да каже, щеше да го направи.
— Тогава стратегиите — предложи той. — Мел, какво трябва да бъде поведението ни според Комитета на началник-щабовете?
— Нямахме много време да се съвещаваме — поясни той и приглади с два пръста мустаците си. — Но с Ърни, Мел и Грег си поговорихме, преди да дойдеш в Белия дом, и всички сме на едно мнение. Независимо дали експлозията е официално одобрен акт или не, ще търсим решение по дипломатически път. КНДР ще получи уверенията ни за продължаване на двустранните разговори, увеличаване на търговския обмен и подкрепа на сегашния режим.
— Единственият проблем — намеси се русият, младолик директор на ЦРУ Грег Кид — е дали икономическите и политически придобивки ще бъдат достатъчни, за да ги възпрат от завладяване на чужда територия. Южна Корея за тях е като Светия Граал, особено за някои от генералите — може да не се задоволят с толкова малко. Пък и превземането на Юга ще им спести доста средства — програмата за ядрено въоръжаване сериозно подкопава тяхната икономика, а разходите им чувствително ще намалеят, ако не се притесняват от нашето присъствие в Южна Корея.
— Значи можем да се озовем в ситуация, в която за тях да се окаже по-удобно да водят конвенционална война, отколкото да участват в ядрената надпревара?
— Именно, Пол. Особено ако ще трябва да се състезават със САЩ.
— След като парите са толкова важен фактор — продължи Худ, — по кой начин можем да ги притиснем финансово?
— Заместник-държавният секретар разговаря в момента по телефона с японците, но ситуацията е деликатна. И двете Кореи хранят доста неприязнени чувства към тях заради зверствата по време на Втората световна война, но и Северът, и Югът поддържат търговски връзки с Япония. Ако не могат да останат настрани от конфликта, японците ще се постараят да поддържат нормални отношения и с двете страни.
— Типично за тях — измърмори Мел.
— И разбираемо — парира Ав. — Японците изпитват ужас при мисълта за война на полуострова и възможността тя да се разпространи.
— Има и още едно съображение — каза Грег Кид. — Ако не успее да запази неутралитет, Япония най- вероятно ще се присъедини към Севера.
— Срещу нас? — попита Худ.
— Да. Срещу нас.
— Типично — повтори Мел.
— Финансовите връзки между Япония и КНДР са много по-силни, отколкото изглежда. Японският престъпен свят инвестира в Северна Корея голяма част от печалбите си от продажба на наркотици и хазарт… Според нас с негласната благословия на Токио.
— И какво цели с това японското правителство? — попита Худ.
— Страхуват се, че севернокорейците разполагат с ракети „Скъд“, които могат да прелетят морето. Ако има война и в Пхенян решат да изиграят основния си коз, японците могат доста да пострадат. Независимо от шумотевицата по вестниците нашите ракети „Пейтриът“ унищожиха много малък брой „Скъд“ по време на Войната в Залива. Японците ще ни поддържат само ако няма опасност да им подпалят чергата.
Худ помълча. Негова работа бе да съчетае мненията и да види накъде водят, независимо до какви странни на пръв поглед заключения може да се стигне.
— Даръл — попита той Маккаски, — как се казваха онези супернадъхани националисти в Япония, дето взривиха борсата в Мексико Сити, когато Буш започна да прокарва търговското споразумение между САЩ и Мексико за свободна търговия?
— „Червено небе“.
— Точно така. Доколкото си спомням, те се противопоставят на по-тесните връзки между Япония и САЩ?
— Да, въпреки че винаги незабавно са поемали отговорността за деянията си. Но в едно имаш право, това може да е дело на трета страна, примерно търговците на оръжие в Средния изток, които искат да направят удар и да си продадат оръжието на Севера. Ще възложа задача на моите хора.
Бившият агент от ФБР отиде на отсрещния компютър и започна да разпраща съобщения по електронната поща на осведомителите си в Азия и Европа.
— Интересна идея — каза Грег Кид. — И на мен ми мина през ум. Нашите хора проучват въпроса дали някой не се опитва да ни въвлече във война и да се облажи — иракчаните или хаитянците например. Те знаят, че американската общественост никога няма да ни позволи да водим война едновременно на два фронта. Ако затънем до ушите в Корея, ще могат свободно да се борят за собствената си кауза.
— Включи всичко това под линия в доклада с вариантите в раздел „Проблеми“ — нареди Худ на Бенет. — Веднъж да се появи Роджърс, с Марта могат да натракат едно приложение. Ав, каква е ролята на китайците в цялата тази работа?
— Говорих с външния им министър преди малко. Твърдят, че не искат война по манджурската си граница, но ние знаем, че не искат и обединена Корея. След време тя би могла да стане силна капиталистическа държава, което ще събуди завист и неспокойствие сред китайците. В първия случай ще се получи поток от бежанци към Китай, а във втория — китайците ще се опитат да се настанят в Корея, за да бръкнат в кацата с меда.
— Но Пекин продължава да осигурява военни и парични помощи за Севера.
— Относително скромни.
— Ако има война, ще увеличат ли помощите или не?
Ав се престори, че хвърля във въздуха монета.
— Не се знае.
— За съжаление на президента му трябва общото ни мнение. Някой наема ли се?
— А ти какво ще кажеш? — попита Бъркоф.
Худ прехвърли наум изводите на Лиз от психологическата характеристика и се престраши.
— Приемаме, че ако избухне война, няма да спрат, но няма и да увеличат помощите за Северна Корея. Това ще им позволи да подкрепят старите си съюзници, без излишно да дразнят Америка.
— Изводите ти звучат разумно — съгласи се съветникът по въпросите на националната сигурност Бъркоф, — но според мен пропускаме нещо важно. Ако китайците вземат и увеличат помощите, а президентът се е съобразил с нашия доклад, ще я оплескаме. Ако обаче го накараме да прехвърли значителни сили в Жълто море, за да сме готови за удар срещу Северна Корея, но и с явното намерение да държим Китай под око, той ще изпита огромно облекчение, когато Пекин не предприеме нищо.
— Стига да не решат, че силите ни по море ги застрашават — вметна министърът на отбраната Колон. — Тогава може да се почувстват принудени да се намесят.
Худ помисли малко.
— Предлагам да не наблягаме на ролята на Китай.
— Съгласен съм — каза Колон. — Не мога да си представя да атакуваме тиловите комуникации в Китай под какъвто и да е предлог, така че няма причина да прехвърляме пушките при тях.
Худ не се изненада, че Колон се съгласи с него, но се зарадва. Директорът на центъра никога не бе служил в армията — беше извадил късмет през 1969, — но едно от първите неща, които научи за военните, беше, че обикновено те никога не предлагат първи употребата на сила. Или ако вее пак го направят, държат много добре да знаят каква е стратегията за оттегляне на войниците им.
— Съгласен съм с теб, Ърни — намеси се и Ав. — Китайците почти половин век търпят военното ни присъствие в Корея — ако избухне война и ние се намесим, сигурно ще се направят, че не забелязват. Няма да искат да загубят положението си на привилегирована в търговско отношение страна особено сега, когато икономиката им едва започва да набира сили. Пък и навярно ще им се хареса да се правят на големи миротворци и да ни посредничат в уреждането на конфликта.
Худ натисна F6, а после „Контрол“ и F1, за да извика съставящия се в момента документ. Бенет бе включил всички важни моменти от разговора във файла с доклада за възможните варианти. След края на съвещанието Худ щеше да прегледа черновата, да добави или ако трябва да изтрие нещо и веднага да го изпрати на президента.
Бързият преглед на документа му показа, че са обсъдили почти всичко — с изключение на военните
