздрави я той, стана и се усмихна.
— Здравей, Джой — отговори му тя малко хладно, защото не й се бе обадил.
Той я сграбчи в доста интимна прегръдка, целуна я по устата така, че на всички да им стане ясно: тя му принадлежи.
Мик също се приближи към нея, по четвъртитото му лице се разля лукава и малко ехидна усмивка.
— Здрасти, Лара — и несъзнателно попипа чатала си. — Дошла си по-рано.
— Да — усмивката й беше пресилена. — Джой, може ли да закусим долу?
— Да, скъпа — веднага се отзова той и намигна на останалите. — Ще се видим по-късно.
Защо тя не можеше да се отърве от усещането, че ги завари да говорят за нея?
— Предполагах, че ще ми звъннеш един телефон — каза му, когато останаха насаме в асансьора.
— Не можах да се откопча от Мик — обясни той. — След като ми даде ролята на детектив номер две, продължихме да разговаряме. Какво да направя?
— Значи те ангажира?
— Разбира се. И да знаеш, че ми даде роля, за да мога да се грижа за тебе.
— Няма нужда някой да се върти постоянно около мене — каза му тя. — Когато работя, съм съсредоточена в работата си.
— Не се и съмнявам, но все пак около тебе трябва да има някой, който да те пази.
— Каси е навсякъде с мене — отговори му тя, когато излизаха от асансьора. — И напълно ми стига.
— Не и не, скъпа моя — настояваше той. — За снимките на този филм ще имаш нужда именно от мене.
— Не знам, но във всеки случай съм доволна, че всичко е минало добре — тя му стисна ръката. — Трябва да се обадиш на агента си да ти подготви документите.
Той обаче не мислеше, че Маделин Франсис ще се зарадва особено на обаждането му.
— Не искам да се занимавам с този, който е в Ню Йорк — каза той.
— Тогава се разбери с моя агент. Ще помоля Каси да уреди среща.
— Защо не му се обадиш сама?
— Ако искаш, ще го направя.
Излязоха от голямата сграда и пресякоха улицата, за да отидат до кафенето отсреща. Зад тях една след друга профучаха няколко коли, докато шофьорите най-сетне забелязаха Лара. Но това не й направи никакво впечатление.
Когато седнаха, тя извади мобифона си и позвъни в офиса на Куин.
— Мога ли да ти предложа нов клиент? — започна много делово. — Моят добър приятел Джой Лоренцо. Ще трябва да се договориш за работата му в „Отмъщение“ — тя замълча и изчака да й отговорят от другата страна. — Да, Куин, зная, че за този филм няма пари. Моля те, направи каквото можеш — покри слушалката и се обърна към Джой: — Можеш ли да се видиш с него утре сутринта? — Джой кимна. — Добре, той ще дойде при тебе около десет часа. Благодаря ти, Куин.
Тя затвори телефона.
— Готово! — видът й показваше, че явно е доволна от себе си.
Джой се наведе към нея и я фиксира с очи.
— С какво съм заслужил да си толкова добра с мене? — запита той.
— Защото и ти си добър към мене — нежно отговори тя. — Взаимно е.
— И така и ще бъде.
— Досега поне успяваш да се справиш.
Сервитьорката пристигна с отворен за поръчка бележник. Лара си поръча омлет с едно яйце и билков чай, а Джой — кафе и датски сладкиш.
— Видя ли се с Ники тази сутрин? — попита Лара.
