желанието ми да задълбочим нашето познанство е голямо и искрено. Изпитаният и доверен стар приятел на това семейство ще бъде винаги добре дошъл гост във всяка от моите къщи.
Мъж, на който наистина трудно може да се устои — благовъзпитан, внимателен, лишен — за радост на околните — от всякаква горделивост; джентълмен до мозъка на костите си. Пътувайки към гарата, почувствувах, че бих сторил с охота всичко в интерес на сър Пърсивъл, всичко на този свят, освен да изготвя брачния договор на неговата съпруга.
III
Измина седмица от връщането ми в Лондон, без да получа известие от мис Халкъм.
На осмия ден сред другите писма на писалището ми бе поставено и писмо, надписано с нейния почерк. Съобщаваше ми се, че сър Пърсивъл Глайд е окончателно приет и че бракосъчетанието ще се състои, според първоначалните уговорки, преди края на годината. Датата на церемонията се очертавала през втората половина на декември. Двадесет и първият рожден ден на мис Феърли бил в края на месец март. Ето защо, според това споразумение, тя щяла да стане съпруга на сър Пърсивъл три месеца преди да навърши пълнолетие.
Не, трябваше да се изненадвам, не трябваше да съжалявам; но въпреки това бях изненадан и съжалявах. Някакво малко разочарование, породено от лаконичността на писмото на мис Халкъм, се смеси с тези чувства и направи своето, за да разстрои спокойствието ми през този ден. В шест реда тя ме уведомяваше за брачното предложение, в още три ми съобщаваше, че сър Пърсивъл е отпътувал от Къмбърланд за дома си в Хампшър, и в две заключителни изречения отбелязваше — първо, че Лора се нуждаела много от промяна и по-весела компания; второ, че тя незабавно била решила да опита въздействието на една такава промяна, като заведе сестра си на гости при някакви стари приятели в Йоркшър. С това писмото свършваше без нито една дума, която да обясни какви са били обстоятелствата, предизвикали решението на мис Феърли спрямо сър Пърсивъл Глайд само седмица след като я бях видял за последен път.
По-късно причината за това неочаквано решение ми биде напълно обяснена. Не е моя работа да я излагам неточно по свидетелски показания. Обстоятелствата са лично преживени от мис Халкъм и в разказа и, който ще последва моя, тя ще ги опише с всички подробности така, както са се случили. Междувременно мой дълг — преди на свой ред да оставя перото и да се оттегля от историята — е да разкажа за последното събитие, свързано с предвиждания брак на мис Феърли, към което имам отношение — а именно изготвянето на брачния договор.
Не е възможно да се позова разбираемо на този документ, без най-напред да навляза в някой подробности, свързани с паричните дела на младоженката. Ще се опитам да направя моето обяснение кратко и ясно, без да го утежнявам с професионални неясноти и формалности. Въпросът е от изключително значение. Предупреждавам всички читатели на тези редове, че наследството на мис Феърли съставлява много сериозна част от историята на мис Феърли и че компетентността на мистър Гилмор в тази област трябва да стане и тяхна компетентност, ако искат да разберат разказите на лицата, които тепърва предстоят.
Вероятностите, пред които мис Феърли бе изправена тогава, бяха две — те включваха възможността да наследи недвижими имоти или земя, когато чичо й умре, и пълното наследяване на лична собственост или пари, когато навърши пълнолетие.
Да се спрем най-напред на земята. По времето на дядото на мис Феърли по бащина линия (когото ще наричаме мистър Феърли старши) установеният ред за онаследяване на имението Лимъридж е бил следният: мистър Феърли старши умира и оставя трима синове — Филип, Фредерик и Артър. Като първороден син имението наследява Филип. При положение че той умре, без да остави син, собствеността преминава в ръцете на втория брат Фредерик; а ако Фредерик умре също без да остави син, наследник става третият брат Артър.
Събитията се развиват така, че мистър Феърли умира, оставяйки само една дъщеря — Лора, героинята на тази история, и впоследствие по силата на закона имението преминава във владение на втория брат Фредерик, човек несемеен. Третият брат Артър починал много години преди кончината на Филип, оставяйки син и дъщеря. На осемнадесетгодишна възраст синът се удавя в Оксфорд. С неговата смърт Лора, дъщерята на мистър Филип Феърли, остава предполагаема наследница на имението, като при естествения ход на нещата при смъртта на чичо й Фредерик всички шансове са на нейна страна, ако споменатият Фредерик почине, без да остави поколение от мъжки пол.
Освен, разбира се, ако мистър Феърли не се оженеше и не оставеше наследник (последните две неща на света, които биха могли да се очакват от него), племенницата му Лора наследяваше собствеността, но само с пожизнени права. Ако тя умреше неомъжена или бездетна, имението се предаваше на братовчедка й Магдалън, дъщерята на мистър Артър Феърли. Ако тя се омъжеше с надлежно изготвен договор или, с други думи, с договора, който възнамерявах да изготвя за нея — доходът от имението (възлизащ на приличната сума от три хиляди лири годишно) преминаваше на нейно разположение като пожизнена рента. Ако тя умреше преди съпруга си, той естествено щеше да получи права върху дохода, докато бе жив. Ако тя имаше син, той щеше да бъде наследникът, изключвайки братовчедка й Магдалън. По този начин, взимайки за съпруга мис Феърли, сър Пърсивъл (доколкото се отнасяше до вероятността тя да наследи недвижимите имоти) бе изправен пред перспективата за две преимущества при смъртта на мистър Фредерик Феърли: първото — да има на разположение три хиляди годишно (с позволението на съпругата си, докато е жива, и с пълни пълномощия, ако тя почине, а той я надживее); и второто — да получи Лимъридж като наследство за сина си, ако има такъв.
Толкоз за поземлената собственост и за разпределението на дохода от нея в случай, че мис Феърли се омъжеше. Дотук едва ли можеше да се очаква възникването на някакво затруднение или несъгласие между адвоката на сър Пърсивъл и мен във връзка с договора на дамата.
Личното имущество или, с други думи, парите, върху които мис Феърли щеше да получи права при навършване на двадесет и първата си годишнина, бе следващият въпрос, който трябваше да се разгледа.
Тази част от наследството й бе сама по себе си едно солидно състояние. То бе определено в завещанието на баща й и възлизаше на двадесет хиляди лири. Освен това тя получаваше пожизнени права още върху десет хиляди лири, която сума при евентуалната й смърт оставаше на леля й. Еленор, единствена сестра на баща й. За разясняване на семейните дела по най-ясен начин пред читателя ще бъде от голяма помощ тук да спра за малко и да обясня защо лелята е оставена да чака за своя дял от наследството до смъртта на племенницата.
Мистър Филип Феърли поддържал прекрасни отношения със сестра си, Еленор, докато тя не била омъжена. Но когато това станало в по-зрелите й години и бракът я свързал с един италиански джентълмен на име Фоско, или по-точно италиански благородник — имайки пред вид, че той самият се наричал граф, — мистър Феърли така остро реагирал срещу постъпката й, че прекъснал всякакви връзки с нея и стигнал дори дотам, че задраскал името й от своето завещание. За останалите членове от семейството тази сериозна проява на негодувание срещу брака на сестрата била по-малко или повече необоснована. Макар и не богат, граф Фоско не бил авантюрист без всякакви средства. Той имал малък, но задоволителен личен доход. Живял бил много години в Англия и се радвал на отлично положение в обществото. Тези качества обаче не повлияли ни най-малко на мистър Феърли. В много от своите становища той беше англичанин от старата школа и мразеше всеки чужденец просто и само защото беше чужденец. През последвалите, години той в края на краищата се оставил да го убедят — предимно чрез застъпничеството на мис Феърли — да впише отново името на сестра си в своето завещание, като я оставил да чака дела си от наследството, посочвайки, че дъщеря му ще получава пожизнено лихвите от парите, а самите пари, в случай че леля й умре преди нея, получаваше братовчедката Магдалън. Имайки пред вид възрастта на двете дами, при естествения ход на нещата шансът на лелята да получи десетте хиляди ставаше крайно съмнителен; и както е обичайно за подобни случаи, мадам Фоско изразяваше негодуванието си срещу братовата несправедливост, като не желаеше да вижда племенницата си и отказваше да повярва въобще, че мис Феърли се е намесила, за да намери името й отново място в завещанието на мистър Феърли.
Такава беше историята на десетте хиляди лири. Тук отново никаква пречка не би могла да възникне от
