внимание на кожата и лицата на момчетата. После внимателно разгледа кожата и лицата и на жените като търсеше белези, татуировки, физически особености, бижута. Докато местеше лупата по чернокосата жена, забеляза, че кожата й има нездрав вид. Вероятно беше от светлината или от някакъв лосион за тен, но кожата й имаше леко жълтеникав оттенък, сякаш беше болна от жълтеница.
Скарпета отвори гардероба. Вътре имаше евтини ежедневни дрехи и обувки и малко по-стилни костюми, осми и дванадесети размер. Тя извади всички дрехи в бяло или мръсно бяло, провери ги за жълтеникави петна от пот и намери по мишниците на няколко блузи осми размер. Отново насочи вниманието си към снимката на жената с дълга тъмна коса и жълтеникава кожа, сети се за суровите зеленчуци в хладилника, за морковите, а после се замисли за доктор Мерил ин Селф.
В стаята нямаше никакви книги с изключение на една Библия върху нощното шкафче. Тя беше стара, с кафява кожена подвързия, отворена на Апокрифи. На слабата светлина от лампата се виждаха тънки страници, покафенели от дълги години употреба. Скарпета си сложи очилата за четене, приближи лупата и си записа, че Библията е отворена на книга Премъдрост Соломонова, а стих 25 от глава 12 е отбелязан с три малки хикса с молив.
Тя опита да се свърже с Марино по мобилния и веднага попадна на гласовата му поща. После дръпна драпериите да види дали плъзгащите се прозорци зад тях са заключени, и отново се опита да се свърже с него, при което му остави още едно съобщение веднага да й се обади. Беше започнало да вали и тежките капки дъжд падаха на плюски по водата в басейна и канала, а от насъбралите се гръмотевични облаци небето беше сиво като олово. Палмите се поклащаха неравномерно, а ниските, отрупани с розови и червени цветове хибискуси от двете страни на прозореца се люлееха на вятъра. Тя забеляза две ясно очертани петна по стъклото, които веднага разпозна, а после отиде при Реба и Лекс в пералното помещение, където двете проверяваха какво има в пералнята и сушилнята.
— В голямата спалня има една Библия — каза Скарпета. — Отворена е на Апокрифи, а една лампа свети на нощното шкафче.
Реба изглеждаше объркана.
— Въпросът ми е точно така ли е изглеждала стаята, когато е дошла жената от църквата? Точно така ли изглеждаше, когато сте я видели за пръв път?
— Когато влязох в спалнята, всичко изглеждаше наред. Спомням си, че завесите бяха дръпнати. Не видях Библия или нещо подобно и не си спомням да е светела лампа — отвърна Реба.
— Има една снимка на две жени. Това Ев и Кристин ли са?
— Така каза жената от църквата.
— А на другата са Тони и Дейвид?
— Така мисля.
— Известно ли ви е дали някоя от двете страда от някакво хранително разстройство? Дали е болна? Знаем ли дали една от тях или и двете са под лекарско наблюдение? И знаем ли коя жена коя е на снимката?
Реба нямаше готови отговори. Досега отговорите не бяха от значение. Никой не смяташе, че ще възникнат въпроси като тези, които Скарпета задаваше сега.
— Вие или някой от хората ви да е отварял плъзгащите се прозорци в спалнята им, онази зелената?
— Не.
— Те не са заключени и забелязах петна от външната страна на стъклото. Ушни отпечатъци. Чудя се дали са били там, когато сте оглеждали мястото в петък.
— Ушни отпечатъци ли?
— Да, два отпечатъка, оставени от нечие дясно ухо — каза Скарпета точно когато телефонът й иззвъня.
30
Валеше като из ведро, когато спря до къщата на госпожа Симистър, където вече имаше три полицейски коли и една линейка, паркирани пред входа.
Скарпета слезе от колата и продължи под дъжда без чадър, докато приключваше разговора по телефона с Центъра по съдебна медицина в окръг Броуърд, които имаха правомощия за всички случаи на внезапна, неочаквана или насилствена смърт между Палм Бийч и Маями. — Ще огледам тялото на място, след като така или иначе вече съм тук — каза тя по телефона, — но искам възможно най-бързо да се транспортира до моргата. Най-добре ще е аутопсията да се направи веднага.
— Не смятате ли, че може да почака до сутринта? Разбрах, че има вероятност да е самоубийство, тя често е изпадала в депресия — каза предпазливо администраторът, опасявайки се да не прозвучи сякаш подлага на съмнение преценката на Скарпета.
— Марино каза, че на мястото липсва оръжие — обясни Скарпета, докато бързо се качваше нагоре по стълбите към предната веранда и вече беше вир-вода.
— Добре. Не знаех.
— Не съм чула някой да приема, че е самоубийство.
Замисли се за онзи приглушен гръм, който бяха чули с Реба и решиха, че е от кола. Опита се да си спомни кога го бяха чули.
— Значи ще дойдете?
— Разбира се — отвърна тя. — Извикайте доктор Еймъс и му кажете да подготви всичко.
Марино я чакаше на вратата. Тя стигна до него и отметна от очите си кичур мокра коса.
— Къде е Уогнър? — попита той. — Предполагам, че идва. Уви! Дявол го взел, не ни трябва идиот като нея да се занимава с този случай!
— Тръгна няколко минути след мен. Не знам къде е.
— Сигурно се е изгубила. Не съм виждал човек с по-лошо чувство за ориентация.
Скарпета му разказа за Библията в спалнята на Ев и Кристин и за стиха, отбелязан с хиксчета.
— Същото, което ми каза оня по телефона — възкликна Марино. — Мили боже! Какво, по дяволите, става тук? Проклета идиотка! — възкликна той отново по адрес на Реба. — Ще трябва да намеря начин да я отстраня и да я заменя с някой истински детектив, който няма да осере работата.
Скарпета се наслуша на обидните му коментари.
— Направи ми една услуга — каза тя. — Помогни й с каквото можеш и остави старите вражди за после. Кажи ми какво знаеш.
Тя погледна през открехнатата входна врата. Двама санитари от спешната медицинска помощ носеха оборудването си, приключили със своята задача, която беше само загуба на време.
— Застреляна е с пушка в устата, горната част на главата е отнесена — каза Марино, като се дръпна, за да направи път на санитарите. — На леглото в задната част на къщата, напълно облечена, телевизорът работи. Нищо не говори за взлом, обир или изнасилване. Открихме чифт латексови ръкавици в мивката в банята. Едната е кървава.
— В коя баня?
— До спалнята й.
— Някакви други признаци, че убиецът вероятно се е почистил след това?
— Не. Само ръкавиците в мивката. Няма кървави кърпи или кървава вода.
— Трябва да погледна. Сигурни ли сме коя е?
— Знаем чия е къщата. На Даги Симистър. Не мога да твърдя със сигурност чие е тялото на леглото.
Скарпета извади от чантата си чифт ръкавици и влезе в антрето. Спря и се огледа, докато мислеше за незаключените прозорци в спалнята на къщата отвъд канала, Огледа мраморния под, бледосините стени и малкия хол. Той беше претрупан с мебели, снимки, порцеланови птици и други старинни сувенири. Всичко си изглеждаше на мястото. Марино я поведе през хола покрай кухнята към другата част на къщата, където тялото лежеше в една вътрешна спалня с изглед към водата.
