— Аз! Навярно с това писмо в ръката вие също сте спокойна?
— О, да. Как би могло да бъде иначе? Зная, че другото е невъзможно — продължи тя, говорейки повече на себе си, отколкото на мен. — Но ми се искаше Уолтър Хартрайт да е все още тук, за да присъствува на това обяснение и да чуе предложението да напиша писмото.
Останах малко изненадан — дори леко засегнат — от тези последни думи.
— Вярно е, че събитията свързаха твърде много мистър Хартрайт с историята на писмото — отвърнах — и аз с готовност признавам, че като се има пред вид цялата обстановка, той прояви голяма деликатност и дискретност. Но съвсем не мога да си обясня какво положително влияние може да има неговото присъствие спрямо въздействието, което оказа изявлението на сър Пърсивъл върху вас или върху мен.
— Просто ми хрумна, мистър Гилмор — отвърна разсеяно тя. — Няма защо да го обсъждаме. Вашият опит трябва да бъде и е най-добрият съветник, който мога да желая.
Не ми се понрави много явният начин, по който тя стовари цялата отговорност върху мен. Нямаше да се учудя, ако го бе направил мистър Феърли. Но решителната, недвусмислена във всяко едно отношение мис Халкъм бе последният човек на този свят, от когото можех да очаквам боязън да изрази собственото си мнение.
— Ако все още ви измъчват някакви съмнения — рекох аз, — защо не ги споделите с мен веднага? Кажете ми ясно — имате ли някаква причина да не вярвате на сър Пърсивъл Глайд?
— Никаква.
— Виждате ли нещо неправдоподобно или противоречиво в неговото обяснение?
— Как мога да отговоря положително след доказателството в подкрепа на истината, което ми предложи? Би ли могло да има по-добро свидетелство в негова полза, мистър Гилмор, от свидетелството на майката на тази жена?
— Не би могло. Ако отговорът на вашето запитване се окаже задоволителен, аз наистина не виждам какво повече може да очаква от сър Пърсивъл който и да е от неговите приятели.
— Тогава ще изпратим писъмцето — каза тя, ставайки, за да излезе от стаята — и ще отложим всякакви по-нататъшни разговори по въпроса; докато пристигне отговорът. Не отдавайте никакво значение на моето колебание. Не мога да дам никакво по-добро обяснение за него освен това, че напоследък съм твърде разтревожена за Лора; а тревогата, мистър Гилмор, обърква дори най-силните от нас.
Тя си тръгна внезапно рязко. Нейният по природа категоричен глас изрече сподавено последните думи — чувствителна, силна, страстна натура — жена за милиони в тези дребнави и лишени от съдържание времена. Познавах я от ранните й години; докато растеше, бях я виждал подложена на изпитания в не една тежка семейна криза и моят продължителен опит ме накара да отдам значение на колебанието й при подробно изложените тук обстоятелства — нещо, което не бих направил по отношение на друга жена. Не виждах никаква причина за тревога или съмнение от какъвто и да е род, но тя ме накара въпреки това да изпитам известна тревога и съмнение. На младини щях да се ядосам и разбеснея от безпричинното разстройство на душевното ми спокойствие. Но на моята възраст възприемах вече по друг начин нещата и постъпвайки философски, излязох, за да се разсея с една разходка.
II
Срещнахме се отново всички на вечеря. Сър Пърсивъл така щедро проявяваше доброто си настроение, че едва познах в него човека, чийто спокоен такт, изисканост и разсъдливост ми направиха такова силно впечатление при сутрешния разговор. Единствената следа от неговата предишна същност, която можах да открия, се проявяваше от време на време в поведението му към мис Феърли. Един поглед или една нейна дума слагаха край на най-веселия смях, прекратяваха игривия поток на неговата словоохотливост и в миг насочваха цялото му внимание към нея и към никого другиго на масата. Макар че ни веднъж не се опита открито да я въвлече в разговора, той не пропускаше и най-малката предоставена възможност, за да я включи незабележимо в него и именно при тези благоприятни обстоятелства да й каже думите, които един мъж не тъй тактичен и деликатен би адресирал направо към нея е първия момент, когато му дойдат наум. За моя изненада мис Феърли проявяваше внимание към неговото грижовно отношение, без да се трогва. Понякога, когато той я гледаше или й говореше, тя се смущаваше, но нито за миг не показа топлота към него. Обществено положение, богатство, добро възпитание, приятен вид, джентълменско държане и предаността на влюбения — всичко това бе скромно поднесено в краката й и доколкото можеше да се съди отстрани — бе предложено напразно.
На другия ден (вторник) сутринта сър Пърсивъл, като взе един от слугите за водач, тръгна към Тодс Корнър. Неговото разследване, както по-късно чух, не довело до никакъв резултат. Когато се върна, той се срещна с мистър Феърли, а следобеда отиде на езда заедно с мис Халкъм. Не се случи нищо друго, което заслужава да бъде отбелязано. Вечерта премина както обикновено. Нямаше никаква промяна в сър Пърсивъл и никаква промяна в мис Феърли.
В сряда пощата донесе със себе си едно събитие — отговора от мисис Катърик. Направих копие от документа, което запазих и което сега мога да представя. В него се казваше:
„Госпожице, позволете ми да потвърдя получаването на вашето писмо, в което ме питате дали моята дъщеря Ан е била предадена на медицински надзор с мое знание и съгласие и дали участието в тази работа на сър Пърсивъл Глайд е такова, че да заслужава изразяване на благодарност от моя страна към този джентълмен. Надявам се, че ще бъдете доволна да получите положителния ми отговор по двата въпроса и ви уверявам, че оставам с уважение към вас.
Кратко, ясно и точно на въпроса; по форма — твърде делово писмо, за да бъде написано от жена, по съдържание — не би могло да се желае по-голяма категоричност в потвърждение на обяснението на сър Пърсивъл Глайд. Такова бе моето мнение и с известни малки уговорки мнението и на мис Халкъм. Когато писмото бе показано на сър Пърсивъл, той, изглежда, не се изненада от острия му тон и сбитата му форма. Каза ни, че мисис Катърик е жена, която пести излишните думи, човек с ясни мисли, прям и без въображение, който пише кратко и разбираемо, тъй както и говори.
Сега, когато отговорът бе получен, предстоеше да се изпълни следващото задължение — да бъде запозната мис Феърли с обяснението на сър Пърсивъл. Мис Халкъм се зае с тази задача и излезе от стаята, за да отиде при сестра си, когато ненадейно се върна и седна до креслото, където четях вестник. Сър Пърсивъл бе излязъл преди минута, за да разгледа конюшните, и сега в стаята бяхме само ние.
— Предполагам, че наистина направихме всичко, което можем? — каза тя, като обръщаше и въртеше писмото на мисис Катърик в ръка.
— Ако сме приятели на сър Пърсивъл, които го познават и му вярват, направихме всичко и повече от всичко, което е необходимо — отговорих аз, леко раздразнен от появилото се у нея повторно колебание. — Но ако сме врагове, които го подозират…
— За това не трябва дори да се мисли — прекъсна ме тя. — Ние сме приятели на сър Пърсивъл и ако великодушието и снизхождението могат да повлияят на уважението ни към него, би трябвало да бъдем също и негови почитатели. Знаете, че вчера той се видя с мистър Феърли и след това излезе с мен.
— Да. Видях ви да яздите заедно.
— Отначало заговорихме за Ан Катърик и за странната среща на мистър Хартрайт с нея. Но скоро изоставихме тази тема и сър Пърсивъл заговори най-безкористно за годежа си с Лора. Заяви, че е забелязал подтиснатото й настроение и че е склонен, освен ако не бъде убеден в противното, да отдаде на тази причина промяната в нейното поведение към него по време на сегашното му посещение. Ако обаче има друга сериозна причина, той би искал да не се оказва натиск върху намеренията й нито от страна на мистър Феърли, нито от мен. В такъв случай той моли само тя да си припомни за последен път обстоятелствата, при които е направен годежът между тях, както и неговото поведение от началото на ухажването до настоящия момент: Ако след справедлив размисъл по тези два въпроса тя пожелае с пълна сериозност той да се оттегли от претенциите си за честта да бъде неин съпруг и ако тя самата му го каже ясно, той ще се
