— Сънувай нататък.
— Коуп, Коуп, Коуп. — Флеър клати глава и цъка с език.
— Казах не.
— Голям сладур си, когато се правиш на мъжкар. Но сигурно вече са ти го казвали. — Флеър поглежда към Лорън Мюз и на лицето му се изписва изумление. — Мили Боже! Какво си навлякла?
Мюз се изправя в креслото.
— Какво имаш предвид?
— Гардероба ти. Приличаш на героиня от телевизионна боза със заглавие „Мода за полицайки“. Господи! Ами тези обувки…
— Много са ми дори удобни — заявява Мюз.
— Сладка моя, модно правило номер едно: Словата „обувки“ и „удобни“ никога не бива да присъстват в едно и също изречение. — Без каквато и да било пауза, Флеър се обръща към мен: — Клиентите ни настояват за обвинение в нарушаване на обществения ред и налагане на изпитателен срок.
— Не.
— Мога ли да ти кажа само две думи?
— И те ще бъдат „обувки“ и „удобни“, така ли?
— Не, опасявам се, че става дума за нещо по-скъпо на сърцето ти: Кал и Джим.
Той млъква за момент. Поглеждам Мюз. Тя се размърдва в креслото си.
— Тези две късички имена — продължава Флеър с меден глас. — Кал и Джим. Сещаш ли се, какво имам предвид, Коуп?
Аз не захапвам стръвта.
— В показанията на твоята така наречена изнасилена… Чел си ги, надявам се? Та там ясно и категорично се твърди, че изнасилвачите се казват Кал и Джим.
— Това нищо не означава — отвръщам аз.
— Ще видим, ще видим. А сега много внимавай, защото това е от огромно значение за твоя случай: имената на нашите клиенти са Бари Маранц и Едуард Дженрът. А не Кал и Джим. Бари и Едуард. Повтори на глас заедно с мен. Давай, можеш да го направиш. Бари и Едуард. Е, тези две имена звучат ли като Кал и Джим?
Отговаря Морт Робън. При това се хили:
— Не, Флеър, изобщо не звучат.
Аз мълча.
— Разбираш ли, това са показанията на твоята уж пострадала — продължава Флеър. — Това е наистина прекрасно, нали? Чакай да го намеря. Умирам да прочета това нещо. Морт, при тебе ли е? А, ето го. — Поставя на носа си очила за четене с оформени като полумесец стъкла. Прокашля се и променя глас: — Двете момчета, които го направиха, се казват Кал и Джим.
Той отпуска листовете в скута си и вдига поглед сякаш в очакване на аплодисменти.
— У нея откриха семенна течност от Бари Маранц — обаждам се аз.
— Ах, да, обаче младият Бари — красавец между другото, а ние двамата добре знаем, че това не е без значение, съобщава за доброволен полов акт с превъзбудената госпожица Джонсън, консумиран малко по- рано същата вечер. На всички ни е известно, че Шамик е гостувала в сградата на тяхното братство. Няма спор по този въпрос, нали?
Това не ми се нрави, но няма как да не призная:
— Не, няма спор по този въпрос.
— Всъщност, съгласни сме относно обстоятелството, че Шамик Джонсън е работила там предната седмица като стриптийзьорка.
— Изпълнителка на екзотични танци — поправям го аз.
Той само ме поглежда.
— И онази вечер се върнала. Безплатно. Можем да приемем за безспорен и този пункт, нали? — Не си дава труд да изчака становището ми. — В състояние съм да докарам в залата пет или шест момчета, които ще докажат, че момичето се е държало повече от приятелски с Бари.
— Виж какво, Коуп, имал си подобни случаи и друг път. Тя се съблича за пари. Непълнолетна е. Промъква се на това колежанско празненство в мъжко общежитие. Заковава я красиво и богато момче. След това я зарязва или не й се обажда, или каквото там се е случило. Тя се вбесява.
— И получава цял куп синини — допълвам аз. Морт стоварва юмрук върху масата и заявява:
— Момата просто очаква богата плячка.
— Не сега, Морт — обажда се Флеър.
— Зарежи тия работи. Играта е ясна за всички ни. Преследва ги, защото са фрашкани с мангизи. — Морт ми отправя един от най-твърдите си погледи. — Нали ти е известно, че курвата си има досие? Шами- и-к — процежда подигравателно името й той, а това ме дразни — се е обзавела вече и със защитник. Който иска да съсипе нашите момчета. Кравата се готви за богат улов. Това е цялата работа. Богат улов, да пукне дано!
— Морт — обаждам се аз.
— Какво?
— Мълчи, когато възрастните разговарят.
Адвокатът се хили саркастично.
— И ти си същата стока, Коуп.
Изчаквам.
— Единствената причина да ги гониш така се крие в тяхното богатство. И това ти е добре известно. Същата помия — богаташи срещу беднячка — изливаш и в медиите. Не отричай. И знаеш ли кое е гнилото в цялата работа? Знаеш ли с какво ме нервираш?
Преди малко дразнех един, сега изнервям друг — чудесен ден, няма що.
— С какво, Морт?
— В нашето общество това е общоприето — съобщава той.
— Кое е общоприето?
— Да се ненавиждат богатите. — Морт вдига ядосан ръка към тавана. — Непрекъснато това се чува. „Мразя го, толкова е богат“. Виж само случая с „Енрон“, а и другите корпоративни скандали. Днес това е умишлено насаждан предразсъдък — да се мразят богатите. Ако ми хрумне някой ден да заявя: „Чуйте ме всички! Аз мразя бедните!“, начаса ще ме разпнат на кръст. Богатите обаче можеш да ругаеш колкото ти душа иска. Всички разполагат с правото да мразят безнаказано богатите.
Поглеждам го с интерес.
— Може би трябва и те да си спретнат помощни организации.
— Заври си го, Коуп.
— Не бе, сериозно ти казвам. Тръмп, Бил Гейтс и останалите от същата черга. Организация за закрила. Точно от това имат нужда. Може да се започне с телевизионен дебат или нещо подобно.
Флеър Хикъри се надига от мястото си. Театрално, разбира се. Почти очаквам да направи реверанс.
— Май приключихме тук. Ще се видим утре, хубавецо. И с теб. — Поглежда към Лорън Мюз, отваря уста и безмълвно потръпва.
— Знаеш ли какво, Флеър? — обаждам се аз.
Той ме поглежда.
— Тая история с Кал и Джим само доказва, че тя говори истината.
— И как точно го доказва? — пита опонентът ми с усмивка.
— Твоите момчета са хитреци. Наричали са се с тези имена, за да ги запомни момичето.
Той вдига вежди.
— И се надяваш това да мине?
— Че защо иначе ще съобщи тези имена?
— Моля?
— Ами, ако Шамик искаше да изпържи твоите клиенти, защо да не използва истинските им имена? Защо да измисля някакви си Кал и Джим? Нали си чел показанията. „Обърни я насам, Кал“. „Задръж я така, Джим“.
