дрипи. Рядко се срещаха дървета, потоците бяха замръзнали и понякога проходите бяха затрупани със сняг. Нощем се подслонявахме в схлупените къщи и плащахме за това с парченца от златните кюлчета на Кунеглас.
Бяхме облечени целите в кожи. И Сийнуин, и аз, и моите хора, всички се бяхме загърнали с вълчи и еленови кожи, пълни с въшки. Само Мерлин носеше дрехи от кожа на голяма черна мечка. Нимю беше с палто от сиви видрови кожи, много по-тънки от нашите, и въпреки това сякаш не чувстваше студа, за разлика от нас. Само Нимю не носеше оръжия. Мерлин беше със своя жезъл — страшно оръжие в битка, а моите хора имаха копия и мечове и даже Сийнуин носеше едно леко копие, а на кръста й висеше нейният дълъг ловджийски нож, скрит в кания. Тя не носеше златни украшения и по нищо не личеше високият й ранг така, че хората, които ни подслоняваха, виждайки русата й коса, решаваха, че и тя като Нимю е една от хранениците на Мерлин. А те обичаха Мерлин — всички го познаваха и идваха при него със своите болни деца, за да ги докосне с ръка.
Вървяхме шест дни докато стигнахме Каер Гей, където кралят на Гуинед, Кадуолън, прекарваше зимата. Самият каер беше крепост, издигната на върха на хълм, но под крепостта, от едната страна на хълма, се спускаше дълбока долина, чиито стръмни склонове бяха обрасли с високи дървета. В тази долина имаше дървена палисада, която обграждаше зала за угощения, направена от дървени трупи; няколко складови помещения и двадесетина заспали колиби, призрачно бели от засипалия ги сняг и с ледени висулки по стрехите. Кадуолън се оказа един навъсен стар човек, а залата му беше три пъти по-малка от тази на Кунеглас, така че само леглата на неговите воини заемаха цялото пространство. Макар и с мърморене хората се посвиха, за да ни направят място, като отстъпиха и един от ъглите за Сийнуин и Нимю. Вечерта Кадуолън направи угощение в наша чест — бедна работа — само солено овче месо и варени моркови, но това имаше в неговите складове. Той наистина щедро предложи да облекчи грижите ни като вземе Сийнуин за своя осма жена, а когато тя отказа Кадуолън не изглеждаше нито обиден, нито разочарован. Неговите седем съпруги бяха тъмни и сърдити жени, които живееха заедно в една кръгла колиба, непрекъснато се караха и всяка викаше по децата на другите.
Каер Гей беше окаяно място, независимо че бе кралска резиденция. Беше ми трудно да повярвам, че бащата на Кадуолън, Кунеда, е бил Велик крал преди Утър от Думнония. Онези славни дни обаче бяха отминали и сега кралството бе западнало. Трудно ми беше да повярвам също, че Артур бе отраснал именно тук, отвъд високите върхове, покрити с бял сняг и лед. Отидох да видя мястото, където се беше подслонила майка му след като Утър я беше отстранил от двореца. И намерих там една кирпичена къща, голяма почти колкото нашия дом в Кум Исаф. Край нея растяха високи смърчове, чиито клони се бяха превили от тежкия сняг. Къщата беше обърната на север към Тъмния път. Сега там живееха трима копиеносци със своите семейства и с добитъка си. Майката на Артур била полусестра на крал Кадуолън, а той следователно беше вуйчо на Артур, но тъй като Артур беше роден незаконно, това роднинство едва ли щеше да му осигури сериозна подкрепа от страна на Гуинед срещу саксите през пролетта. Кадуолън беше изпратил войници да се бият срещу Артур в долината Лъг, но това е било продиктувано по-скоро от желанието му да запази приятелските си отношения с Поуис, отколкото от омраза към Думнония. Повечето време войската на Кадуолън пазеше границата на кралството с Лейн.
Кралят повика престолонаследника Биртиг на угощението, за да ни разкаже за Лейн. Биртиг беше нисък набит мъж с белег, който прорязваше лицето от лявото слепоочие през счупения му нос и се скриваше в гъстата брада. Принцът имаше само три зъба и беше по-добре човек да не го гледа как дъвче месо. С пръстите и с единствения си преден зъб дълго разнищваше всяко парче месо, после преглъщаше раздробената храна с медовина. От тази трудоемка работа четинестата му черна брада цялата се изплескваше с мазнина и полусдъвкани парчета месо. Мрачният Кадуолън предложи на Сийнуин да се омъжи за Биртиг. Тя внимателно му отказа и той отново не изглеждаше засегнат от това.
Принцът фъфлеше ужасно заради липсващите зъби, но все пак успяхме да разберем, че Диурнач живее в западната част на полуостров Лейн в крепостта Бодуан. Крал Диурнач беше един от ирландските господари отвъд морето, но неговата войска, за разлика от армията на Енгас от Демеция, не бе съставена от войници, принадлежащи към едно единствено ирландско племе. В нея влизаха бегълци от всички племена.
— В Лейн приемат всеки, прекосил морето и колкото по-свиреп е беглецът, толкова по-добре — каза ни Биртиг. — Благодарение на него ирландците се освобождават от своите престъпници, а те стават все повече и повече напоследък.
— Християните — накратко обясни Кадуолън и се изплю.
— Нима Лейн е християнска страна? — попитах аз изненадан.
— Не — озъби ми се Кадуолън, като че ли бях длъжен да знам това. — Но Ирландия се кланя на християнския Бог. Кланят му се в свещените горички. Така че хората, които не могат да понасят този Бог, бягат в Лейн — той измъкна парченце кост от устата си и го заразглежда мрачно. — Скоро ще трябва да се бием с тях.
— Войската на Диурнач нараства ли? — попита Мерлин.
— Така разправят, макар че до нас достигат малко сведения — отвърна Кадуолън. Топлината от огъня в залата бе постопила снега на покрива. Тежката маса шумно се свлече по наклонената стряха и се стовари на земята.
— Диурнач — обясни Биртиг — иска единствено да бъде оставен на мира. Ако ние не го безпокоим, той не ни тормози, само от време на време, когато воините му идват за роби. Но в северните части на кралството почти не са останали хора, пък и отредите на Диурнач не навлизат много навътре, така че набезите им не са толкова страшни. Обаче ако войската му стане по-голяма отколкото реколтата в Лейн може да изхрани, тогава ще трябва да търси нови земи.
— Инис Мон е известен с плодородната си земя — припомни Мерлин. Инис Мон е островът, който се намира близо до северния бряг на Лейн.
— Да, може да изхрани хиляда души — съгласи се Кадуолън, — но ако има кой да оре и да жъне, а там няма никой. Всички брити, които имаха мозък в главата си, напуснаха Лейн още преди години, а тия които останаха, живеят във вечен страх. И вие щяхте да умирате от страх, ако Диурнач идва при вас да търси каквото иска.
— А то какво е? — попитах аз.
Кадуолън ме погледна, замълча и сви рамене.
— Роби — каза той.
— Каквито вие му давате всяка година, така ли? — попита Мерлин.
— Това е ниска цена за мира — отхвърли Кадуолън неизреченото обвинение.
— Колко? — попита Мерлин.
— Четиридесет души на година — призна накрая Кадуолън. — Предимно сирачета, а понякога и затворници. Но той предопочита момичета — добави кралят и погледна мрачно към Сийнуин. — Много обича момичета.
— Това може да се каже за много мъже, кралю господарю — каза Сийнуин сухо.
— При Диурнач е различно — предупреди я Кадуолън. — Неговите магьосници са му казали, че когато човек, воюва с щит, покрит с кожа на девствено момиче, е непобедим. — Кралят сви рамене. — Не знам дали е вярно, не съм пробвал.
— И затова вие му пращате деца? — каза Сийнуин възмутено.
— Познавате ли друг вид девици? — кисело отвърна Кадуолън.
— Според нас той е докоснат от Боговете — каза Биртиг, сякаш това обясняваше апетита на Диурнач към девствени робини, — защото май е луд. Едното му око е червено. — Биртиг замълча, за да престърже едно посивяло парче овнешко с предния си зъб. — Той покрива щитовете си с кожа — продължи принцът, след като разръфа месото, — после ги боядисва с кръв и затова неговите хора се наричат „Кървавите щитове“. — (Кадуолън направи знака против злото.) — А някои казват, че той ядял месото на девствените момичета — продължи Биртиг, — но това не знаем. Кой знае какво правят лудите?
— Лудите са закриляни от Боговете — изръмжа Кадуолън. Той очевидно изпитваше ужас от своя северен съсед и нищо чудно, помислих си аз.
— Само някои луди — каза Мерлин, — не всички.
— Диурнач обаче е — предупреди го Кадуолън. — Той прави каквото си поиска, на когото си поиска,
