След като стана оттам, белязана с белега на мъжа, тя беше обречена. Беше собственост на дявола. Да, сър! Дяволът я беше докарал точно където искаше да я докара. Тя беше леко пияна от гнусното питие и беше белязана с белега на мъжа. Ако всички вие я видехте как излиза от онази гора! Тя не беше…
— Амин!
— Тя не беше същото чисто младо момиче, което беше влязло в гордата. Не, сър! Тя беше различна. Тя се смееше. Забавляваше се. Чувствуваше се добре. Беше белязана с белега на мъжа! Беше обхванала мъжа през кръста и само подскачаше надолу-нагоре, толкова добре се чувствуваше. Излезе от гората, подскачайки, и пак се качи в автомобила, а белегът на мъжа беше върху нея. Дяволът си беше свършил добре работата тази вечер, много добре, много добре. Да, сър! Белегът на мъжа беше върху това младо момиче, Беше я докарал точно там, където…
— Амин! — извика отново някой.
Саймън спря и си свали сакото. В училището ставаше горещо. Въздухът беше задушен, без никакъв полъх. Той висеше в стаята, притискаше черепите и гърдите и ставаше все по-горещ и по-горещ.
— Сега кой ще бъде първият, който ще се качи тука и ще се отдаде на господа бога?
Хората в стаята взеха да се обръщат и да извиват вратове във всички посоки. Всеки гледаше да види кой ще стане пръв и ще се здрависа със Саймън.
— Чакам да стисна ръцете на тези, които желаят да бъдат спасени. За това съм тука: Дойдох да спасявам мъжете и жените. Ако искате да се спасите, качете се тука и ми стиснете ръката. Ако дяволът е влязъл във вас, ако ви казва да си стоите на мястото, ако ви шепне на ухото и ви казва да продължавате да мамите хората с пари — ако се опитва да прави това, тогава станете и се преборете с него. Хвърлете го на земята и го пребийте от бой. Вие, мъжете там — вие, мъжете, които се измъквате от време на време да посетите някое черно момиче зад хамбара — вие, мъжете, съберете се и се преборете с дявола. И вие, жени и момичета — вие, жени и момичета, които се измъквате нощно време да се срещате с мъже — вие, прелюбодейни жени, които сте белязани с белега на мъжа — съберете се и издерете очите на дявола. Той ще избяга! Винаги бяга, когато се сбият с него. Не може да стои и да се бие. Не е достатъчно мъжествен. Затова давайте, бийте дявола, хора — всички вие, грешни мъже и жени. Не искам да ми липсвате в рая, когато отида там. Няма да ми е приятно да отида там и да не ви намеря всички вас. Няма да ми бъде приятно. Да, сър! Наистина няма да ми е приятно.
Никой не помръдваше. Саймън почака малко, като бършеше лицето си.
— Ще попеем малко, докато дойдете отпред — каза той. — Хори, ти и Хомер започнете някоя мелодия.
Веднага щом започна пеенето, някои от мъжете се изправиха и започнаха да се протягат. Скоро всички се присъединиха към химна.
— Хайде сега! — извика Саймън над гласовете на певците. — Не се плашете. Господ бог ще ви помогне. Елате тука, горе и застанете редом с мене и с господа бога. Елате тука, горе, и засрамете дявола. Вие, жени и момичета, които седите там с белега на мъжа върху вас — вие, хора, елате тука, горе, и се спасете!
Саймън слезе от платформата и отиде до най-близкия чин. Наведе се и пошепна нещо на ухото на една жена. Тя доби вид, сякаш й стана неудобно.
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА
— Да, ти искаш да бъдеш спасена — й каза Саймън на висок глас. — Господ бог иска ти да бъдеш спасена. В своя рай той има нужда от хубави жени като тебе. Недей стоя тука да помагаш на дявола и да отидеш в ада, когато умреш. Помогни на господа бога да събере най-хубавите жени в Джорджия. Не се оставяй дявола да те замъкне там, долу, в другото място.
Жената се дърпа някое време, но когато Саймън я хвана за ръката и я потегли напред, тя с удоволствие се остави да я отведе на пейката пред платформата. След това Саймън отиде при един мъж.
— Няма да се оставиш на една жена да те засрами, нали, братовчеде? Мъжът трябва да е по-смел от жената. Хайде, ела и се прехвърли на страната на господа бога!
— Не мога да ви угодя, проповеднико — каза мъжът. — Просто не мога.
— Само си мислиш, че не можеш. А можеш. И искаш. Мислиш си, че не е толкова важно, но почакай само да дойде денят на страшния съд! Тогава обаче ще бъде късно. Когато дяволът пристигне да те отнесе със себе си, ти ще ревеш, ще риташ и ще съжаляваш, че не си ме послушал.
— Никога не съм вършил лоши неща, проповеднико — протестираше мъжът.
— Охо, вършил си, вършил си, братовчеде! Бил си зъл като дърта змия! Сега си го забравил, но то ще ти се припомни в деня на страшния съд.
— Нищо ли няма да ми струва да се кача горе?
— Само едно ръкостискане — каза Саймън, поведе го към пейката и го бутна да седне близо до жената.
После пак отиде да доведе и нареди до мъжа друга жена.
Химнът се пееше за трети път. Клей и Хомер свиреха с всички сили.
Някой изпищя в средата на стаята. Саймън спря да говори с жената и изтича да види какво става. Спасението на хората напредваше по-бързо, отколкото си бе представял. Тогава разбра, че ще може да не се занимава с пейката на каещите се и да се втурне направо в пречистването на грешниците.
Люси Никсън беше изпищяла. Нея първа я бе раздвижил духът.
— Благословен е бог! — каза Саймън и потри ръце. Люси продължаваше Да се разтърсва силно, цялото й тяло трепереше. Саймън я хвана за ръка и я поведе по пътеката до платформата.
— Тя се отърсва! — извика той на хората.
Косата на Люси беше паднала на челото й, а лицето й бе разкривено. Всеки път, когато изпищяваше, тя подскачаше все по-високо във въздуха.
— Благословен е бог! — извика той. — Отърсва се!
Мъжете, които се бяха събрали в задната част на стаята, тръгнаха вкупом напред. Всеки искаше да види как момичето на Никсън се отърсва.
Саймън я остави за миг и отиде при хората. Искаше, докато трае възбудата, да доведе и други на предната пейка. Момичето пищеше на редовни промеждутъци. Когато нямаше вече сили, за да скача във въздуха, та започна да се бие с юмруци. Червени белези оставаха по лицето и ръцете й.
— Благословен е бог! — извика един мъж. Скочи високо във въздуха, задърпа косите си и заиздава някакви нечленоразделни звуци.
Люси Никсън се загърчи още по-силно.
— Отърсва се! — извика Саймън и изтича обратно на платформата. Застана до нея, готов да я хване, ако падне.
— Иееесее-ноу! — изрева някой в друга част на стаята.
— Слава на господа бога! — каза Саймън и се обърна да види мъжа. — Дяволът напуска още един грешник!
— Амин!
Люси взе да разкъсва дрехите си. Откъсна ръкавите на роклята си и задърпа роклята от тялото си, като хвърляше във въздуха парчетата откъснат план. Хората се стълпиха напред, като се блъскаха и бутаха. Из цялата стая се носеха писъци и викове. Някои от жените вече бяха паднали на земята и се гърчеха в праха под чиновете. Никой не им обръщаше внимание. Всички се опитваха да видят как Люси Никсън се отърсва.
— Благословен е бог! — извика Саймън.
— Амин! — изрева един мъж.
— Иееееее-йоу! — извика друг.
— Амин! — каза една жена почти с писък. Веднага след това падна на земята, като риташе и стенеше. Никой вече не й обърна внимание.
Люси изпищя, сякаш я убиваха. Писъкът изпълни стаята и разкъса тъпанчетата на стълпилите се потни хора. Косата й бе паднала около цялата й глава и тя с тръскане я отмахваше от очите си. Отново се разтърси конвулсивно и косата пак падна и я заслепи. Стоеше все още права. Други, които бяха обхванати от желанието да се отърсят, бяха паднали на пода. Но Саймън чакаше зад нея, за да може да я задържи
