мрачната проповед.
— Няма значение.
— Мик ли?
— Не, не е Мик.
— Както и да е, каквото и да знаеш, то не е истина — процеди Съмър намусено. — Нищо не е имало.
— Ще се радвам наистина да е така — каза Ники. — Но след като го научих… Ето какво реших: запазих ти за днес следобед билет за Чикаго.
Това изведнъж събуди Съмър.
— Не — изпищя тя, а сините й очи плувнаха в сълзи от безсилие. — Не мога да се върна там.
— Напротив, можеш — Ники беше непреклонна. — И ще се върнеш.
— Защо трябва да се връщам? — плачеше Съмър. — Защо? Защо? Защо?
— Защото си само на петнайсет години, трябва да завършиш училище и да изпълняваш това, което ти казва баща ти. Дано следващия път, когато си тук, се държиш по-отговорно.
— Не е честно — Съмър скочи от леглото.
— Честно или не, това е последната ми дума — видът на Ники беше помръкнал.
По-късно закара Съмър на летището и лично я настани в самолета. Вечерта се обади на Шелдън, за да се увери, че дъщеря им е пристигнала благополучно.
— Какво си направила с нея, докато е била в Лос Анджелис? — попита Шелдън засегнат. — Изглежда ужасно.
— Нищо не съм правила — Ники се стараеше да остане равнодушна. — Ти ми изпрати едно напълно неконтролируемо дете.
— Обаче когато тръгна оттук, тя не беше такава — гърмеше Шелдън.
Ники се опитваше да се владее.
— Аз не съм родителското тяло, Шелдън — ти си този. Така че ти трябва да направиш нещо за нея.
Това беше всичко. Задачата беше изпълнена.
Дъщеря й си замина и сега тя можеше изцяло да се съсредоточи върху работата си.
ГЛАВА ЧЕТИРИЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Снимаха „Отмъщение“ едва от пет седмици, а Лара вече се чувстваше изморена, но и оживена. Това беше най-вълнуващият филм, в който някога бе участвала, макар че Мик я изстискваше — с маниакалната му работоспособност на снимачната площадка и с постоянното подканване на актьорите да литнат. Обикаляше непрекъснато, размахваше ръце, очилата му едва се крепяха на върха на носа му. В него сякаш наистина се беше вселил демонът на някакъв неистов ентусиазъм, с който ги караше да дават всичко от себе си.
Нейният живот протичаше между снимките и Джой, който, след като веднъж обсъдиха задълженията му, беше непрекъснато до нея — неизменно успокояващо присъствие.
Толкова много го обичаше. Той разрешаваше всички затруднения, отклоняваше от нея проблемите, така че цялото й внимание бе съсредоточено върху работата й.
Хората, които обикновено я заобикаляха, никак не бяха доволни от това. Каси трябваше да си стои в офиса вкъщи, освен ако Джой не я повикаше за нещо неотложно. Ники беше на снимачната площадка, но винаги беше заета. Джой оставаше единственият й близък човек.
Фактът, че той също участваше във филма, се оказа голямо преимущество. Имаха дори няколко общи сцени и на нея й беше приятно да работи с него. Репетираха у дома, нагаждаха се един към друг, критикуваха се, за да навлязат напълно в ролите. Той я научи как да борави с оръжие. За нея не беше лесно да свикне, защото то й навяваше ужасни спомени. Но с негова помощ се усъвършенства. Това беше добре, защото я подготви за предстоящата сцена, в която застрелва героя на Айдън.
На свой ред тя му показваше някои трикове за по-добро представяне пред камерата, всичко за осветлението. Всяка нощ се любеха и всеки път беше по-страстно и по-хубаво отпреди.
Повечето вечери прекарваха седнали един до друг в леглото пред телевизора — гледаха стари филми или „Зайнфелд“. Поръчваха си ядене отвън и нямаха желание да излизат. Така се чувстваха напълно доволни. Понякога госпожа Креншоу готвеше и тогава сядаха на маса във вътрешния двор. Яздеха по плажа или играеха с кучетата.
Що се отнася до Лара, за нея не можеше да има по-съвършена идилия. Правеше сериозен филм, който беше важен за нея, а до нея неотлъчно беше мъжът, за когото винаги бе мечтала. Все по-далечно и по- далечно оставаше времето на нощните кошмари. Беше наистина невероятно, че се бяха срещнали.
Тя се събуди с лека тежест в стомаха. Днес щяха да снимат сцената с изнасилването. В нея почти нямаше диалог, а най-вече действие. Мик й каза, че мисли да хване сцената с три камери, за да не стане грешка и да не се налага да правят дубли. И въпреки това… не можеше да преодолее страха си.
Джой излезе от банята в новия си бял хавлиен халат. Мократа му черна коса беше сресана и загладена назад. Той седна на ръба на леглото и каза:
— Сигурно ще се почувстваш по-добре, ако дръпнеш една цигара марихуана.
— Знаеш, че никога не пуша трева — отклони предложението му, докато си мислеше, че така много му отива.
— Зная това, скъпа. Повярвай ми, днес може би ще ти е нужно.
— Ребека не е била надрусана — тя поклати отрицателно глава. — И аз не бива да го правя.
Той стана и отиде до прозореца.
— Не знам дали днес ще дойда на снимачната — мрачно каза той.
— Искам да си до мене — обади се тя. — Днес ще имам нужда от подкрепата ти.
— Ако трябва да гледам как тези гадове се нахвърлят отгоре ти, мисля, че ще ги убия — разпали се той. — Ще ги направя на парчета.
— Скъпи — успокоително му се усмихна тя, — не бъди толкова емоционален. В крайна сметка това е просто сцена от филм.
— Да, да — той отново седна до нея. — Но все пак не искам да я преживяваш.
— Вземаш всичко много на сериозно — нежно каза тя.
— Не съм чак толкова сериозен, но все пак благодаря — при тези думи разтвори ръце. Тя се отпусна в тях и двамата паднаха на леглото, вкопчили се в страстна прегръдка.
— Исках да ти кажа… — промълви той и я притисна толкова силно, че тя остана без дъх. — Нещо много важно…
— Какво? — изрече тя. Чувстваше се толкова сигурна и щастлива в ръцете му, че завинаги желаеше да остане там.
— Ще си помислиш, че съм полудял.
— Добре.
— Казвал съм ти го и по-рано.
— Какво? — тя се опита да седне.
— Ще ти прозвучи глупаво…
— Ще ми го кажеш ли най-сетне? — тя вече се измори да чака.
За момент той се поколеба.
— О… не мога.
Измъкна се от ръцете му и успя да седне.
— Напротив, можеш.
Той се взря в нея, тъмните му очи се сляха с нейните блестящо-зелени.
— Е, добре — най-после произнесе той. — Ето какво — дълга пауза. — Мисля, че… че те обичам.
За миг дъхът й спря от удивление.
— Ти мислиш, че ме обичаш? — повтори разтреперана, че най-сетне си го призна.
Той се намръщи.
— Казах ти, че ще ти прозвучи глупаво.
— Джой — тя нежно докосна бузата му, — не каза нищо глупаво.
