отдалече. После тръгнаха отново нагоре по пътеката, която водеше към степта. Гледах след Ан Катърик, докато изчезна, докато и последната следа от нея се загуби в дрезгавината — гледах с такава тревога и печал, като че ли за последен път виждах жената в бяло в този изтощителен свят.
XIV
Половин час по-късно вече бях в къщата и осведомявах мис Халкъм за всичко, що се бе случило.
Тя ме изслуша от началото до края мълчаливо, със съсредоточено внимание, което за жена с нейния темперамент и характер бе най-силното доказателство за това, колко сериозно й въздействува моят разказ.
— Предчувствувам нещо лошо — бе всичко, което каза, когато свърших. — Имам лошо предчувствие за бъдещето.
— Бъдещето би могло да зависи — намекнах аз — от това, как ще се възползуваме от настоящето. Съществува вероятност Ан Катърик да говори с по-голяма готовност и прямота пред една жена, отколкото е мен. Ако мис Феърли…
— За момента подобно нещо е изключено — прекъсна ме мис Халкъм по най-решителен начин.
— Тогава позволете ми да предложа — продължих аз — вие да се срещнете с Ан Катърик и да направите всичко, което е по силите ви, за да спечелите доверието й. Колкото до мен, аз се отказвам от мисълта да тревожа повторно бедното създание, както за зла участ вече я разтревожих. Имате ли нещо против да ме придружите утре до фермата?
— Абсолютно нищо. Бих отишла навсякъде и бих сторила всичко, което може да бъде в интерес на Лора. Как се казваше мястото?
— Трябва да го знаете добре. Наричат го Тодс Корнър.
— Разбира се. Тодс Корнър е една от фермите на мистър Феърли. Нашата млекарка тук е втората дъщеря на фермера. Тя непрекъснато ходи до фермата на баща си и може да е чула или видяла нещо, което би било полезно да знаем. Да разберем това веднага, ако момичето е долу?
Тя звънна и изпрати слугата да провери. Той се върна и съобщи, че млекарката била в момента на фермата. Не била си ходила у дома три дни и икономката й разрешила да „си отиде за час-два тази вечер.
— Мога да говоря с нея утре — каза мис Халкъм, когато слугата излезе от стаята. — Междувременно позволете да си изясня докрай каква ще бъде целта на разговора ми с Ан Катърик. За вас не съществува съмнение, че лицето, изпратило я в приюта, е сър Пърсивъл Глайд?
— Няма и сянка от съмнение. Единствената загадка, която остава, е загадката за неговите подбуди. Имайки пред вид голямото различие в житейското положение на двамата, което според мен изключва всякаква мисъл и за най-далечни взаимоотношения помежду им, за нас е от особено значение — дори и да се предположи, че тя наистина е трябвало да бъде сложена под забрана — да разберем защо той трябва да бъде лицето, поело сериозната отговорност за затварянето й…
— В частен приют, мисля, че казахте?
— Да, в частен приют за душевноболни, където беден човек не може да си позволи да даде сумата, необходима, за да се грижат за нея.
— Виждам откъде произлиза съмнението, мистър Хартрайт, и ви обещавам, че то ще бъде изяснено, независимо дали утре Ан Катърик ще ни окаже съдействие. Сър Пърсивъл Глайд няма да остане дълго в този дом, без да даде задоволителни обяснения на мистър Гилмор и на мен. Бъдещето на сестра ми е моята най-драгоценна грижа и аз имам достатъчно влияние върху нея, за да ми предостави известна власт, когато става въпрос за брака й.
С това за тази вечер се разделихме.
След закуската на следващата утрин изникна една пречка, която събитията от вечерта бяха заличили от ума ми и която не ни позволи да тръгнем веднага за фермата. Това бе последният ми ден в Лимъридж Хаус и се налагаше, щом пристигне пощата, да последвам съвета на мис Халкъм и да поискам позволението на мистър Феърли да съкрати с един месец ангажимента с оглед на непредвидената необходимост да се завърна в Лондон.
За щастие за правдоподобността на това извинение, що се отнасяше до благоприличието, сутрешната поща ми донесе две писма от приятели в Лондон. Занесох ги веднага в стаята си и изпратих слугата при мистър Феърли с молба да го посетя по делови въпрос.
Дочаках завръщането на прислужника без никакво чувство на притеснение как неговият господар би могъл да приеме искането ми. Трябваше да замила, със или без разрешението на мистър Феърли. Съзнанието, че съм направил сега първата крачка от тъжното пътуване, което оттук нататък щеше да раздели живота ми от живота на мис Феърли, изглежда, бе притъпило чувствителността ми към всякакви съображения, свързани със самия мен. Бях приключил с обидчивата си гордост на беден човек; бях приключил с всичките си дребни прояви на артистична суетност. Никакво високомерие от страна на мистър Феърли, ако ток поискаше да бъде високомерен, нямаше да ме нарани.
Прислужникът се върна със съобщение, за което не бях неподготвен. Мистър Феърли изразяваше съжаление, че здравословното му състояние точно тази сутрин било такова, че изключвало всякаква надежда да изпита удоволствието да ме приеме. Ето защо той молеше да приема извиненията му и да проявя любезността да му съобщя туй, що имах да му казвам, с писмо. Подобни съобщения ми бяха предавани през различни промеждутъци от моето тримесечно пребиваване в къщата. През цялото това време мистър Феърли бе се радвал «да ме има в къщата си», но ни веднъж не се бе почувствувал достатъчно добре, за да се види с мен втори път. Прислужникът занасяше на господаря си всяка нова партида рисунки, реставрирани и поставени от мен в рамки, с моите «почитания» и се връщаше с неговите «любезни комплименти», «искрени благодарности» и «дълбоко съжаление», че здравословното му състояние все още го принуждава да остане самотен затворник в стаята си. По-задоволително споразумение и за двете страни не би могло да се постигне. Трудно можеше да се каже при тези обстоятелства кой от нас питае по-силно чувство на признателност към услужливите нерви на мистър Феърли.
Седнах веднага да напиша писмото, изразявайки се колкото се може по-вежливо, по-ясно и по-кратко. Мистър Феърли не бързаше С отговора. Изтече близо час, преди да ми го връчат. Написан бе с равен и изящен почерк с лилаво мастило на хартия за писма, гладка като слонова кост и дебела почти като картон, и гласеше следното:
Мистър Феърли поднася своите почитания на мистър Хартрайт. Мистър Феърли трудно може да изрази (при сегашното състояние на неговото здраве) своята голяма изненада и разочарование от искането на мистър Хартрайт. Мистър Феърли не е делови човек, но той се посъветва със своя иконом, който е такъв, и тази личност потвърди становището на мистър Феърли, че молбата на мистър Хартрайт да получи разрешение да прекрати уговорката си не може да бъде оправдана по никакъв начин, с изключение може би на някой жизнено важен въпрос. Ако можеше лесно да бъде разклатено чувството на голямо възхищение към изкуството и неговите дейци, чието култивиране носи утеха и щастие в страдалческото съществуване на мистър Феърли, настоящата постъпка на мистър Хартрайт би го разклатила. Тя не постигна това, като се изключи отношението на мистър Феърли към мистър Хартрайт.
Излагайки своето мнение по този начин, тоест доколкото неговото остро нервно страдание му позволява да изложи каквото и да е, мистър Феърли няма какво да добави, освен да изрази решението си по отношение на крайно неестествената молба, отправена към него. Тъй като пълното спокойствие за тялото и ума е от свръхголямо значение в случая, мистър Феърли няма да позволи на мистър Хартрайт да наруши това спокойствие, като остане в Дома при обстоятелства от крайно раздразнително и за двете страни естество. Съответно мистър Феърли няма да прибегне до правото си на отказ, само с оглед на това да запази собственото си спокойствие, и съобщава на мистър Хартрайт, че може да си върви.
Сгънах писмото и го прибрах при другите си документи. Имаше време, когато бих го приел с обидено възмущение; сега го приех като писмено избавление от моето задължение. Когато слязох в стаята за закуска, за да съобщя на мис Халкъм, че съм готов да тръгна с нея към фермата, то вече беше излязло от ума ми, заличено бе почти и от паметта ми.
— Задоволителен отговор ли получихте от мистър Феърли? — запита тя, когато излязохме от
