— Твоя братовчедка?
— Точно така — усмихна се той.
Джен усети как сърцето й прелива от любов и щастие. Чувствата я заливаха като пълноводна река, увличаха я във вихъра си, издигаха я до неподозирани висини.
Ще остане. Той иска да остане. Тук с нея.
— Толкова ли е лесно? — попита тя.
Рейф я притисна в прегръдките си. Взря се напрегнато в очите й.
— Не мислиш ли, че е време жените от рода О’Шей да намерят щастие в любовта? А също и мъжете, в които те се влюбват. Помисли за това. Ще се оженим и ще имаме още деца. Аз ще отглеждам коне, а ти ще започнеш свой бизнес, ще остареем заедно и съдбата ще бъде принудена да ни дари с внуци. И този път ще бъдем в състояние да ги отгледаме и възпитаме както трябва.
Джен не знаеше да се смее ли, да плаче ли, да пее ли.
— Ще можем ли да го направим?
— Не зная. Но нима преди две седмици ти е минавало през ума, че ще направим всичко това?
— Добър довод — разсмя се Джен. Пое дълбоко въздух, без да обръща внимание на ударите, разнасящи се от тавана и издаващи нетърпението на Майкъл. Хвана ръката на Рейф и сплете пръсти с неговите, заразена от ентусиазма му. За първи път през живота си разбираше какво означава „щастие.“ И то само в този живот.
— Нека се обадим на Ани — прошепна тя. И когато вдигна слушалката, осъзна, че за първи път през живота си не се страхува. Нито от миналото, нито от бъдещето, нито от неизвестното, защото навсякъде съществуваше радост и тъга. Джен знаеше, че следващите няколко месеца няма да бъдат леки. Налагаше се да бъде разследвано престъплението на Майкъл, очакваше я развод, както и финансовите усложнения от всичко случило се. Трябваше да помогне на мъжа от бъдещето да се приспособи към нейния свят, необходимо бе да обясни на майка си, положила толкова усилия, за да я предпази от същия този мъж, защо всичко ще бъде наред.
Но бъдещето бе поднесло на Ани и Джен безценен подарък, който двете бяха чакали толкова дълго. И Джен нямаше търпение да го сподели с дъщеря си.
— Последен въпрос — рече тя, докато набираше номера.
— Откъде е белегът ги?
— Друга война? — сви рамене мъжът. — Битката не беше така жестока и медицината е доста напреднала.
— Дрехите ти…
— Обяснението е съвсем просто — дяволито се усмихна той. — Беше лято. През лятото вече не се носят много дрехи.
Джен усети как бузите й пламват.
— Навик, който бихме могли да възприемем и в твоя век — предложи той; — Съгласна ли си?
— Веднага след сватбата — отвърна Джен. — Но само насаме.
Да, бъдещето изглежда все по-хубаво и по-хубаво, помисли си тя с усмивка, заслушана в звъна на телефона в другия край на линията.
Информация за текста
© 1993 Катлийн Корбел
© 1995 Ирина Димитрова, превод от английски
Kathleen Korbel
Timeless, 1993
Сканиране: ???
Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2010
Редакция: maskara, 2010
Издание:
Катлийн Корбел. Мъжът от сънищата
Редактор: Теодора Давидова
ИК „Арлекин“
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15563]
Последна редакция: 2010-05-15 20:57:02
