След дълги колебания Лоугън влезе в стаята. Единственият шум, който направи, беше превъртането на ключа в ключалката. Той видя очертанията на тялото на Мадлин върху леглото, разпиляната й по възглавницата коса. Гърдите й се повдигаха равномерно. Внезапно си припомни какво чувстваше, когато усещаше дъха й до себе си, когато притискаше голото й тяло до своето…
Лоугън седна на стол до леглото, неспособен да отдели погледа си от Мадлин. След двумесечното вцепенение тялото му отново усети живителен прилив. Помисли си пак дали да я прегърне, да съблече нощницата й и да проникне в нежната й плът, още преди да се е събудила.
Остана да седи и да наблюдава съня й часове наред. И най-лекото й движение го очароваше — дори начина, по който свиваше пръсти и обръщаше главата си на възглавницата. В живота си беше имал много жени… но никоя не му беше въздействала така, както тя.
Той се радваше, че състоянието й налага спешна женитба. Да я има за себе си — това си заслужаваше подигравките, които щяха да се изсипят върху него, когато из цял Лондон се понесеше мълвата, че е бил „хванат“. Нямаше съмнение, че щеше да стане обект на много карикатури, които щяха да го изобразяват като покорен бик с халка на носа, воден от бременна пастирка… Не, подигравките биха могли да бъдат и по-жестоки. Хората обичаха да се присмиват на известните личности, а той беше леснодостъпна мишена.
Помисли си какво биха казали приятелите му, особено Андрю, и изсумтя недоволно. Това безмилостно копеле щеше добре да се позабавлява за негова сметка. Преди Лоугън да се замисли за Андрю, Рочестър и въпроса за бащинството, дребната фигурка в леглото се размърда. Утрото беше настъпило.
Макар че той мълчеше, Мадлин бързо почувства, че в стаята има още някой. Дишането й се промени, тя се търколи към него и сладко измърка. Мъркането й отекна в него и го развълнува, въпреки чувството на обида. Лоугън беше сметнал любовта си към нея за временна лудост… но изглежда, че тя все още му въздействаше, както преди. Той копнееше за нея не само физически, но и емоционално, което беше по- лошо. Заради нея беше загубил своята самостоятелност, която го беше пазила досега. Вече никога нямаше да бъде надменен и да показва превъзходството си над другите. Мадлин му беше показала, че и той като всички е човек, при това уязвим. Искаше му се да я накаже за това, и то по безброй начини.
Кехлибарените очи на девойката се отвориха и тя объркано го погледна. Лоугън изчака, докато се убеди, че го позна, и едва тогава я притисна на леглото.
Тя затаи дъх, когато почувства, че той издърпа завивките и остави тялото й почти открито, защото нощницата й се беше вдигнала високо над коленете. Погледът му се плъзна по треперещото й тяло. Зърната й се втвърдиха от докосването му и студения въздух в стаята. Зави й се свят и тя се запита дали не сънува. Как се е озовал тук? Сигурно госпожа Флорънс му беше казала.
Погледът на Лоугън се насочи към гърдите й, следейки движенията им, докато дишаше. Голямата му ръка погали нежната плът, а пръстите му леко подразниха връхчето й през тънката материя, което я накара да потисне стенанието си. Пръстите му силно стиснаха гърдата й и тя почти изпита болка. Загубила дар слово, Мадлин гледаше присвитите му сини очи.
После Лоугън я погали по корема.
— Красива си, както преди — каза той с дълбокия си звучен глас, който тя добре помнеше. — Надявам се, че това е някаква компенсация за обвързването ми с теб за вечни времена.
Пръстите му потънаха в нежния пух между бедрата й и Мадлин хвана ръката му с трепереща ръка.
— Моля те — изстена тя. — Не тук.
Лоугън отдръпна ръката си.
— Днес ще бъдеш прегледана от доктор Брук — произнесе спокойно той. — Ако той потвърди бременността ти, ще те заведа при родителите ти и ще ги уведомя за плановете ни да се венчаем. Аз ще взема специално разрешение и ще подготвя всичко. Това трябва да стане преди Нова година.
Мадлин примигна от смущение. Лоугън искаше да се ожени за нея в някакви си две седмици. Но това не беше нормално… по изражението му личеше, че тази идея не му е приятна.
— Няма нужда от всичко това — възрази Мадлин. — Нямам намерение да те хващам в капана на една женитба.
— Нима? — попита Лоугън спокойно. — Тогава защо си в Лондон?
— Аз… Исках да си поговоря с госпожа Флорънс.
— И изобщо не ти е минало през ум, че тя би могла да дойде при мен — произнесе Лоугън скептично.
— Не, не ми мина през ум. Тя не биваше да казва на никого.
Устните му се изкривиха иронично и той се отдръпна.
Седна на края на леглото и я наблюдаваше как се прикрива със завивките.
— Бих предпочел друг да получи наследството от преспиването с теб — саркастично отбеляза Лоугън. — Но след като си избрала мен за тази чест и, понеже сме се накиснали, нямам друг избор, освен да се оженим. Така ще бъда сигурен, че ако се роди дете, за него ще се положат най-добри грижи.
— Мога и сама да се справя. Не бива да се притесняваш за мен или за бебето…
— Очевидно не разбираш, мила моя. Пет пари не давам какво ще стане с теб, искам си детето. Няма да го оставя в ръцете на твоето семейство, дори и ако трябва да мина през ада.
— Не искам да се жениш за мен — каза Мадлин твърдо. — Не бих могла да живея с човек, който ме мрази.
— Няма да живеем заедно. Разполагам с няколко къщи. След раждането би могла да си избереш една от тях. Освен това, аз ще прекарвам повечето време в театъра, както обикновено.
— Отговорът е „не“ — повтори Мадлин. — Не е нужно да се ожениш за някого, когото не обичаш, само за да осигуриш едно дете. Аз ще се погрижа добре за него и няма да оспоря правото ти да го виждаш, когато…
— Не те питам за нищо, Мади — каза Лоугън делово. — Просто ти съобщавам какво ще стане. Ще упражня всичките си права над теб и детето… защото ще те притежавам телом и духом.
— Нищо няма да промени решението ми — отговори Мадлин, защото знаеше, че презрението му щеше да съсипе живота й. — Не можеш насила да ме направиш своя съпруга.
Тя изстена, защото Лоугън я блъсна на леглото и я притисна с бедро така, че не можеше да помръдне.
— Не мога ли? — попита той, надвесен над нея. Мадлин усети неговата възбуда, когато пръстите му до болка стиснаха раменете й. — Нямаш представа какво мога, мила моя. Ще получа онова, което искам, независимо колко ще ми струва. А ти би могла да улесниш положението, като престанеш да се противиш.
Мадлин се ядоса и се опита да се освободи, но той я притисна още по-силно със здравите си мускули. С всяко движение на тялото си тя усещаше все повече неговата мъжественост и най-сетне се отпусна.
— Би трябвало да знаеш също, че ще платиш за бедата, която ми причини — каза Лоугън. — Ще ми отдаваш тялото си, когато поискам. И не очаквай да бъде като преди. Няма да ти е толкова приятно.
Мадлин мълчеше и си представяше всякакви страхотии. Тя щеше да намери начин да изчезне преди сватбата.
Лоугън почти четеше мислите й, на устните му се появи лека усмивка.
— Изобщо не си помисляй да избягаш от мен. Защото ще те намеря и, когато това стане, ще съжаляваш, че си се родила.
Мадлин сведе клепачи, за да скрие погледа си. Беше й много трудно да осъзнае бъдещето на един брак, в който тя щеше да бъде обект на подигравки.
— Всички ще разберат, че си бил принуден да се ожениш — каза тя с надежда да го разубеди.
— Да, не се съмнявам, че ще клюкарстват до гроб.
Той и за това щеше да я накаже, мислеше си тя. Фактът, че един мъж, който осъзнава напълно своята известност, се съгласява да изглежда като глупак, като се ожени за нея, говореше за неговата решителност.
Лоугън стискаше раменете й до болка. Тя вдигна ръце да го отблъсне, дланите й се опряха на гърдите му.
— Много си тежък — каза тя, извивайки се под тялото му. — Моля те… пусни ме.
Лоугън изохка, защото движението на ханша й го подлуди. Той се търколи на една страна с намерение
