Още се чудех защо стана и избяга толкова бързо, когато Бен Саймънс, градският стражар, се показа иззад къщата с пистолет в ръка. Беше го насочил право към чичо Нед.
— Горе ръцете, Нед Струп! — викна Бен. — И да не си се опитал да посягаш към пистолета си. Ха си мръднал, да ме убие бог, ако не те очистя на място. Не обичам много-много да се будалкам с такива приятелчета като тебе, дето току се измъкват без време от дранголника.
Чичо Нед не каза ни думица, докато Бен се доближи стъпка по стъпка и измъкна дългия барабанлия пистолет от колана под комбинезона му. Той си държеше ръцете високо над главата и дори през ум не му минаваше да бяга.
— Това пък какво е, Бен Саймънс? — каза мама, като слезе от верандата. — Какво става, за бога?
— В случай че Нед е пропуснал да ви съобщи, госпожа — каза Бен, — трябва да ви кажа, че той избягал от дранголника преди три дена, а надзирателят се беше обърнал към полицията в щата да му хване дирите. Аз реших, че Нед сигурно ще дойде тука да види брат си, да вземе нещо за ядене и да си смени дрехите и ето, че днес следобед преди около час наистина скочи от товарния влак. Оттогава още го следя. Време е да вървим, Нед!
Чичо Нед остави Бен да му сложи белезниците, без да каже ни дума, и стана. Той се извърна и ме погледна, преди да поеме към града.
— А ти, мойто момче — рече той, — недей забравя какво ти казах за Струповци. Толкова много сме се навъдили по света напоследък, че просто се налага някой от нас от време на време да излезе от обръщение; но това не значи, че останалите Струповци не са най-чудесните хора, които дядо господ е създал. Ти карай по тоя път и гледай да станеш добър Струповец, както сме си говорили.
— Да, сър, чичо Нед — казах аз и все гледах подире му, докато изчезна зад къщата заедно с Бен Саймънс, който го беше стиснал здравата за ръката. — Ще помня какво сме си говорили.
ОТТОГАВА СТАРИЯТ НЕ Е ВЕЧЕ СЪЩИЯТ
Когато станах да закуся, старият се беше изтегнал върху двата задни крака на стола си край кухненската печка и така се тъпчеше с топли курабии и петмез, че чак ушите му пукаха. Беше си сложил чинията на престилката пред вратичката на печката, защото така можеше да пресяга до фурната, както си седи, и да си взема курабии, без да има нужда да става. Старият беше луд за курабии с петмез.
Когато влязох, устата му беше пълна и затова не можа да каже нищо. Само ме погледна и ми намигна.
— Как си, тате — казах аз и много се зарадвах, че го виждам. Този път го беше нямало, кажи-речи, цяла седмица.
Той не каза нищо, додето не се пресегна да вземе нова курабия от фурната. Разчупи я, намаза я с масло и я остави на чинията. След това дигна буркана с петмеза от пода и изсипа отгоре една пълна супена лъжица.
— Как са перките, мойто момче? — каза той и ми стисна ръката.
— Добре — казах аз.
Той ми опипа мускулите.
Наистина се радвах, че пак го виждам.
В това време влезе мама, сложи моята чиния на кухненската маса и ми тури хляб, петмез и малко бекон Не продума ни думица на никого, докато ми приготвяше закуската. След това се разшета и вдигна страшна тупурдия с тенджерите и паниците. Беше се наежила като квачка.
Тате стоеше и зяпаше из кухнята, но не забравяше от време на време да я погледне под око, да види какво ще каже. Ние и двама знаехме, че най-хубаво е в такива случаи просто да я изчакаме. Ако се опитахме да я заговорим, преди да е готова сама да проговори, ставаше по-лошо. Тате си седеше па стола, кротичък като агне.
Когато се наядох, мама се доближи и застана до печката с ръце на кръста, като се вторачи в тате.
— Къде беше през цялото това време, Морис Струи? — попита тя и внезапно си вдигна ръката, за да си отмахне един кичур от лицето.
— Ами че, Марта — каза тате, като си изви главата на една страна, щом я видя да вдига ръка, — да не би да ме е нямало чак толкова много.
— Да се измъкнеш от къщи и да се губиш бог знае къде цели четири-пет дни, без да се обадиш, според тебе може да не е чак толкова много, но според мене е. Къде беше?
— Ами че, Марта — каза той, — просто се повъртях малко на село.
— Къде е сега оня идиотски петел? — попита мама.
— Колежанина е вън в курника — каза той.
— Само да го пипна — каза мама и тропна с крак, — ще му откъсна шията.
Бойният петел на тате, Колежанина — беше шампион на околия Мериуедър, Джорджия. Той беше у нас вече от шест месеца и когато тате го донесе, каза, че петелът бил умен като човек, завършил колеж. Тате затова го беше и кръстил Колежанина. Той можеше да стане и национален шампион, ако тате го заведеше по всички краища. Само че тате нямаше пукнат грош да се вози по влаковете, а на това отгоре нямахме и автомобил; така че единствените места, където старият ходеше, бяха тъй близо, че можеше да се иде пеш. Ето защо трябваше толкова дълго да отсъства от къщи. Понякога не му стигаха и по два-три дни, за да извърви пеша целия път до мястото, дето щеше да има бой с петли, защото трябваше постоянно да сменят местата на срещите от единия край на околията до другия, та шерифът да не може да пипне тате и другите, които имаха бойни петли и ги насъскваха да се бият.
Тате не отговори нищо, защото много хубаво си знаеше, че за нищо на света не трябва да защищаваме Колежанина. Мама мразеше петела повече от дявола.
— Ако не мислиш, че е голяма жертва от твоя страна — каза мама, — върви при мисис Тейлър да вземеш прането, стига да не те е срам от хората, дето ще те видят да ми носиш да пера чуждо пране в къщи.
— Е, Марта — каза той, — нали знаеш, че не си права, като говориш такива работи. Нали знаеш, че винаги съм готов да ти помогна?
Тя отиде до кухненската врата и погледна навън в двора да види как гори огънят под казана.
— Уилям — каза тя, като се обърна към мене, — върви в задния двор и хвърли още малко борина под казана.
Аз станах и тръгнах да свърша, каквото ми каза мама. Докато стигна до вратата, тя отново емна тате.
— И като видиш мисис Тейлър, Морис Струп, можеш да й кажеш на нея, пък и на всички в Сикамор, че кръстът ми се е скъсал вече от пране, докато ти скиташ нагоре-надолу из околията с този идиотски петел под мишница! — Тя го измери с очи още един път от главата до краката. — Ах, само да пипна ей с тая ръчица шийката на твоя идиотски петел — пък и твоята също!…
— Виж какво, Марта …
— Бог знае какво щеше да стане с нас, ако не взимам чуждо пране — каза тя. — Ти от десет години насам един-единствен ден не си работил като хората.
Тате стана и дойде на двора при мене да ме гледа как подклаждам огъня под казана. Постоя малко и ми каза, като си сниши гласа, да не го чуе мама:
— Мойто момче, знаеш ли откъде може да се намери една шепа царевица за Колежанина?
Той не ме изчака да му отговоря, защото знаеше, че ми е ясно какво трябва да направя. Излезе през задната порта и тръгна надолу към мисис Тейлърови, които живееха през три улици. След като мака си влезе в кухнята, аз отидох в курника, извадих едно яйце от полозите и си го пъхнах в джоба. Знаех точно какво иска от мене тате, защото винаги ме пращаше до бакалницата на мистър Браун на ъгъла, когато му трябваше царевица за Колежанина.
Аз занесох яйцето в дюкяна и го замених за малко царевица, точно както правеше тате, когато ходехме заедно. Мистър Браун каза, че се разправяло как тате спечелил три долара завчера от едно състезание с бойни петли край Нортънсвил и не можел да разбере защо правим размяна за царевицата с яйца, вместо да платим от парите, дето ги е спечелил тате. Казах му, че не знам нищо за тая работа, защото, откак се е върнал, тате не е разправял как се е представил Колежанина в Нортънсвил. Мистър Браун ми заръча да
