Както установих, не проявяваше с готовност симпатия към непознати хора и притежаваше твърдо професионално спокойствие. За моята цел едва ли имаше по-подходящ от него. Ако той стигнеше до някакво решение въобще и ако това решение бе благоприятно, от този момент нататък нашата кауза беше силна.
— Преди да заговоря за работата, която ме води тук — казах аз, — длъжен съм да ви предупредя, мистър Кърл, че и най-краткото изложение по въпроса може да отнеме известно време.
— Моето време е на разположение на мис Халкъм — отвърна той. — Там, където са засегнати нейните интереси, аз представлявам моят съдружник както лично, така и професионално. Това бе неговата молба, когато се оттегли от активно участие в работата ни.
— Мога ли да запитам дали мистър Гилмор е в Англия?
— Не. Той живее при свои роднини в Германия. Здравето му се подобрява, но все още не е известно кога ще се завърне.
Докато си разменяхме тези встъпителни думи, той преглеждаше преписките пред себе си и извади от тях един запечатан плик. Мислех, че се готви да ми връчи писмото, но очевидно промени намерението си, отдели го от другите документи, настани се в стола си и мълчаливо зачака да чуе това, което имах да му кажа.
Без да губя всякакво време за предисловия, започнах своя разказ и му изложих цялостно събитията, описани вече в тези страници.
Макар и да беше адвокат до мозъка на костите си, той бе обхванат от такова изумление, че загуби професионалното си спокойствие. Скептичността и почудата, които не можеше да подтисне, го накараха да ме прекъсва с възклицания на няколко пъти, преди да приключа. Въпреки това аз настойчиво продължих до края и смело зададох единствения важен въпрос:
— Какво е вашето мнение, мистър Кърл?
Той бе твърде предпазлив, за да се обвърже с отговор, преди най-напред да възвърне самообладанието си.
— Преди да изразя мнението си — каза той, — моля да ми разрешите да си изясня с въпроси някои неща.
Зададе няколко въпроса — остри, подозрителни, невероятни въпроси, които ясно ми показаха, че за него аз бях жертва на заблуждение и че ако не му бях представен от мис. Халкъм, спокойно би могъл да се усъмни в мен като в човек, опитващ се да извърши коварно замислена измама.
— Вярвате ли, че говоря истината, мистър Кърл? — запитах го аз, когато свърши с разпита си.
— Що се отнася до вашите убеждения, уверен съм, че говорите истината — отговори той. — Високо ценя мис Халкъм и имам всички основания да уважавам джентълмена, на чието посредничество тя се е доверила по въпрос като този. Ще отида по-далеч, ако желаете, и ще призная в името на вежливостта и на аргументите, че самоличността на лейди Глайд като жив човек е доказан факт за мис Халкъм и за вас. Но вие сте дошли при мен за юридически съвет. Като адвокат и само като адвокат, мой дълг е да заявя, мистър Хартрайт, че нямате и най-малкия повод за водене на дело.
— Твърде силно казано, мистър Кърл.
— Ще се опитам освен това да ви го кажа и недвусмислено. Доказателството за смъртта на лейди Глайд на пръв поглед е ясно и задоволително. Потвърждава го показанието на леля й, че тя е пристигнала в дома на граф Фоско, разболяла се е и е починала. Налице е и медицинското удостоверение за смъртта, което показва, че тя е естествена. Съществува и фактът на самото погребение в Лимъридж, както и надписът върху надгробната плоча. Това са нещата, които искате да опровергаете. Какви доказателства имате в подкрепа на твърдението си, че починалото и погребано лице не е лейди Глайд? Да се спрем на основните моменти от твърдението ви и да видим каква е стойността им. Мис Халкъм отива в частен приют и вижда дадена пациентка. Известно е, че една жена на име Ан Катърик, имаща изключителна прилика с лейди Глайд, е избягала от приюта; известно е, че постъпилото там през юни лице е прието като върнатата обратно Ан Катърик; известно е, че джентълменът, завел я обратно, е предупредил мистър Феърли, че част от душевното й заболяване се изразява в желанието й да се идентифицира с покойната му племенница; и е известно как в приюта тя многократно е заявявала (без никой да й повярва), че е лейди Глайд. Това са всички факти. С какво можете да им се противопоставите? С това, че мис Халкъм е познала жената, но последвалите събития го отхвърлят или поне пораждат противоречия. Утвърждава ли мис Халкъм самоличността на предполагаемата си сестра пред собственика на приюта и предприема ли законни действия, за да я избави? Не, тя тайно подкупва една сестра, за да я пусне да избяга. След като пациентката бива освободена по този съмнителен път и заведена при мистър Феърли, познава ли я той? Разколебава ли се дори и за миг, че племенницата му е мъртва? Не. Познават ли я слугите? Не. Бива ли оставена тя в Лимъридж, за да потвърди самоличността си и да бъде подложена на други проверки? Не, тя тайно е отведена в Лондон. Междувременно вие също сте я познали, но вие не сте родственик, дори не сте стар приятел на семейството. Слугите ви опровергават, мистър Феърли опровергава мис Халкъм, а предполагаемата лейди Глайд опровергава сама себе си. Тя твърди, че е пренощувала в Лондон в даден дом. Вие сам се убеждавате, че никога не е ходила там и сам признавате, че умственото й състояние е такова, че не позволява да бъде подлагана на разпит и да говори сама за себе си. Прескачам по- незначителните факти и от двете страни, за да спестя време, и ви питам, ако това дело бъде пуснато сега в ход и изложено пред съдебните заседателя, чиято преценка е преценката на логиката — къде са вашите доказателства?
Нужно ми беше известно време, за да се съсредоточа, преди да му отговоря. За първи път историята на Лора и историята на Мариан бидоха изложени пред мен от гледната точка на един непознат и за първи път пред мен бе разкрита същината на ужасните пречки, които се изправяха на пътя ни.
— Няма съмнение — отвърнах аз, — че фактите, тъй както ги посочихте, говорят видимо срещу нас, но…
— Но вие смятате, че тези факти могат да бъдат изяснени — прекъсна ме мистър Кърл. — Позволете ми да споделя моя опит по този въпрос. Когато един английски съд трябва да избира между категоричните факти на повърхността и пространните обяснения под нея, той винаги ще предпочете факта пред обяснението. Например лейди Глайд (наричам така дамата, която представяте с това име, за Да не спорим) заявява, че е преспала в определена къща, а се доказва, че тя не е спала там. Вие обяснявате обстоятелството, като сочите умственото й състояние и върху тази основа умозаключението ви е метафизическо. Не казвам, че заключението е невярно — казвам само, че съдът ще предпочете факта на собственото й противоречие пред всяко обяснение за него, което можете да предложите.
— Но не е ли възможно — изтъкнах аз — посредством търпение и усилия да открием допълнителни доказателства? Мис Халкъм и аз имаме няколкостотин лири…
Той ме погледна с едва прикрито съжаление и поклати глава.
— Разсъдете по въпроса, мистър Хартрайт, от ваша гледна точка — каза ми. — Ако сте прав за сър Пърсивъл Глайд и граф Фоско. (което, забележете, аз не приемам) на опитите ви да съберете нови факти ще се пречи с всяко възможно средство. Ще се подават всякакви жалби, делото ще се оспорва във всяка негова постановка и по всяка вероятност, след като сме изразходвали хиляди, а не стотици, окончателният резултат няма да бъде в наша полза. Въпросите за самоличността, особено в случаите с външно сходство, са сами по себе си най-трудните — при това без усложненията на обсъждания от нас прецедент. Наистина не виждам някакъв смисъл да се задълбочаваме в това крайно необичайно дело. Дори ако особата, погребана в църковния двор на Лимъридж, не е лейди Глайд, то приживе, според собствените ви твърдения, тя толкова е приличала на нея, че няма да спечелим нищо, ако се обърнем към съответните власти за ексхумация на тялото. Накратко, няма дело, мистър Хартрайт — наистина няма за какво да се захванем.
Аз вярвах, че има дело и с това твърдо убеждение смених курса, за да отправя нова молба към него.
— Няма ли други доказателства, които можем да представим, освен доказателството за самоличността?
— При вашето положение — не — отговори той. — Най-простото и най-сигурното от всички доказателства, а именно чрез съпоставката на дати, е, доколкото разбирам, напълно извън обсега ви. Ако можехте да покажете несъответствие между датата на лекарското удостоверение и датата на пътуването на лейди Глайд де Лондон, въпросът щеше да се прехвърли в съвсем различна посока и аз щях да съм първият,
