Тя замълча за миг. Мисля, че плачеше под маската си.
— Кажи на Артур, че нямахме избор — промълви тя.
— Добре — обещах й аз. — Какво знаете за Мордред, лейди?
— Той е мъртъв — изсъска тя. — Бил убит по време на лов.
— Но ако са излъгали за Артур, защо да не са излъгали и за Мордред?
— Кой знае? — прекръсти се тя и ме дръпна за наметалото. — Ела — рязко каза тя и ни поведе покрай стената на църквата надолу към някаква малка дървена колиба. Някой бе затворен в там — чувах нечии юмруци да удрят по вратата, завързана с кожени ремъци.
— Трябва да вървиш при жена си, Дерфел — каза Моргана, докато се бореше с възела с единствената си ръка. — Динас и Лавейн тръгнаха привечер към твоята къща. Взеха копиеносци.
Обзе ме паника, която ме накара да разсека ремъка с върха на копието. Щом освободих вратата, тя широко се отвори и отвътре изскочи Нимю, вдигнала ръце с орлови нокти, готови да дерат и да разкъсват. Но щом ме позна, тя политна към мен, търсейки опора в тялото ми. Заплю Моргана.
— Върви, глупачке — озъби се Моргана срещу нея, — и помни, че съм те спасила от смърт днес.
Хванах ръцете на Моргана, изгорената и здравата, и ги вдигнах към устните си.
— Длъжен съм ви, лейди, за това, което направихте тази нощ.
— Върви, глупако — отвърна ми тя — и побързай!
Хукнахме покрай задната стена на църквата, покрай складовите помещения, колибите на робите, хамбарите, минахме забързани през плетената порта на селото и излязохме на пристана, където рибарите държаха тръстиковите си лодки. Взехме две от лодките и вместо с лодкарски прът забутахме леките съдове напред с копията си. Спомних си как в онзи далечен ден, когато бе убита Норуена, двамата с Нимю избягахме от Инис Уидрин по същия начин. Тогава, както и сега, бяхме тръгнали към Ърмидс хол, тогава, както и сега, бяхме бегълци в страна, превзета от врагове.
Нимю не знаеше подробности за случилото се в Думнония. Каза само, че Ланселот дошъл и се обявил за крал, но за Мордред повтори само това, което бяхме чули от Моргана — че кралят бил убит по време на лов. Разказа ни как на Хълма дошли копиеносци и я пленили. Отвели я в светилището и Моргана я затворила. После чула как тълпа християни се катерят към Хълма. Избили всички, които намерили там, съборили колибите и започнали да строят църква със здравите греди.
— Значи Моргана наистина спаси живота ти — отбелязах аз.
— Тя има нужда от моите знания — отвърна Нимю. — Как иначе ще разберат какво да правят със Свещения съд? Именно затова Динас и Лавейн тръгнаха към твоя дом, Дерфел. За да намерят Мерлин — плю тя в блатото. — Стана така, както ти казах — освободиха силата на Свещения съд и сега не знаят как да контролират тази сила. Двама крале дойдоха в Кадарн. Единият беше Мордред, другият — Ланселот. Той отиде там днес следобед и застана върху камъка. А тази нощ мъртвата прави сватба.
— Освен това ти каза, че меч ще заплашва гърлото на дете — напомних й аз мрачно и яростно забих дръжката на копието в плиткото блато в желанието си да стигна колкото се може по-бързо до Ърмидс хол. Където бяха моите деца. Където беше Сийнуин. И закъдето бяха тръгнали силурските друиди с техните копиеносци преди по-малко от три часа.
Пламъци осветяваха пътя ни към вкъщи. Не пламъците, които осветяваха брака на Ланселот с мъртвата, а други пламъци, извисяващи се над Ърмидс хол. Бяхме насред блатото, когато този нов огън пламна и черната вода потрепна, отразила дългите му езици.
Молех се на Гофанон, на Люло, на Бел, на Кернунос, на Таранис, на всички Богове, където и да бяха те, поне един от тях да се наведе от звездното царство към земята и да спаси семейството ми. Огнените езици заподскачаха още по-високо и заискряха над пламнал сламен покрив, а вятърът отнасяше пушека на изток през нещастната Думнония.
Щом Нимю свърши разказа си, всички замълчахме. Исса плачеше. Тревожеше се за Скарач, ирландското момиче, за което се беше оженил и се чудеше като мен какво ли бе станало с копиеносците, които бяхме оставили да пазят замъка. Те бяха достатъчно, за да се противопоставят на Динас и Лавейн и техните копиеносци. И въпреки това пламъците свидетелстваха за друго, а ние бутахме лодките напред колкото можехме по-бързо.
Щом наближихме чухме писъци. Бяхме само шестима, но не се поколебах нито за миг, нито пък се опитах да правя някакви маневри. Просто засилихме лодките нагоре по обраслия с дървета поток, който течеше край палисадата на замъка. Там скочихме на брега, точно до малката лодчица, която Гулидин, слугата на Мерлин, бе направил за Даян.
По-късно разбрах как се бяха развили събитията онази нощ. Гуилим, командващият копиеносците, оставени да охраняват дома ми в мое отсъствие, докато ние с Артур бяхме на север, видял далечния дим на изток и предположил, че се задават неприятности. Поставил всичките си хора по местата и обсъдил със Сийнуин възможността да се натоварят на лодките и да се скрият сред мочурищата, които се намираха зад блатото. Сийнуин казала не. Малейн, друидът на брат й, дал на Даян някаква отвара от листа, която смъкнала температурата, но детето все още било твърде слабо, освен това никой не знаел какво означава видяният пушек, не дошли и вестители с каквото и да било предупреждение. Затова Сийнуин изпратила двама копиеносци на изток да разберат какво става и зачакали зад дървената палисада.
Паднала нощта, но новини нямало. Все пак нощта донесла известно успокоение, защото малцина копиеносци биха се решили да пътуват по тъмно. Сийнуин решила, че опасността от нападение през нощта е по-малка отколкото през деня. Стоели зад палисадата, гледали пламъците в Инис Уидрин отвъд блатото и се чудели какво ли означават, но никой не чул как конниците на Динас и Лавейн навлезли в съседната гора. Далеч от къщата те слезли от конете, завързали юздите им за дърветата и после под бледата светлина на полускритата зад облаци луна запълзели към палисадата. Гуилим разбрал, че замъкът е нападнат едва когато хората на Динас и Лавейн щурмували портата. Двамата разузнавачи на Гуилим не се върнали, в горите нямало часовои и врагът бил на крачка от портата, когато в замъка вдигнали тревога. А портата не бе някаква здрава порта. Тя беше висока не повече от човешки бой. Първите нападатели се втурнали към нея без ризници, копия и щитове и успели да се изкатерят по нея, преди хората на Гуилим да се съберат. Стражите на портата се сражавали и убивали. Но не могли да избият всички. Някой от тези първи нападатели успели да вдигнат лоста на портата и отворили на тежковъоръжените копиеносци на Динас и Лавейн. Десет от тези копиеносци се числели към Сакската гвардия на Ланселот, останалите били белги, заклели се да служат на своя крал.
Хората на Гуилим се сражавали с всички сили. Най-свирепа била борбата на прага на замъка. Там паднал убит Гуилим и още шест от моите воини. Други шестима лежаха в двора, където бе запален един склад. Тези пламъци бяха осветявали пътя ни през блатото и сега ни разкриваха ужаса вътре.
Битката не бе свършила. Динас и Лавейн бяха планирали своето предателство добре, но хората им не бяха успели да влязат в замъка и моите копиеносци все още държаха голямата сграда. Виждах щитовете и копията, преградили свода на вратата, виждах и друго копие, подаващо се от един от високите прозорци, през които излизаше пушека. Двама от ловците ми стояха на този прозорец, опънали лъкове, и стрелите им пречеха на хората на Динас и Лавейн да пренесат огъня от склада върху сламения покрив на замъка. Сийнуин, Моруена и Серен бяха вътре в сградата, заедно с Мерлин, Малейн и почти всички жени и деца, които живееха в селото. но те бяха обградени, а враговете ги превъзхождаха по численост, освен това бяха намерили Даян.
Даян спеше в една от колибите. Често правеше така, защото обичаше да бъде в компанията на старата си дойка, женена за моя ковач. Може би златната й коса я беше издала или може би вярна на своя нрав, Даян бе започнала да хвърля предизвикателства срещу нападетелите и им е казала, че като си дойде баща й, той ще им отмъсти.
А сега Лавейн, облечен в черно, с празна ножница, увиснала край хълбока му, държеше Даян пред тялото си. Тънките й крачета се подаваха изпод малката бяла рокля, която носеше. Тя се бореше с всички сили, но Лавейн здраво я държеше с лявата си ръка през кръста, а с дясната бе опрял гол меч на гърлото й.
Исса се вкопчи в ръката ми, за да ме спре. Щях обезумял да се хвърля срещу въоръжените мъже край обсадения замък. Бяха двадесет. Не виждах Динас, но подозирах, че заедно с другите вражи копиеносци се намира зад замъка, за да отреже пътя за бягство на хората в обсадения дом.
