известни събития, които засегнаха сериозно интересите на мис Феърли и които се случиха след заминаването на мистър Хартрайт от Лимъридж Хаус.
Не е необходимо да казвам дали съм „за“ или „против“ разкриването на забележителната семейна история, от която моят разказ съставлява важна част. Мистър Хартрайт пое тази отговорност върху себе си и обстоятелствата, които предстои да бъдат изложени, ще покажат, че е въпрос на негово лично желание, тъй като той напълно си спечели правото за това. Възприетият от него план, за да представи по най-правдив и жив начин историята на другите, изисква тя да бъде разказвана на всеки последователен етап от развитието на събитията от лицата, пряко свързани с протичането на тези събития. Моето появяване тук като разказвач се налага следователно от възприетия способ. Аз бях в Къмбърланд по време на краткия престой на сър Пърсивъл Глайд под покрива на мистър Феърли и взех лично участие в решаването на един важен въпрос. Ето защо мой дълг е да добавя тези нови редове към нишката на събитията и да я поема там, където за настоящия момент мистър Хартрайт я остави.
Пристигнах в Лимъридж Хаус в петък, втори ноември. Целта ми беше да остана в дома на мистър Феърли до пристигането на сър Пърсивъл Глайд. Ако това събитие доведеше до определянето на някаква дата за съюза на сър Пърсивъл с мис Феърли, аз трябваше да отнеса със себе си в Лондон необходимите нареждания и да се заема с изготвянето на брачния договор на дамата.
В петъка не бях удостоен с разговор от страна на мистър Феърли. Години наред той беше или си въобразяваше, че е болен и не се чувствуваше достатъчно добре, за да ме приеме. Мис Халкъм бе първият член от семейството, когото видях. Тя ме посрещна на външната врата и ме представи на мистър Хартрайт, който от известно време пребиваваше в Лимъридж.
Видях мис Феърли по-късно, едва на вечеря. Не изглеждаше добре, както установих със съжаление. Тя е сладко, обично момиче, приветливо и внимателно към всички, които я заобикалят, тъй както беше и прекрасната й майка — макар че, по мое мнение, тя прилича на баща си. Мисис Феърли имаше тъмни очи и коса и по-голямата й дъщеря мис Халкъм ми напомня силно за нея. Мис Феърли свири за нас тази вечер, но по моему не тъй добре, както обикновено. Изкарахме една игра на вист — истинско оскверняване на тази благородна игра, що се отнася до начина, по който я играхме. Мистър Хартрайт ми направи благоприятно впечатление при нашето запознанство, но скоро открих, че той не се е отърсил от слабостите на общуването, присъщи на възрастта му. Има три неща, които нито един млад мъж от сегашното поколение не е в състояние да извърши. Те не изпитват наслада от виното, което пият, не могат да играят вист и не умеят да направят комплимент на една дама. Мистър Хартрайт не беше изключение от общото правило. Инак, дори в онези дни на твърде краткото ни познанство, той ми направи впечатление на скромен млад човек с поведение на джентълмен.
Така премина петъкът. Не споменавам нищо за по-сериозните въпроси, които занимаваха вниманието ми през този ден — анонимното писмо до мис Феърли, мерките, които сметнах за редно да взема, когато въпросът бе изложен пред мен, и убеждението, което хранех, че сър Пърсивъл Глайд с готовност ще предостави обяснение на обстоятелствата — тъй като, доколкото ми е известно, това е направено в подробности в разказа, предхождащ моя.
В съботата мистър Хартрайт бе отпътувал, преди да слезна на закуска. Мис Феърли остана в стаята си през целия ден, а мис Халкъм ми се видя подтисната. Домът не бе същият, както по времето на мистър и мисис Филип Феърли. Преди обеда се разходих сам и разгледах някои от местата, видени от мен преди повече от тридесет години, когато за първи път отседнах в Лимъридж във връзка с уреждането на семейните дела.
В два часа мистър Феърли изпрати да ми съобщят, че се чувствува достатъчно добре, за да ме види. По никакъв начин не мога да кажа, че се бе променил, откакто го видях за първи път. Както обикновено говореше все за същите неща — за себе си и за своите страдания, за прекрасните си монети и за своите с нищо несравними Рембрандови офорти. Щом се опитах да заговоря за делата, довели ме в дома му, той затвори очи и каза, че го „разстройвам“. Аз продължих да го разстройвам, връщайки се отново и отново към въпроса. Можах само да се уверя, че той гледа на брака на племенницата си като на нещо решено; че баща й го е поискал и той самият го искаше; че този брак е желан и че той лично би изпитал радост, когато се сложи край на това безпокойство. Колкото до договора, бих ли искал да се посъветвам с племенницата му и след това да се задълбоча в семейните дела въз основа на собствените ми познания, за да приготвя всичко и да сведа неговото участие в цялата работа като настойник до казване на „да“-то в подходящия момент — ами да, той, разбира се, ще приеме моите възгледи и възгледите на всеки друг с безкрайно удоволствие. Междувременно, ето на, съм имал възможността да го видя — безпомощен страдалец, прикован в стаята си. Мислел ли съм, че ми изглежда на човек, който иска да го тормозят? Не. Тогава защо да бъде тормозен?
Аз бих могъл вероятно да бъда малко изненадан от това странно отсъствие на желание за самоутвърждаване от страна на мистър Феърли в ролята му на настойник, ако не познавах достатъчно семейните дела, за да си припомня, че той бе ерген и че интересът му към Лимъридж и цялата останала собственост се изчерпваше с личния му живот. Ето защо при това положение резултатът от разговора нито ме учуди, нито ме разочарова.
Неделята бе скучен ден и извън къщата, й в нея. За мен пристигна писмо, от адвоката на сър Пърсивъл Глайд, уведомяващо ме, че е получено копието от анонимното писмо и придружителната бележка с моето изявление по въпроса. След обяд мис Феърли се присъедини към нас, но изглеждаше бледа и подтисната и съвсем не приличаше на себе си. Поговорих малко с нея и се осмелих да намекна деликатно за сър Пърсивъл. Тя слушаше, без да каже нищо. Включваше се с желание във всички други теми, но по този въпрос предпочиташе да не взема отношение. Започнах да се съмнявам дали не съжалява за годежа си — точно както се случва често с младите дами, когато съжалението идва твърде късно.
— В понеделник сър Пърсивъл Глайд пристигна. Видя ми се извънредно симпатичен, що се отнася до обноските и външния му вид. Изглеждаше по-възрастен, отколкото очаквах, тъй като косата му бе опадала над челото и лицето му бе понабръчкано и уморено, но действията му бяха енергични и духът му висок, като на млад мъж. Срещата му с мис Халкъм беше възхитително сърдечна и непристорена, а когато му бях представен, той ме прие с такава лекота и любезност, че се спогодихме като стари приятели. Мис Феърли не беше с нас, когато той пристигна, но се появи в стаята десет минути по-късно. Сър Пърсивъл стана и поднесе своите комплименти със съвършено изящество. Забелязвайки влошилото се състояние на младата дама, което се бе отразило и на вида й, той изрази своята очевидна загриженост със смесица от нежност и почитание, с непретенциозна изисканост на тона, гласа и поведението си, които направиха чест на доброто му възпитание и на точния му усет. При тези обстоятелства доста ме изненада фактът, че мис Феърли продължи да се държи напрегнато и неловко в негово присъствие и че се възползува от първата появила се възможност да напусне отново стаята. Сър Пърсивъл не забеляза нито сдържаността, с която тя го прие, нито неочакваното й оттегляне от компанията ни. Той не й се натрапваше, докато тя бе там, и по никакъв начин не намекна за излизането й, когато си отиде, с което да постави мис Халкъм в затруднено положение. Неговият такт и вкус не сгрешиха в този или който и да е друг случай, докато бях в Лимъридж Хаус.
Бедната щом мис Феърли напусна стаята, той ни спести неудобството по въпроса за анонимното писмо, като сам заговори за него. Пътувайки от Хампшър, се отбил в Лондон, видял адвоката си, прочел документите, изпратени от мен, и продължил за Къмбърланд, изпълнен от нетърпение да донесе успокоение на умовете ни с най-бързото и най-пълно обяснение, което би могло да се изрази с думи. При това негово изказване аз му предложих оригинала на писмото, който бях запазил, за да го види. Той ми благодари и не пожела да го види, заявявайки, че е чел копието и че желае оригиналът да остане в наши ръце.
Обяснението, което незабавно се зае да поднесе, бе тъй просто и задоволително, както през цялото това време очаквах да бъде.
В миналото мисис Катърик, осведоми ни той, го задължила да се реваншира по определен начин за вярната й служба и услугите, които била правила на негови роднини и на него самия. Тя била дваж нещастна поради брака си със съпруг, който я напуснал, и поради факта, че от ранна възраст умственото развитие на единственото й дете било забавено. Макар че поради брака си се преместила в друга част на Хампшър, отдалечена от областта, в която са разположени земите на сър Пърсивъл, той се погрижил да не я изгубва от погледа си — при това приятелското му чувство към бедната жена, пред вид на извършените от нея услуги в миналото, се засилило много от възторга спрямо търпението и храбростта, с които понасяла
