Без никакво предупреждение тя изведнъж се сви и започна да плаче — не можеше да удържи внезапния порой от сълзи.
И не можа да спре да хълца, докато Джой не застана до нея, взе я в прегръдките си и я поведе към фургона й.
Изпитанието беше свършило.
ГЛАВА ЧЕТИРИЙСЕТ И СЕДМА
— Това е — намръщи се Джой. — Получиха си сцената. Без никакви близки кадри. Дубльорката ти може да свърши останалото. Край, мила моя!
— Джой — промълви тя. — Ако Мик иска едър план, ще трябва да се съглася.
— Не — гласът му звучеше заплашително. — Прибирам те у дома.
— Не може. Трябва да си свърша работата.
— Защо, по дяволите, изобщо ти разреших да се заемеш с това? — избухна той и черните му очи се изпълниха с гняв. — Знаех, че ще те използват.
Тя не можеше да повярва, че той й се сърди. Какво беше сторила?
— Джой… — започна, но нямаше смисъл да спори с него — той беше станал неконтролируем.
— По дяволите, как може да си такава глупачка? — беснееше той. — Колко си тъпа. Това ще провали цялата ти кариера.
Ники почука на вратата на фургона и нерешително влезе.
— Много зрелищно! — възкликна тя.
— Да бе — обърна се Джой към нея. — Зрелищно за шибания ви филм. А как мислиш ще се отрази това зрелище на Лара?
— Ще й донесе номинация за Оскар — поривисто отговори Ники.
— Да бе, сигурно.
— Не бъди толкова черноглед, Джой — намеси се Лара и се опита да усмири духовете. — Всичко е наред, наистина е наред.
Той се обърна към нея — все още беснееше.
— Черноглед? Аз, който се опитвам да те предпазя? Не виждаш ли какво ти причиняват тези хора?
— Какво й причиняваме? — Ники беше готова да се бие.
— Ами чисто и просто я прецаквате — изкрещя той.
— А ти какво си мислиш, че правиш? — гневно изстреля Ники и прокара ръка през късата си черна коса.
— Ах ти, кучко! — промърмори той. — Единственото, което искаш да правиш, е пари.
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш? — избухна тя.
— Използвате Лара като робиня уж в името на приятелството.
— Как смееш!
— Спрете! — Лара трепереше неконтролируемо. — Махайте се оттук — и двамата. Не мога повече да издържам.
— На мене ли говориш? — Джой се извърна към нея — очите му бяха студени и жестоки. — На мене ми казваш да се махам?
— Аз сама избрах тази роля — промълви тя, — така че не прави от мухата слон.
— Майната ти — гневно възкликна той. — Майната ти — и тежко излезе от фургона.
— Какъв му е пък на него проблемът? — Ники все още звучеше ядосана.
— Разстроен е. Не трябваше да го карам да идва на снимките, беше много егоистично от моя страна.
Ники беше потресена. Той току-що й беше крещял в лицето без причина, бе я нарекъл глупачка и какво ли още не, а тя го защитаваше.
— Защо поставяш неговите чувства на първо място? — попита раздразнено тя.
— Бих реагирала по същия начин, ако трябваше да гледам как го пребиват от бой.
— Прекалено си мека за моите разбирания — Ники недоверчиво поклати глава. — Този човек е с тебе, за Бога — би трябвало да ти целува задника.
— Не го критикувай — Лара пристегна робата си. — Той се държи прекрасно с мене.
— Не съм забелязала такова нещо.
— Знаеш ли какво? — Лара наистина искаше Ники да се махне. — Всъщност това въобще не те засяга.
— Аз съм ти приятелка — сериозно изрече Ники. — Откъде си сигурна, че Джой не е още един кърлеж, който се е лепнал за тебе заради славата?
— Предполагам, че това са думи на Ричард. Точно в негов стил са.
— Не — сопна се Ники. — Ричард и аз се разделихме. Не исках да ти казвам преди, за да не се разстроиш.
— Е, сега явно ми го казваш, защото и без това съм разстроена.
— Не. Не исках да…
— Сега не е моментът да се задълбочаваме в това — каза Лара отегчено. — Ако нямаш нищо против, искам да остана сама.
— Добре тогава — Ники излезе. Лара не се замисли повече над новината.
Щом остана сама, започна да трепери неудържимо. Беше шокирана от факта, че най-близките й хора реагираха по този начин. Първо, как се изнесе Джой. И после Ники с нейните проблеми. Точно когато се нуждаеше от нежност и грижи, те и двамата я бяха изоставили.
Почувства се изолирана от всички — самотна и уплашена. Точно както се бе почувствала на шест години, когато се разигра онази трагедия…
Мразеше тези спомени, но понякога, когато се чувстваше наранена, това беше неизбежно.
Зарови глава в ръцете си и преди да може да ги възпре, спомените я завладяха.
— Лара Ан, ти ще живееш при леля си Люси.
Полицайката, която изрече това, имаше румени бузи и няколко космати брадавици на лицето. Лара Ан се съсредоточи върху брадавиците. Ако се втренчеше в тях достатъчно силно, може би всички лоши неща щяха да изчезнат.
От повече от седмица беше в дом за сирачета, докато властите се опитваха да открият неин роднина, който да се погрижи за нея. Най-накрая намериха леля Люси, втора братовчедка на баща й, която живееше в Аризона.
Самата леля Люси не дойде да вземе Лара Ан, вместо нея пристигна синът й, Мак, огромен здравеняк, който караше пикап, постоянно дъвчеше дъвка и беше доста грозен. Той така хвана малката Лара Ан и я запрати в дъното на камиона, сякаш тя беше някаква парцалена кукла. Там си и остана през повечето време на дългото пътуване до Аризона.
Леля Люси, суховата вдовица с издължено, нещастно лице, държеше малък мотел с помощта на сина си. Леля Люси ни най-малко не беше любвеобилна и въобще не се радваше на това, че им бяха натресли Лара Ан. Поздрави детето с отсечено кимване, показа й миниатюрен килер отзад, където щеше да спи, и на следващата сутрин бързо-бързо я изпрати в местното училище.
Лара Ан се чувстваше жестоко наранена. Никой не споменаваше за трагедията. Никой не говореше за загубата на семейството й. Сякаш изведнъж просто бяха престанали да съществуват и на никого не му пукаше.
Леля Люси определено не говореше за това. Нито пък Мак. Въпреки че един ден най-добрият му приятел й каза:
— Ти чалната ли си? Мак казва, че си, защото баща ти е убил майка ти. Затова сигурно си пълно куку.
Лара Ан беше изплашена и объркана. Не можеше да проумее какво се е случило — знаеше само, че животът й се бе разпаднал на хиляди парченца.
Много скоро осъзна, че леля Люси не я иска, и въпреки че беше много млада, и тя усещаше, че мястото
