— Добре, нека останем тук за момент и да видим е какво разполагаме — каза Луси. — Знаем две неща. Първо, убиецът е успял да влезе без взлом. И второ, след като я е застрелял, е успял да излезе. Дали отново през вратата? — обърна се тя към Реба.
— Така мисля. Всичките прозорци са с жалузи. Не можеш да се покатериш през тях, освен ако не си Гамби26.
— Тогава да започнем да пръскаме от тази врата и да вървим към спалнята, където е била убита — каза Луси. — А после ще направим същото и с останалите врати. На триъгълник.
— Което ще рече тази врата, вратата на кухнята и плъзгащите се врати, през които се излиза от трапезарията на верандата, а и плъзгащата се врата на самата веранда — уточни Реба. — И двете плъзгащи врати са били отключени, когато Пит е дошъл, поне така каза.
Тя влезе в антрето, последвана от Луси и Лекс. Затвориха вратата.
— Има ли някаква друга информация за инспектора, който сте забелязали с доктор Скарпета по времето на убийството? — попита Луси, която на работното място никога не наричаше Скарпета своя леля.
— Открих няколко неща. Първо, те работят по двойки. А този, когото видяхме, беше сам.
— Откъде знаете, че партньорът му просто не се е виждал, може да е бил в предния двор например.
— Не знаем. Но ние видяхме само един човек. Освен това, според справката този ден изобщо не са били насрочени инспекции в района. Още нещо, той използваше плодоберачка, нали се сещате, един дълъг прът с кошничка или нещо подобно накрая, за бране на високи плодове. Доколкото разбрах, инспекторите изобщо не използват такива неща.
— Че за какво им е? — попита Луси реторично.
— Той я разглоби и я прибра в голям черен сак.
— Питам се, какво ли още е имало в сака — обади се Лекс.
— Например пушка — изказа предположение Реба.
— Да не прибързваме със заключенията — отвърна Луси.
— Ако питате мен, някой просто ни се подиграва — добави Реба. — Аз ясно се виждам от другата страна на водата. Полицай. Заедно с мен е доктор Скарпета и очевидно ние търсим нещо, разследваме, а той ни гледа отсреща, преструвайки се, че инспектира дърветата.
— Възможно е, но не може да сме сигурни — отвърна Луси. — Да не прибързваме със заключенията.
Лекс клекна над хладния мраморен под и отвори куфарчето. Спуснаха всички щори в къщата и си сложиха защитните облекла, а после Луси нагласи статива с апарата и кабелния дистанционен спусък, докато Лекс забърка луминола и го преля в черна бутилка с пулверизатор. Заснеха площта точно до входната врата, след което изгасиха светлината и късметът им се усмихна още първия път.
— Пресвета Дево! — чу се гласът на Реба в тъмнината.
Ясни очертания на отпечатъци от обувки засияха в синьо-зеленикаво, докато Лекс пръскаше пода, а Луси го заснемаше на лента.
— Сигурно е имал адски много кръв по обувките, за да остави такива отпечатъци, след като е минал през цялата къща — изкоментира Реба.
— С изключение на едно нещо — отвърна Луси в мрака. — Не са в правилната посока. Те влизат в къщата, вместо да излизат.
46
Той беше мрачен, но изглеждаше прекрасно в дългото черно велурено палто и бейзболна шапка на „Ред Сокс“, под която надничаше посребрилата му коса. Всеки път, когато не беше виждала Бентън по-дълго време, Скарпета се стъписваше от неговата изискана красота, от неговото изящество и елегантност. Не искаше да му се сърди. Не понасяше това състояние. Направо й се повдигаше.
— Както винаги, за нас беше удоволствие да летим с вас. Само ни се обадете, когато знаете точно кога ще си тръгвате — каза Брус и топло стисна ръката й. — Обадете се, ако имате нужда от нещо. Имате всичките ми телефонни номера, нали?
— Благодаря, Брус.
— Съжалявам, че се наложи да чакате — обърна се той към Бентън. — Имаше лош насрещен вятър.
Бентън съвсем не беше дружелюбен. Изобщо не удостои пилота с отговор. Само го изчака да се отдалечи.
— Нека отгатна — обърна се той към Скарпета. — Още един триатлонист, който е решил да се прави на екшън герой. Единственото, което мразя, като летя с нейния самолет. Надутите й пилоти.
— Аз се чувствам много сигурна с тях.
— Аз пък не.
Тя закопча вълненото си палто, докато напускаха летищния комплекс.
— Надявам се, че не се е опитвал да разговаря е теб твърде много, да те притеснява — каза Бентън. — Има вид на такъв.
— И аз се радвам да те видя, Бентън — рече тя, като вървеше една крачка пред него.
— Мисля, че не си много искрена.
Той избърза пред нея, отвори стъклената врата и я задържа, за да мине. Вятърът, който нахлу отвън, беше студен и снежен. Денят беше сив и мрачен, толкова мрачен, че осветлението на паркинга се беше включило.
— Тя наема тези типове, кой от кой по-красиви и пристрастени към фитнеса, и те си мислят, че са екшън герои — продължи Бентън.
— Разбрах ти мисълта. Какво се опитваш да направиш, да ме нападнеш пръв ли?
— Важно е да забелязваш разни неща, а не да приемаш за даденост, че хората са просто любезни. Притеснявам се, че не разпознаваш важни сигнали.
— Това е нелепо! — отвърна тя с гняв в гласа. — Ако питаш мен, разпознавам твърде много сигнали. Макар че очевидно съм пропуснала някои важни сигнали миналата година. Искаше да се скараме, ето, караме се.
Вървяха по заснежения паркинг, а светлините по пистата мержелееха от снега и шумът беше приглушен. Обикновено се държаха за ръце. Тя се питаше как беше могъл да постъпи така. Очите й се насълзиха. Може би от вятъра.
— Безпокоя се какви типове се разхождат навън — каза той с несвойствен глас, докато отключваше поршето, този път всъдеход 4х4.
Бентън обичаше своите коли. Двамата с Луси си падаха по високите мощности. Разликата беше, че Бентън знаеше, че е силен. А Луси не се чувстваше силна.
— Безпокоиш се по принцип ли? — попита Скарпета, като прие, че той все още говори за сигналите, които според него тя пропускаше.
— Говоря за онзи, който е убил жената тук. От базата данни излезе съвпадение на гилзата, която изглежда е изстреляна от същата пушка, използвана при едно убийство в Холивуд преди две години. Обир в хранителен магазин. Крадецът е носел маска, убил едно хлапе, след което управителят го застрелял. Звучи ли ти познато?
— Чувала съм за това. На седемнадесет години и въоръжен само с парцала за под. А някой има ли представа защо тази пушка отново е в употреба? — попита тя е нарастващо негодувание.
— Още не.
— Доста смъртни случаи с пушки напоследък — каза тя с хладен професионален тон.
Щом той искаше да говорят само за работа, добре, и тя щеше да се държи така.
— Питам се какво ли означава това — допълни малко отнесено. — Пушката при случая Джони Суифт изчезва, а после се появява една в случая Даги Симистър.
Наложи се да му обясни за случая Даги Симистър. Той още не знаеше за него.
— Пушка, която би трябвало да е в полицията или вече унищожена, е била използвана тук — продължи Скарпета. — А после ние откриваме библия в къщата на онези изчезнали хора.
