Паулу Коелю
Захир
О, Мария, зачената без грях, моли се
за нас,
които търсим помощ от Теб. Амин.
Посвещение
Още докато бяхме в колата, й бях казал, че съм завършил първия вариант на книгата си. Когато започнахме да изкачваме заедно един връх в Пиренеите, който за нас е свещен и където бяхме преживели необикновени мигове, я попитах дали не иска да узнае каква е основната идея или заглавието, а тя отвърна, че много искала да ме попита, но от уважение към труда ми не казала нищо, само много се зарадвала.
Казах й заглавието и основната идея. Продължихме да вървим мълчаливо, а на връщане чухме някакъв шум; това беше вятърът, който се приближаваше, пронизвайки върховете на оголелите дървета, и слизаше при нас, та планината да ни покаже отново своята магия, своята сила.
След това заваля снегът. Спрях и започнах да съзерцавам падащите снежинки, сивото небе, гората и жената до мен. Винаги е била до мен, през цялото време.
Исках да ти го кажа още в оня час, но отложих, за да го научиш, когато разгърнеш за пръв път тези страници. Тази книга е посветена на теб, Кристина, моята жена.
Кой от вас, имайки сто овци, като изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята и не тръгва подир загубената, докле я намери?
Поемеш ли ти нявга към Итака,
моли се пътят ти да бъде дълъг —
изпълнен със опасности, с познания.
Не бой се от Циклопите,
от Лестригоните, от гнева на Посейдон —
по пътя си не ще ги нивга срещнеш,
мисълта ти щом се възвисява, вълнение
неповторимо щом тялото, душата ти докосва.
И няма ти да срещнеш Лестригоните,
Циклопите, ни страшния и гневен Посейдон,
ако те в душата ти не съществуват,
ако тя пред теб не ги възправя.
Моли се пътят да е дълъг.
Да бъдат много пролетните утрини,
в които тъй радостен и тъй щастлив
в невиждани пристанища ще влизаш,
пред финикийски тържища ще спираш
и с чудни стоки ти ще се сдобиваш —
корали, кехлибар, седеф и абанос
и сладостни подправки най-различен вид
(колкото се може повече подправки);
в много градове египетски да идеш
от мъдростта на мъдрите да учиш.
да стигнеш там е твоя орис.
Ала никак ти по пътя си не бързай —
по-добре ще е с години да пътуваш
и вече остарял край острова да хвърлиш котва,
богат със онова, което по пътя си спечелил.
Не чакай ти Итака с богатство да те срещне.
Че даде ти Итака прекрасното пътуване.
Ти никога без нея не би поел на път.
Но няма нищо друго тя да ти даде.
И ако бедна я завариш ти, Итака,
знай не те излъга…
Че толкоз помъдрял и с опит,
навярно вече си разбрал Итаките какво са.1
Според писателя Хорхе Луис Борхес идеята за Захира произлиза от ислямската традиция, като се смята, че се е появила през XVIII век. Захир на арабски означава видим, явен, набиващ се на очи. Нещо или някой, с когото сме в контакт, постепенно започва да изпълва мислите ни, докато в един момент вече не сме способни да се концентрираме върху нищо друго. Състояние, което може да се смята за святост или за лудост.
Свободен съм
Тя, Естер, военен кореспондент, току-що завърнала се от Ирак, тъй като в страната всеки момент щяха да нахлуят чужди войски, трийсетгодишна, омъжена, без деца. Той, неидентифициран мъж на двайсет и четири-пет години, мургав, с монголоидни черти. Двамата били видени за последен път в едно кафене на улица „Фобур Сент Оноре“.
Полицията бе информирана, че са се срещали и преди, но никой не знаеше колко пъти: Естер винаги бе твърдяла, че мъжът — чиято самоличност тя скриваше под името Михаил — е изключително важен за нея, въпреки че никога не бе уточнила дали е важен за кариерата й на журналистка или за самата нея като жена.
Полицията започна обичайното разследване. Бяха изказани предположения за отвличане с цел шантаж, отвличане, последвано от убийство, което не би било никак странно, като се има предвид, че работата й налагаше да контактува с терористи, за да събира информация. Откриха, че през последните седмици преди изчезването си е теглила редовно пари от банковата си сметка. Следователите решиха, че това може да е свързано със заплащането на получената информация. Не си бе взела никакви дрехи, а най-любопитното бе, че не беше открит и паспортът й.
