— Сийнуин — викна Лавейн с дълбокия си глас. — Излез! Моят крал иска да те заведа при него!
Оставих копието на земята и извадих Хюелбейн. Острието му тихо изсъска от допира с ножницата.
— Излез — викна пак Лавейн.
Докоснах парчетата свинска кост, вградени в дръжката на меча и се помолих на Боговете да ме направят ужасен тази нощ.
— Да не искаш кутрето ти да умре? — попита Лавейн и Даян изпищя, усетила допира на острието върху гърлото си. — Мъжът ти е мъртъв! — викна Лавейн. — Умря в Поуис заедно с Артур и няма да ти се притече на помощ.
Отново натисна с меча и Даян пак изпищя. Исса продължаваше да ме държи.
— Още не, господарю — прошепна той, — още не.
Щитовете, препречили вратата на замъка, бяха вдигнати и Сийнуин излезе навън. Носеше тъмна пелерина, закопчана на врата.
— Пусни детето — спокойно каза тя на Лавейн.
— Ще я пусна, когато ти дойдеш при мен — отвърна Лавейн. — Моят крал иска да сподели твоята компания.
— Твоят крал ли? — попита Сийнуин. — И кой е този крал?
Тя много добре знаеше чии войници бяха нападнали дома й тази нощ, щитовете им достатъчно ясно показваха това, но не искаше да улеснява Лавейн в нищо.
— Крал Ланселот — отговори Лавейн. — Крал на белгите и крал на Думнония.
Сийнуин придърпа наметалото около себе си.
— И какво иска крал Ланселот от мен? — попита тя. Зад нея, в пространството зад замъка, осветено донякъде от горящия склад, се виждаха и други копиеносци на Ланселот. Бяха взели конете от конюшните ми и сега наблюдаваха сблъсъка между Сийнуин и Лавейн.
— Тази нощ, лейди — обясни Лавейн — моят крал си взе булка.
Сийнуин вдигна рамене.
— Значи няма нужда от мен.
— Булката, лейди, не може да даде на моя крал привилегиите, които се полагат на мъжа в брачната нощ. Вместо нея ти ще трябва да доставиш удоволствие на моя крал. Отдавна му дължиш тази чест. Освен това — добави Лавейн — сега вече си вдовица. Имаш нужда от друг мъж.
Мускулите ми се изопнаха и Исса отново ме сграбчи над лакътя. Един от сакските гвардейци близо до Лавейн беше неспокоен и Исса безмълвно ми предлагаше да изчакаме докато се успокои.
Сийнуин отпусна за миг глава, после отново вдигна поглед.
— Ако дойда с вас, ще пуснете ли дъщеря ми? — попита мрачно тя.
— Да — обеща Лавейн.
— И всички други? — махна Сийнуин с ръка към замъка.
— И тях ще пощадим — кимна Лавейн.
— Тогава освободете дъщеря ми — поиска Сийнуин.
— Ела първо тук — отвърна Лавейн — и доведи Мерлин.
Даян го ритна с голите си пети, но той натисна меча към гърлото й и тя застина. Покривът на склада се срути сред безброй искри и горящи сламки, литнали в нощта. Някои от тях паднаха върху сламения покрив на замъка и замъждукаха там. Засега дъждовната вода, попила в сламата, предпазваше замъка, но знаех, че скоро покривът щеше да пламне.
Отново бях готов за атака, но тогава зад Сийнуин се появи Мерлин. Видях, че брадата му пак бе сплетена на плитки. Той носеше големия си жезъл и беше по-изправен и по-мрачен от когато и да било през последните години. Обгърна Сийнуин с дясната си ръка през раменете и погледна Лавейн.
— Пусни детето — заповяда той. Лавейн поклати глава.
— Ние направихме магия с брадата ти, старче, ти нямаш власт над нас. Тази нощ, докато нашият крал се забавлява с принцеса Сийнуин, ние ще си направим удоволствието да ти сменим вярата. Елате при мен и двамата — нареди той. Мерлин вдигна жезъла и го насочи към Лавейн.
— При следващото пълнолуние — каза Мерлин — ти ще умреш край морето. И ти, и брат ти. И двамата ще умрете, а писъците ви ще се носят по вълните за вечни времена. Пусни детето.
Нимю тихо изсъска зад мен. Беше взела моето копие от земята и бе вдигнала кожената превръзка на челото — ужасната празна дупка на изваденото й око зееше.
Лавейн изобщо не се развълнува от предсказанието на Мерлин.
— При следващото пълнолуние — отвърна му той — ще варим в бича кръв кичури от брадата ти, а душата ти ще предадем на червея от Анун — изплю се Лавейн. — Хайде идвайте и двамата — озъби се той.
— Освободи дъщеря ми — настоя Сийнуин.
— Когато се приближите, ще я пусна.
Сийнуин и Мерлин тихо заговориха помежду си. Моруена изплака вътре в замъка и Сийнуин се обърна към нея да я утеши. След това хвана Мерлин за ръка и двамата тръгнаха към Лавейн.
— Не така, лейди — викна й Лавейн. — Моят господар Ланселот иска да отидеш при него гола. Моят господар иска да минеш гола през страната, гола през града и да влезеш гола в леглото му. Ти го опозори, лейди, и тази нощ той ще ти върне този позор стократно.
Сийнуин спря и се вторачи в него. Но Лавейн само притисна меча към гърлото на Даян, детето изохка от болка и Сийнуин инстинктивно скъса брошката, която придържаше наметалото на раменете й. Дрехата се смъкна в краката й. Отдолу Сийнуин бе облечена с проста бяла рокля.
— Свали роклята, лейди — заповяда Лавейн с дрезгав глас — сваляй я или дъщеря ти умира.
Тогава се втурнах. Изкрещях името на Бел и се втурнах като луд. Хората ми нападнаха заедно с мен. От замъка наизлязоха и други, когато видяха белите звезди по щитовете ни и сивите вълчи опашки на шлемовете. Нимю също атакува с писъци и вой. Видях как редицата на вражите копиеносци се огъна, отстъпвайки с ужас. Тичах право срещу Лавейн. Видя ме, позна ме и замръзна ужасен. Беше се направил на християнски свещеник — на врата му висеше разпятие. По онова време беше опасно да яздиш из Думнония, облечен като друид, но друид или християнин Лавейн трябваше да умре. Изкрещях името на своя Бог и налетях върху Лавейн.
Отнякъде изникна сакски гвардеец. Острието на брадвата му проблесна, отразила пламъците, докато той замахваше към главата ми. Отбих брадвата с щита и ръката ми се разтресе от силата на удара. Плъзнах Хюелбейн напред, завъртях острието му в корема на сакса и освободих оръжието си. От раната се изсипаха черва. Исса беше убил друг сакс, а Скарач, свирепата ирландска съпруга на Исса, бе излязла от замъка с огромно ловно копие и сега довършваше с него ранен сакс. Нимю също заби копието си в корема на някакъв мъж. Някой замахна с копие към мен, отбих удара му и забих Хюелбейн в тялото му. Огледах се обезумял за Лавейн и го видях да тича, стиснал Даян в ръце. Опитваше се да стигне до брат си зад замъка. Но пред него изкочиха мои копиеносци, отрязаха му пътя и той се обърна назад. Видя ме и хукна към портата. Държеше Даян като щит.
— Искам го жив! — изревах аз и хукнах след него през осветения от огъня хаос. Друг сакс се изпречи пред мен, крещейки името на своя Бог. Пресеках вика му с Хюелбейн, който потъна в гърлото му. Исса викаше, предупреждавайки за появата на нови врагове. И сам чувах тропота на копитата — онези, които пазеха зад замъка, препускаха към нас, за да спасят другарите си. Динас, облечен с черно свещеническо расо като брат си, бе начело на атаката, размахал гол меч в ръката си.
— Спрете ги! — викнах аз. Чувах писъците на Даян. Врагът изпадаше в паника. Те бяха повече от нас, но внезапната поява на копиеносци от черните недра на нощта бе разкъсала сърцата им на парчета, а и еднооката Нимю, пищяща и свирепа с окървавено копие в ръце, сигурно им е приличала на страшен нощен тълъсъм, дошъл да вземе душите им. Всички бягаха в ужас. Лавейн чакаше брат си близо до горящия склад и все още държеше меча на гърлото на Даян. Скарач, съскаща като Нимю, държеше копието си срещу него, но не смееше да рискува живота на дъщеря ми. Някои от хората на Ланселот се катереха по палисадата, други тичаха към портата. Едни бяха убити в сенките между колибите, други се спасиха, тичайки край ужасените коне, които изтрополяха край нас и изчезнаха в нощта.
Динас яздеше право срещу мен. Вдигнах щита си, стиснах Хюелбейн и закрещях предизвикателства. В последния момент той завъртя коня си и замахна с меча към главата ми. Но само мина покрай мен и се
