бъдете свидетели при един подпис — нищо повече. Елате веднага и да свършваме.
Той държа отворена вратата на библиотеката, докато влязат, последва ги и я затвори тихо.
Останах сама в преддверието с разтуптяно сърце и лоши предчувствия. После тръгнах към стълбите и се качих бавно в стаята си.
IV
— Трябва да ви помоля да слезете — каза той. — По вина на Фоско, мис Халкъм, не по моя. Той има някакви безсмислени възражения срещу това жена му да бъде един от свидетелите и ме накара да ви помоля да се присъедините към нас в библиотеката.
Влязох веднага в стаята заедно със сър Пърсивъл. Лора чакаше до писалището, като въртеше притеснено в ръце шапката си. Мадам Фоско седеше близо до нея в едно кресло и с невъзмутимо спокойствие се възхищаваше от съпруга си, който стоеше сам в другия край на библиотеката и късаше мъртвите листа от цветята на прозореца.
Щом се появих, графът пристъпи към мен, за да се обясни.
— Хиляди извинения, мис Халкъм — рече той. — Вие знаете какво казват англичаните за моите съотечественици. Според добрия Джон Бул ние, италианците, сме до един хитри и подозрителни. Обявете, ако желаете, че не съм по-добър от останалите от моята раса. Аз съм хитър и подозрителен италианец. И вие самата мислите така, скъпа, нали? Е, моята хитрост и подозрителност ме карат да възразя срещу това мадам Фоско да свидетелствува за подписа на лейди Глайд, когато самият аз съм също свидетел.
— Възражението му е съвършено неоснователно — намеси се сър Пърсивъл. — Обясних му, че според английския закон мадам Фоско може да свидетелствува при подписването редом със съпруга си.
— Признавам го — подхвана графът. — Английският закон казва „да“, но съвестта на Фоско казва „не“. — Той разпери дебелите си пръсти върху гърдите си и се поклони тържествено, сякаш искаше да ни представи съвестта си в качеството й на знаменито допълнение към нашето общество. — Не зная какъв е документът, който лейди Глайд ще подписва — продължи той, — нито желая да зная. Само казвам — в бъдеще може да възникнат обстоятелства, които да накарат сър Пърсивъл или неговите представители да се обърнат към двамата свидетели, в който случай е несъмнено желателно тези свидетели да предоставят две съвършено независими едно от друго мнения. Това не може да стане, ако съпругата ми подпише заедно с мен, защото ние имаме едно-единствено мнение и то е моето мнение. Няма да допусна да ме упрекват един ден, че мадам Фоско е действувала по принуда от моя страна и в същност не е била никаква свидетелка. Говоря в интерес на Пърсивъл, когато предлагам своя подпис като най-близък приятел на съпруга, и вашия, мис Халкъм, като най-близка приятелка на съпругата. Аз съм лицемер, ако ви е угодно така да мислите, ненадеждна личност, човек, отдаден на дребнавости, сплетни и скрупули, Но вие ще се отнесете със снизхождение, надявам се, към моя подозрителен италиански характер и неспокойната ми италианска съвест.
Той се поклони отново, отстъпи назад няколко крачки и оттегли съвестта си от нашето общество така учтиво, както и ни я бе представил.
Колкото почтени и основателни да бяха скрупулите на графа, начинът, по който ги изрази, увеличи още повече нежеланието ми да участвувам в историята с подписите. Друго съображение, по-маловажно от загрижеността ми за Лора, въобще не би ме склонило дори да присъствувам. Но само един поглед към тревожното лице на сестра ми бе достатъчен да реша: по-добре да рискувам всичко, отколкото да я изоставя.
— С готовност ще остана в стаята — казах аз. — И ако не открия причина за някакви угризения на съвестта, може да разчитате на мен като свидетел.
Сър Пърсивъл ме изгледа, остро, сякаш се готвеше да каже нещо. Но в този момент мадам Фоско привлече вниманието му, като стана от мястото си. Тя бе уловила погледа на съпруга си и очевидно бе получила нареждане да напусне стаята.
— Няма нужда да излизате — каза сър Пърсивъл.
Мадам Фоско погледна отново, за да получи нареждания, получи ги, заяви, че предпочита да ни остави да си свършим работата, след което излезе с решителна крачка. Графът запали цигара, върна се при цветята на прозореца и започна да издухва малки струйки дим към листата, изпълнен от страстното желание да унищожава паразитите.
Междувременно сър Пърсивъл отключи един шкаф под библиотеката и извади от него пергамент, сгънат, няколко пъти по дължина. Той то постави на масата, откри само последната сгъвка, като сложи ръката си върху останалата част. Върху това, което се виждаше, имаше само няколко цветни печата, ударени тук и там. Изписаните редове оставаха скрити в нагънатото под ръката му. Лора и аз се спогледахме. Лицето й беше бледо, но не изразяваше нерешителност или страх.
Сър Пърсивъл натопи едно перо в мастилото и го връчи на съпругата си.
— Подпишете се там — каза той, посочвайки мястото. — Вие и Фоско ще подпишете след това, мис Халкъм, срещу тези два печата. Елате тук, Фоско! Не може да свидетелствувате при слагането на един подпис, като блеете през прозореца и димите срещу цветята.
Графът хвърли цигарата и се присъедини към нас, пъхнал небрежно ръце в аления колан на ризата си, с поглед, втренчен в лицето на сър Пърсивъл. Лора, която бе от другата страна на съпруга си, с перодръжка в ръка, също го гледаше. Той стоеше между тях, затискайки здраво сгънатия документ върху масата, и хвърляше погледи към мен, а на лицето му бе изписана такава злокобна смесица от подозрение и неудобство, че изглеждаше много повече затворник на подсъдимата скамейка, отколкото като почтен господин в собствения си дом.
— Подпишете там — повтори той, като се обърна към Лора и посочи пак мястото върху документа.
— Какво е това, което трябва да подпиша? — запита тя тихо.
— Нямам време да обяснявам — отговори той. — Двуколката е пред вратата и трябва веднага да тръгвам. А дори и да имах време, не бихте разбрали. Това е един съвсем формален документ, пълен с юридически термини и други такива неща. Хайде, хайде! Сложете си подписа и да свършваме.
— Аз несъмнено трябва да зная какво подписвам, сър Пърсивъл, преди да сложа името си!
— Глупости! Какво общо имат жените с деловите въпроси? Казвам ви отново — нищо няма да разберете.
— Във всеки случай нека се опитам да го разбера. Когато мистър Гилмор уреждаше делови въпроси, свързани с мен, той най-напред ми обясняваше и аз винаги го разбирах.
— Не се съмнявам, че го е правил. Той беше ваш слуга и е бил длъжен да дава обяснения. Аз съм ви съпруг и не съм длъжен. Колко още възнамерявате да ме държите тук? Казвам ви отново — няма време за никакво четене — двуколката чака пред вратата. Веднъж за винаги — ще подпишете ли, или не?
Перодръжката, все още беше в ръката й, но тя не понечи да напише името си с нея.
— Ако подписът ми ме обвързва с някакво обещание — каза тя, — аз имам право да знам какво е то, нали?
Той дигна документа и го хвърли сърдито на масата.
— Кажете си го! — заяви той. — Известна сте с това, че говорите само истината. Не обръщайте внимание на мис Халкъм, нито на Фоско. Кажете направо, че не ми вярвате.
Графът измъкна едната си ръка от колана и я сложи на рамото на сър Пърсивъл. Сър Пърсивъл я отхвърли с раздразнение. Графът отново я постави с невъзмутимо спокойствие.
— Обуздайте нещастния си нрав, Пърсивъл — каза той. — Лейди Глайд е права.
— Права! — извика сър Пърсивъл. — Една жена няма право да не вярва на съпруга си!
— Несправедливо и жестоко е да ме обвинявате, че не ви вярвам — каза Лора. — Попитайте Мариан нямам ли право да узная какво изисква този текст от мен, преди да сложа подписа си под него.
— Няма да допусна да се обръщате с каквито и да е призиви към мис Халкъм — отвърна сър Пърсивъл. — Мис Халкъм няма нищо общо с този въпрос.
Дотук бях мълчала и много ми се искаше да не говоря и сега. Но отчаянието, изписано върху лицето на Лора, когато се обърна към мен, и безочливата несправедливост в поведението на съпруга й не ми оставяха
