— Гледай скоро да ми се обадиш — настоя той.
— О, разбира се — и очите й светнаха.
После той поръча две таксита и ги изпрати у дома.
Тя седна отзад, за да може да остане насаме с мислите си — колко е великолепен и какъв прекрасен живот можеха да си водят заедно.
Беше кинозвезда и богаташ. Постоянно щеше да е в състояние да я пази от баща й.
Когато се промъкна в къщата в Малибу, забеляза Ники, заспала на едно канапе в дневната. Стараеше се да бъде безшумна и влезе на пръсти в стаята си, затвори вратата и се вмъкна в леглото с дрехите.
Да, може да стане госпожа Норман Бъртън. И това напълно ще й подхожда.
Лара се събуди първа и се намери в ръцете на Джой. Той промърмори в съня си. Тя се притисна към врата му и усети възбуждащата мъжка миризма. Господи! Наистина го обича.
Той отвори едно око.
— Какво има? — беше още сънен. — Пожар ли?
— Пожар?
— Да… веднъж стана така.
— Кога?
— О, беше много отдавна… в един хотел.
— Ти си се измъкнал, нали?
— Имах този късмет.
— Винаги си късметлия.
И двамата се разсмяха. Той широко разтвори ръце и тя се сви в прегръдките му.
— Откъде си, Джой? — попита го в този момент и прокара нокът по гръдния му кош. — Мислех си за това… Знаеш ли, не мога да кажа за тебе абсолютно нищо.
— От Флорида съм — небрежно отговори той. — Родителите ми починаха. Нямам други близки. А сега да чуем тебе.
— От Средния запад — тя сподели толкова малко, колкото и той. — Родителите ми починаха. Нямам роднини.
— Нима? — възкликна той. — Наистина сме сродни души.
Тя се сгуши в него.
— Джой?
— Да, скъпа?
— Искам да се любим. Да се любим без да мислим, без да се щадим.
— Кога, сега ли? — той се стъписа от неочакваната й решителност.
— А, не, следващата седмица — отговори му тя с равен присмехулен глас.
— Добре, добре, сексманиачката ми — засмя се той. — Имам нужда от подходящо настроение.
— Няма проблеми, сега ще ти го създам — и тя пак си помисли, че той е събудил в нея една нова жена.
— Искаш ли да направим така? — предложи той. — Представи си, че си камериерката.
— Джой!
— Не ти се играе роля, а? — подразни я той.
— Да, обаче никога…
— Какво никога, Лара? — и той докосна гърдите й, притисна зърната й, което изтръгна вик на удоволствие от нея.
— Никога не съм играла такива игрички — гласът й звучеше свенливо. — Нито театри с роли и така нататък. Ричард никога не го е правил.
— С колко мъже си била? — той беше явно любопитен. — Ричард ли ти е бил първият?
— А ти колко жени си имал? — отговори му тя с въпрос.
— Нека да ги преброя… — той се престори на дълбоко замислен. — Предполагам, някъде около две хиляди и една.
— О! — тя седна в леглото с кръстосани пред гърдите ръце. — Знаеш, че жените те харесват. Всеки ден виждам как те изпиват с поглед.
Той легна по гръб.
— Сякаш мъжете пък не изпиват тебе.
— Не е същото.
— Мила моя, трябва да знаеш едно нещо. За мене съществуваш само ти.
— Наистина ли? — попита тя премаляла.
— Да. И си единственото хубаво нещо, което някога ми се е случвало.
— Аз?
— Ти — той се засмя, събори я отгоре си и започна да я целува толкова страстно — тя си помисли, че ще й сцепи устните.
Какво от това? Когато беше с Джой, нищо друго освен него не я интересуваше. Той беше животът й, любовта й. Тя беше готова на всичко заради него.
Ники се събуди с първите слънчеви лъчи и се почувства отвратително. След като изгони Ричард, успя да изпие половин бутилка водка — макар това да не беше в стила й. Трябваше да направи нещо, за да намали напрежението. И за капак на всичко Съмър не се прибра до късно.
Стана от канапето и влезе в стаята на Съмър. Дъщеря й се беше завила през глава и спеше. Отиде право до леглото и я разтърси.
— Какво става? — измърмори Съмър и протегна ръце.
— По кое време се прибра снощи? — извика Ники.
— О, мамо, добро утро — сънливо каза Съмър. — Защо ме будиш? Не е ли малко раничко?
— Да, наистина е раничко — заяде се Ники. — А ти, както виждам, си се прибрала доста късничко. Къде беше?
— Ами… на купон — Съмър се опитваше да си събере мислите.
— На чий купон?
— У една приятелка.
— За малко да си помисля, че си била с някой неприятел — Ники звучеше саркастично.
— Не е забавно, мамо.
— Нямам никакво намерение да съм забавна — рязко заяви Ники. — И не мисля с нищо да се шегувам.
— Сега пък какво има? — Съмър усети нещо много неприятно да витае из въздуха.
— Е… — Ники се опита да е пределно ясна. — Казаха ми нещо крайно обезпокоително за тебе…
— Какво?
— Виж какво, скъпа — започна Ники и седна на крайчеца на леглото. — Ти си твърде млада и неопитна. Мнозина ще искат да се възползват от това — особено в този град. Не бързай да изживееш всичко.
О, Боже! Майка й е научила за Норман Бъртън и сега щеше да стане страшно!
— Съмър — Ники дълбоко си пое въздух, — зная за тебе и за Мик Стивън и това не е хубаво. Първо на първо, това е нещо… нещо такова, което не трябва да правиш с никого, освен ако не сте… ъ-ъ… женени. Има толкова болести… не само СПИН, но един куп ужасни неща — направи пауза. Обсъждането на темата за секса с дъщеря й беше истинско изтезание! — Лос Анджелис е опасен град — продължи тя и цитира думи, които веднъж беше казала Лара. — Тук е пълно с мъже, които начаса са готови да злоупотребят с едно младо момиче. Ти си твърде наивна, за да можеш да се справиш със собствени сили.
Съмър потърка очи.
— Мамо, аз съм почти на шестнайсет години.
— Не чу ли какво ти казах преди малко? Научих за тебе и Мик Стивън.
Съмър замълча за момент. Наистина ли беше толкова лошо това, че се качи в лимузината на Мик? Не беше правила нищо, но все пак това явно е голямо провинение.
— Кой ти каза? — поиска да узнае тя и си помисли колко й трябва една марихуана, за да проясни малко
