— Не?
— Не, не беше глупаво.
— А какво?
— И знаеш ли, ако трябва и аз да бъда искрена… Аз също те обичам — дълга пауза. — Дори си мисля, че те обичам от мига, в който те видях.
Той избухна в смях.
— Сериозно ли говориш?
— Джой, моля ти се. Това уж беше момент на романтични откровения.
— Сега ще видиш романтика… — той измъкна нощницата през главата й и обхвана гърдите й, така че тя замърка от удоволствие.
Едно докосване беше достатъчно, за да е негова.
Ники беше права: той я беше завладял сексуално, но връзката им беше нещо повече от секс. Беше постоянна грижа и любов, беше нуждата от постоянна близост.
Любиха се бавно и по традиционния начин и когато свършиха, тя се протегна с доволно изражение и промълви:
— Хм… — беше по-хубаво от пушенето на трева.
— Знаеш ли изобщо нещо за тревата? — подразни я той, докато я гъделичкаше по корема.
— О, ти си мислиш, че съм примерно момиченце, така ли? — каза го полунасериозно, полу на шега. — Нека ти призная — едно време бях съвсем дива.
— Какво чувам? — подигра й се той. — Изпушила си някога една цигара и на това му викаш „съвсем дива“?
— Джой — спокойно произнесе тя, — ти все още не си научил всичко за мене.
— Защо, да нямаш тайни от мене?
— Може би… — тайнствено отговори тя.
Той отново се разсмя.
— Обещавам да ти кажа моите, ако ти ми разкриеш твоите.
Тя се усмихна — чувстваше се съвсем щастлива.
— Когато пожелаеш.
Но в този момент и двамата знаеха, че още не са готови да си споделят всичко.
Във всеки случай още не.
Ники пристигна на улицата, където щяха да снимат, за ранна закуска. Мик беше вече там и се бе настанил на масата край фургона за храна, за да поработи на лаптопа си, докато унищожаваше огромната порция шунка с яйца.
Макар да го смяташе за извратен боклук, тя се възхищаваше на професионалната му етика. Той беше винаги подготвен и изцяло отдаден на филма.
И двамата съзнаваха ясно, че днес ще бъде тежък ден. Вчера тя изпрати на Лара цветя и бележка, с която й даваше кураж. След като изхвърли Ричард от вкъщи, повече не беше говорила с него. Между тях бе изчезнало нещо — и затова може би той бе тръгнал по пътя на старите си навици. Вътрешно усещаше, че това е нещо, свързано с Лара и с маниите, които го преследваха оттогава. Съвсем очевидно той не можеше да понесе бившата му съпруга да има сексуална връзка с мъж, затова бе потърсил други жени. Да, това беше единственото и последно решение, което Ричард винаги имаше на всички проблеми — да го начука на всичките неприятности, които има.
Ха! Сигурно съм била голям идиот — помисли си с неудоволствие. — Но с Шелдън поне успяхме да създадем нещо общо.
Съмър отново беше в Чикаго — за нейно огромно облекчение. През последните седмици й се обади няколко пъти по телефона и двете проведоха няколко хладни разговора.
— Може би ще дойдеш на гости за Коледа — предложи й тя.
— Може — съгласи се Съмър, но гласът й звучеше омърлушено.
В този момент Ники най-после беше свободна да прави каквото си иска. Ричард не й се пречкаше. Нямаше я и Съмър да я подлудява. Тя можеше да се съсредоточи върху „Отмъщение“. А когато снимането на филма приключи, ще обмисли каква ще е следващата й стъпка. Може би развод.
— Здрасти, маце — подвикна й Мик и се подаде над лаптопа си. — Какво става?
— Как се чувстваш днес? — и тя седна на пейката до него.
— Няма страшно — поверително й каза той. — Лара ще се оправи. Тя винаги се справя.
— По-добре предупреди актьорите да се държат по-внимателно с нея — Ники смръщи вежди. — И внимавай да не се вживяват много-много.
— Ясно — Мик звучеше саркастично. — Ще им кажа да направят едно нежно, внимателно изнасилване. Това ли искаш да се получи?
— Много добре разбираш какво искам да кажа — раздразни се тя. Мразеше Мик да се прави на остроумен. — Тревожа се за Айдън.
— Айдън е пич — Мик запука пръстите си. — Нали ти казах, че той ще си стои далече?
— Да, наистина ми каза.
— Хайде, пиленце, по-спокойно. Вече сме заснели три четвърти от лентата и нищо не се е провалило. Ако я караш така, скоро ще изкукуригаш.
— Да не предизвикваме съдбата, Мик.
— Движим се преди графика — и пръстът му изпука влудяващо. — Направи си секс-пауза и се отпусни.
Какъв тъпанар!
Всъщност той беше нейният тъпанар. Тъпанарят, който щеше да изпипа филма. А докато това стане, трябва да запази добрите си отношения с него — каквото и да й струва това.
Продуцентско правило номер едно: филмът е най-важен.
А Ники се смяташе за отличен продуцент.
ГЛАВА ЧЕТИРИЙСЕТ И ПЕТА
Един ден след като излезе от затвора, Алисън Сиуел проведе странен телефонен разговор. Истинска загадка, защото само редакторите на таблоидите, за които бе работила едно време, можеха да знаят номера й. И защото мъжът, с когото говори, отказа да се представи.
— Имам предложение, което зная, че ще те заинтересува — каза той.
В това време тя се излежаваше в леглото и лапаше „Сникърс“, докато гледаше Мишел Пфайфър в шоуто на Роузи О’Донъл.
Докато беше в затвора, майка й почина и сега не й се налагаше да разговаря с никого. Позволиха й да излезе за погребението. Два часа на свобода под охрана. Голяма работа, няма що.
— Кой е? — попита тя.
— Приятел — отговори мъжът. — Приятел, който иска да ти направи услуга.
Подигравка. Тя нямаше приятели. Само Лара Айвъри, която се оказа Юда. Да, Лара щеше да бъде наказана. При това скоро.
— Каква услуга? — и в същото време измъкна от чекмеджето на нощното шкафче мощна свирка — ако това беше някакво мръснишко обаждане, направо щеше да спука тъпанчетата на малоумника.
— Знам защо беше в затвора — каза мъжът. — И според мене беше несправедливо.
— Откъде знаеш всичко за мене? — подозрително попита тя.
— Нека просто да кажем, че имаме общ интерес.
— Какъв общ интерес? — отсече тя.
Тя намали звука на телевизора.
— Да не си от някой от таблоидите?
— Не. Но имам договор за тебе. Нещо, което ще ти хареса.
— И какво е то?
— Нека да ти обясня…
