— Добре — той се усмихна мръснишки. — Май няма нищо нередно в това, да пусна някоя и друга хубавица. Хайде, минавай, сладурче.
Но не се помръдна, така че я принуди да се провре покрай него. И докато минаваше, той я ощипа отзад.
Зад сцената беше пълно с хора, които тичаха насам-натам. Тя веднага забеляза звездата на шоуто с грамадната й лимоненожълта коса, плетена рокля с пайети и зъбата усмивка. Спря едно момиче с пурпурни къдрици, което носеше четка за коса.
— Извинете — учтиво започна тя. — Търся господин Крийдо.
— А, искаш да кажеш Морган? Той си тръгна.
— Трябваше да се срещна с него тук. Знаете ли къде би могъл да отиде?
— Не си ли малка за Морган, а? — огледа я момичето.
— Аз съм негова приятелка.
— Сигурно си такава. Може би е ей там, в бара, сладурче, но на твое място аз не бих отишла там.
— Моля?
— Искам да кажа, защо не си вървиш вкъщи? Прекалено си малка за влечуго като него.
На Лара Ан хич не й хареса, че момичето нарече Морган влечуго. Излезе на улицата. За миг се поколеба, защото се виждаха два бара. Единият — отсреща, а другият — до театъра. Реши, че е по- вероятно той да е в този до театъра.
След като отвори вратата, беше повлечена от тълпа мъже, пиещи бири и играещи на карти. Огледа се и най-накрая забеляза Морган на бара — отпиваше бавно от чаша с текила. Приближи се до него и го тупна по рамото.
— Какво искаш, по дяволите? — обърна се той и се втренчи в нея с кръвясали очи.
— Аз съм от мотела, помните ли? Дадохте ми билет и ми казахте, че после мога да дойда отзад, за да ви видя. Името ми е Лара Ан.
— А, за Бога, дете.
— Бяхте толкова прекрасен — зелените й очи блеснаха.
— Бях кръгла нула — поправи я горчиво той. — Аз винаги съм кръгла нула. Чуваш ли? Тия кретени дори не ме слушаха. Не ги интересувах… Всичките бяха дошли, за да зяпат оная тъпа руса дебелана с големите цици.
— Аз пък мисля, че бяхте прекрасен — повтори Лара Ан.
Той примигна.
— Ти си една малка хубавица. На колко години каза, че си?
— На петнайсет. Но съвсем скоро ще стана на шестнайсет.
— Достатъчно голяма и зряла, а?
— Моля?
— Нищо, миличка… Ела тук.
Тя се приближи до него.
— Мислиш, че съм прекрасен, а?
— О, да — промълви тя с обожание.
Ожениха се след три седмици, на шестнайсетия й рожден ден. Леля Люси не присъстваше на сватбата.
Едва след сватбата Лара Ан осъзна, че Морган няма собствен дом, а само един тесен фургон, закачен за очукан стар кадилак, с който обикаляше из страната.
— Не е луксозен, скъпа, но ще свикнеш — каза й той.
Но нея не я интересуваше, защото най-накрая имаше някой, който знаеше, че тя съществува и за когото тя да се грижи. Беше се научила да готви само като гледаше леля Люси; гладеше идеално и можеше да шие, да поддържа дом и да чисти.
Но не знаеше нищичко за секса. Но това изглежда не притесняваше Морган.
— Аз ще те науча на всичко, скъпа — й казваше той. — Ето какво трябва да направиш. Трябва да коленичиш и да ми смучеш оная работа, докато се изпразня. Само това.
— Само това? — питаше тя, като си мислеше за всички онези неща, които беше прочела, за целувките и милувките и за правенето на любов.
— Аха, затова започвай, скъпа… Ще те науча да го правиш като професионалистка.
Никога не правеха любов по нормалния начин. Морган й бе казал, че хората правят така само когато искат да имат деца. Тя не знаеше дали да му вярва, но имаше ли друг избор? Интересуваше го само на колене.
Морган Крийдо беше кучи син. Превърна Лара Ан в своя сексуална робиня. И понеже не беше звезда, си изкарваше всичко на младата си невинна съпруга. Лара Ан нямаше никого другиго освен него и на Морган това му изнасяше. Пазеше я само за себе си и никога не й разрешаваше да говори с други хора.
С годините тя ставаше все по-красива — нещо, което Морган смяташе за страхотен плюс. Когато я удряше — а той я удряше често, — внимаваше да не нарани разкошното й лице. Някъде в замъгления му мозък се въртеше, че един ден, когато кариерата му приключи, ще й намери работа в порно киното. С нейната външност тя можеше да направи такива пари, че и двамата да заживеят в лукс.
— Някога мислила ли си да станеш актриса? — попита я веднъж. Тя поклати глава. — Ти си родена за това, скъпа — свали ципа си и я смъкна на колене.
След няколко дена започна да я води на кино, за да може тя да разучи известните актриси на екрана.
Лара Ан се влюби в сменящите се картини и в актьорите. Мерил Стрийп и Робърт Редфорд. Ал Пачино и Джесика Ланг. Всички те я омагьосваха. Вдъхновяваха я, караха я да осъзнае, че съществува и друг живот някъде там. О, Боже, как копнееше за този друг живот.
Когато стана на деветнайсет години, на Морган вече му беше писнало. Може и да беше красива, но беше скучна. Никога не му възразяваше; никога не го кореше; винаги изпълняваше заповедите му. Той искаше огън от една жена, а не безропотно подчинение. Може би ако я направеше порно звезда, щеше да стане по-възбуждаща.
На Лара Ан също й беше писнало — но по други причини. Беше си мислила, че Морган наистина я обича, но с времето осъзна, че не е нищо повече от негова слугиня. И как само се отнасяше с нея — може би дори по-зле от леля Люси. Един ден той заяви, че тръгват за Холивуд.
— Взел съм телефона на един продуцент, който е обещал да ти даде шанс.
— Шанс за какво? — попита тя.
— Да станеш филмова звезда, глупачке. Ти това искаш, нали?
— Щом така казваш.
Качиха се на стария кадилак и потеглиха към Лос Анджелис.
В средата на пътя той спря колата и й нареди да го обслужи.
— Няма — възрази тя.
— Няма ли? — повтори той, сякаш не можеше да повярва, че му отказва. — Направи го, кучко, и не ми противоречи.
— Не искам.
Той повтори думите й:
— Не искаш значи?
Сграбчи я за косата с едната си ръка, а с другата си смъкна ципа и натисна главата й надолу.
Новостта на нейния отказ го накара да свърши дори по-бързо от обикновено и когато я пусна, тя избяга отзад, сви се на седалката с пълни със сълзи очи и зараждащ се в главата й план, когато стигнат в Лос Анджелис, да избяга от Морган и да започне на чисто.
Господ й дойде на помощ.
Петнайсет километра преди Барстоу Морган заспа на волана. Секунда след това колата се заби в огромен камион, паркиран неправилно на магистралата.
Два дена по-късно Лара Ан се събуди в болницата.
— Къде е Морган? — попита тя. — Къде е съпругът ми?
Морган беше мъртъв. При катастрофата беше останал без глава.
