своето нещастие. С течение на времето симптомите за душевното разстройство на злочестата й дъщеря нараснали сериозно дотам, че се наложило да я поставят под медицински контрол. Мисис Катърик сама осъзнала тази необходимост, но същевременно изпитвала предразсъдъците, присъщи на хора от нейното порядъчно положение, и не можела да приеме детето й да бъде изпратено като просяк в обществен приют. Сър Пърсивъл се отнесъл с уважение към този довод, както се отнасял с уважение към всяка почтена свобода на чувствата, независимо от това в коя обществена категория се проявява тя, и решил да засвидетелствува своята благодарност за някогашната преданост на мисис Катърик към неговите интереси и тези на семейството му, като поеме разноските по пребиваването на дъщеря й в един солиден частен приют за душевноболни.
За голямо съжаление на майката и за негово съжаление нещастното създание открило участието, което обстоятелствата го принудили да вземе за поставянето й под запрещение, и в резултат на това у нея се породила изключително силна омраза и недоверие към него. С тази омраза и недоверие, изразявани по различни начини в приюта, можело очевидно да се обясни и анонимното писмо, написано след бягството й. Ако припомняйки си документа, мис Халкъм и мистър Гилмор не намирали в него потвърждение на тази гледна точка или ако желаели да научат някои допълнителни подробности за приюта (чийто адрес той съобщи, както и имената на двамата лекари, по чието писмено становище пациентката била приета), той бил готов да отговори на всички техни въпроси и да разсее всяко съмнение. Той постъпил според дълга си към нещастната млада жена, като наредил на адвоката си да не жали средства, за да я открие и да я предаде отново на лекарските грижи, и сега само желаел силно да изпълни също тъй ясно и открито дълга си към мис Феърли и към нейното семейство.
Първият, който заговори в отговор на молбата му, бях аз. Напълно бях наясно как трябва да действувам. Голямата красота на Закона се заключва в това, че той може да оспорва всяко човешко твърдение, независимо от обстоятелствата, при които е направено, и формата на изложението. Ако бях усетил професионално, че трябва да заведа дело срещу сър Пърсивъл Глайд по силата на собственото му обяснение, несъмнено щях да го направя. Но дългът ми ме насочи в друга посока; задачата ми бе от чисто мисловен характер. Аз трябваше да преценя обяснението, което току-що бяхме чули, да почета подобаващо, отличната репутация на джентълмена, който го бе дал, и да отсъдя честно правдоподобността на разказа му. Лично аз бях убеден в нея и съответно заявих, че според мен обяснението му безспорно е задоволително.
Мис Халкъм, след като ме погледна много сериозно, изрече от своя стрина няколко думи в същия смисъл — с известно колебание обаче, което според мен не бе обосновано от обстоятелствата. Не мога да кажа със сигурност дали сър Пърсивъл забеляза това, или не. Според мен той го забеляза, защото отново се върна на въпроса, макар че по всички норми на благоприличието би могъл вече да го изостави.
— Ако ясното излагане на фактите от моя страна бе насочено само към мистър Гилмор — заяви той, — аз бих сметнал всякакво по-нататъшно споменаване на този неприятен въпрос за излишно. Справедливо бих могъл да очаквам, че мистър Гилмор, като джентълмен, ще повярва на честната ми дума; а щом той е сторил това, може да се сложи край на всички разисквания по темата. Но отношението ми спрямо една дама не е същото. Аз й дължа онова, което не бих допуснал спрямо нито един мъж — доказателство на истината, в която я уверявам. Вие не можете да поискате това доказателство, мис Халкъм, и ето защо мой дълг е да го предложа на вас и още повече на мис Феърли. Смея ли да ви помоля да пишете веднага до майката на тази нещастна жена — мисис Катърик, за да поискате нейното показание в потвърждение на обяснението, което току-що ви дадох.
Видях, че мис Халкъм промени цвета си и леко се смути. Изглежда, й се стори, както и на мен, че колкото и учтиво да бе направено предложението на сър Пърсивъл, то произтичаше, макар и много деликатно, от колебанието, което пролича в поведението й преди минута или две.
— Надявам се, сър Пърсивъл, че не сте тъй несправедлив, за да поставяте под съмнение моето доверие към вас — заяви бързо тя.
— Естествено, че не, мис Халкъм. Правя предложението единствено в знак на внимание към вас. Ще извините ли моето упорство, ако повторно се осмеля да настоявам за него?
Докато говореше, той отиде до писалището, придърпа един стол към него и отвори папката с листа за писане.
— Позволете ми да ви помоля да напишете писъмцето — каза той — като услуга към мен. Няма да ви отнема повече от няколко минути. Трябва само да зададете два въпроса на мисис Катърик: първият — дали дъщеря й е изпратена в приюта с нейното знание и одобрение; вторият — дали участието ми в тази работа е такова, че да заслужава благодарността й. Мистър Гилмор не изпитва безпокойство по този неприятен въпрос, вие също; моля ви, освободете и моето съзнание от тази тревога, като напишете писъмцето.
— Вие ме задължавате да изпълня вашата молба, сър Пърсивъл, въпреки желанието ми да откажа.
При тези думи мис Халкъм стана от мястото си и седна на писалището. Сър Пърсивъл й благодари, подаде й перото и после се оттегли към камината. Малката италианска хрътка на мис Феърли лежеше на килимчето. Той протегна ръка и извика доброжелателно на кучето:
— Ела, Нина, не сме се забравили, нали?
Както може да се очаква от галените кучета, които често са страхливи и кисели, животинката го погледна сърдито, отдръпна се от протегнатата му ръка, излая жаловито, потрепера и се скри под канапето. Едва ли бе възможно да се разстрои от такава дреболия като отношението на кучето към него, но въпреки това забелязах, че той много неочаквано се отдалечи към прозореца. Може би понякога бе раздразнителен. Ако е така, съчувствувам му. Моят нрав понякога също е раздразнителен.
Мис Халкъм не се забави дълго с писмото. Когато свърши, тя стана от писалището и подаде листа на сър Пърсивъл. Той се поклони, взе го от нея, сгъна го веднага, без да поглежда съдържанието му, написа адреса и й го връчи отново в мълчание. В живота си не съм виждал нещо извършено по-изящно и по- подобаващо.
— Вие настоявате аз да пусна писмото, сър Пърсивъл? — запита мис Халкъм.
— Моля ви да го направите — отговори той. — А сега, когато то е написано и запечатано, позволете ми да задам един-два последни въпроса относно нещастната жена, с която е свързано. Прочетох съобщението, изпратено тъй любезно от мистър Гилмор до моя адвокат, където са изложени обстоятелствата, при които е идентифициран авторът на анонимното писмо. Но има известни моменти, които не са засегнати в съобщението. Срещнала ли се е Ан Катърик с мис Феърли?
— Разбира се, че не — отвърна мис Халкъм.
— Видя ли се тя с пас?
— Не.
— В такъв случай тя не е разговаряла с хора от къщата, ако не се смята някой си мистър Хартрайт, който се е срещнал с нея случайно в църковния двор?
— Да, никой друг не е разговарял с нея.
— Доколкото разбирам, мистър Хартрайт е бил нает като учител по рисуване в Лимъридж? Член ли е той на някое от художническите сдружения?
— Мисля, че не е — отговори мис Халкъм.
Той спря за миг, като че ли размисляше над последния отговор, и после добави:
— Открихте ли къде е живяла Ан Катърик, докато е била тук?
— Да. В една ферма в степта, наречена Тодс Корнър.
— Наш общ дълг към бедното създание е да я намерим — продължи сър Пърсивъл. — Може би е казала нещо в Тодс Корнър, което ще ни помогне да я открием. С тази надежда ще отида там и ще разпитам. Междувременно, тъй като не мога да се превъзмогна, за да разговарям с мис Феърли по този болезнен въпрос, смея ли да ви помоля, мис Халкъм, да бъдете така любезна вие да й дадете необходимото обяснение, след като, разбира се, изчакате отговора на това писмо.
Мис Халкъм обеща да изпълни молбата му. Той й благодари, кимна весело и ни остави, за да се настани в стаята си. Когато отвори вратата, намусената хрътка подаде острата си муцуна изпод канапето и излая, сякаш бе готова да го захапе.
— Добра работа свършихме тази сутрин, мис Халкъм — обадих се аз, щом останахме сами. — Ето че един тревожен ден вече завърши.
— Да — отговори тя, — несъмнено. Много се радвам, че сте доволен.
