— Не, още не се е прибрал.
— О — възкликна разочарована тя. — А обаждал ли се е?
— Доколкото ми е известно, не е.
Изведнъж я обзе чувство на празнота. Защо Джой не я посрещна, за да й се извини за държанието си и да й каже, че я обича? Нямаше желание да прекара вечерта сама — имаше нужда от него.
Разтревожена не на шега, се качи горе в банята си и започна да пълни ваната, като бавно сипваше пяна под течащата вода. После запали ароматизирани свещи и пусна диск на Шаде. Под звуците на „Smooth Operator“ вдигна косата си на кок и се плъзна във ваната, оставяйки топлата вода да облекчи измъчената й плът.
Съзнанието й се замъгли.
Когато Ники влезе вкъщи, от телефонния секретар я посрещнаха три гневни послания от Ричард — всяко следващо беше по-яростно от предишното. В основата на гнева му беше фактът, че бил дочул колко драматична била сцената с изнасилването и как са могли тя и онзи неин режисьор-аматьор да подложат Лара на такова нещо.
Сякаш Ричард изобщо не беше наясно с нещата. Не живееха заедно, тя планираше развод и въпреки това той се държеше така, сякаш се бяха разделили временно и все още можеше да й казва какво да прави.
Нямаше никакво желание да му се обади. Всъщност докато не приключеше с филма, нямаше и да си мръдне пръста за него. Вярно, че й беше самотно, но пък така беше по-добре, отколкото да се примирява с изневерите му.
Нямаше търпение да види снимките; задачата й сега беше да защитава Лара в монтажната и имаше намерение през цялото време да наднича иззад рамото на Мик.
Телефонът звънна. Вдигна го.
— Какво ти става, по дяволите? — изкрещя Ричард и я принуди да отдръпне слушалката от ухото си. — Да не би да се опитваш да съсипеш кариерата на Лара?
— На тебе какво ти става, по дяволите? — гневно повтори тя. — Точно за тази роля ще я номинират.
— Ти не знаеш какво говориш, Ники. Нито пък какво правиш.
— Не ми говори така — студено му отговори тя. — Напомняш ми за Шелдън.
— Аха, разбирам. Всеки път, когато кажа нещо, което не ти харесва, ти напомням за бившия ти съпруг.
— Не ми е приятно да ми казват какво да правя. Аз сама си решавам.
— Да, точно така. Решение номер едно: да проваля кариерата на Лара Айвъри.
— Защо ми повтаряш това?
— Защото целият град знае, че тя си показва прелестите в мръснишкото ти филмче.
— Моля?
— Не се ли сещаш, че на снимките сигурно е имало някой папарак, който е снимал тайно? — присмя й се той. — Снимките със сигурност ще бъдат на първа страница на таблоидите още другата седмица. Мислиш ли, че това ще се отрази добре на моя филм? На моя прекрасен, нежен романс… я вижте Лара Айвъри с вирнати крака.
— Глупости.
— За Бога, Ники, още ли не ти е станало ясно? Това е Холивуд през деветдесетте години, навсякъде има шпиони. Боже! Предполага се, че Лара ти е приятелка. Защо й причиняваш това?
— Опитвам се да направя филм, Ричард. Ще ти бъда много благодарна, ако ме оставиш на мира.
— Толкова си наивна! — продължи той напълно отвратен. — Бях останал с впечатлението, че знаеш какво правиш, но излиза, че си аматьорка.
— Повече не искам да те слушам.
— Тогава недей — и той тресна телефона, което я вбеси още повече.
Deja vu — помисли си тя. — По-възрастният мъж, който ме укорява. Точно като Шелдън.
Защо въобще се омъжих за двама възрастни?
Шелдън винаги ми е казвал, че търся бащата.
Тъкмо щеше да се обади на Лара, когато някой позвъни на външната врата. Дали не беше самият Ричард от плът и кръв, дошъл да я смъмри още малко?
— Кой е? — извика тя.
— Айдън.
Отвори вратата и Айдън Шон пристъпи бавно вътре. Изглеждаше изпит и изтощен и въпреки това доста привлекателен — като някоя гръндж рокзвезда. Някаква смесица между младия Мик Джагър и Томи Лий.
— Знаеш ли какво — започна той гневно, като потъркваше небръснатата си брада. — Аз също участвах в онази сцена днес.
Не беше в настроение да слуша Айдън и оплакванията му.
— И? — попита разсеяно.
Хладният му поглед обходи лицето й.
— Всички „Лара, та Лара“, сякаш е жената на президента. Аз съм този, който прави сцената истинска. Аз й вдъхвам живот. Е, няма ли да си получа дължимото?
Актьори! Беше забравила да го похвали и той се бе скапал.
— Ти беше страхотен, Айдън — измърмори утешително. — Ти си идеалният изнасилвач.
Той се изсмя дрезгаво.
— Благодаря.
— Каква е тази миризма? — набърчи тя нос.
— От мене е — отговори той абсолютно невъзмутимо. — Нямах време да се прибера вкъщи. Мислех си дали не мога да си хвърля един душ у вас.
Тя се намръщи. Ама той наистина се държеше необичайно.
— Изминал си целия този път до Малибу, за да си вземеш душ?
— Не, за да те видя.
Ники се опита да разбере дали той флиртува.
— А и за да ти кажа колко страхотно си играл? — небрежно подхвърли тя.
— Исках да те видя — да не би да не е разрешено? — той я фиксираше с изгарящия си поглед.
За миг тя потъна в него и усети как волята й омеква. Да, той я привличаше — въпреки че тя се опитваше да потисне инстинктите си.
— Ъ-ъ… Айдън — започна тя, изведнъж ясно осъзнала ситуацията, — не знам как да ти го кажа, но ъ-ъ… аз съм омъжена.
— Разделена — поправи я той, като все още я пронизваше с хипнотичния си поглед. — Всички го знаят.
— Е, предполагам, че нищо не може да остане скрито от екипа — натъжи се тя.
— Нищо — потвърди той, като се протегна и прозина. — Днес бачках здравата и сега се чувствам абсолютно скапан. Ще мога ли в края на краищата да ползвам банята ти?
Поведението му беше странно и тя знаеше, че трябва да каже „не“, но сърце не й даваше да го изгони. Сърцето й по-скоро копнееше за тръпка и приключение — нещо, което той можеше да й даде.
— Един душ и после си тръгваш — предупреди го тя.
На устните му се появи тънка усмивчица.
— Защо не бъдеш добро момиче и не приготвиш и за двама ни по едно питие, докато аз се изкъпя?
— Защо не бъдеш добро момче и не ни приготвиш по едно питие, когато излезеш от банята?
Той се засмя и съблече работната си риза.
— Покажи ми къде е банята, Ники. Вече дори сам не мога да понасям вонята си.
Тя осъзна, че онова, което щеше да последва, е неминуемо.
Ричард Бари крачеше гневно из хотелския си апартамент. Как така се получаваше винаги — той да се
