определените според международните договорености граници не се отнасят за тях. Щом разберяха, че наблизо патрулират вражески кораби, границата по вода веднага се разширяваше от пет на двадесет, а понякога и двадесет и пет километра навътре в морето.
Северна Корея отдавна претендираше за част от Японско море — твърдение, оспорвано и от Япония, и от САЩ. Морски патрулни катери редовно преминаваха на седем-осем километра от севернокорейския бряг. Понякога се случваше да получат предупреждение и не се приближаваха повече, но и не се отдалечаваха. Най-известният подобен инцидент бе арестуването на американския кораб „Пуебло“ през януари 1968 година, когато моряците бяха обвинени в шпионаж и минаха единадесет месеца без един ден, преди осемдесетчленният екипаж да бъде освободен след дълги преговори. Най-кървавият сблъсък стана през юли 1977 година — един американски хеликоптер се отклони над тридесет и осмия паралел и бе свален, а трима от членовете на екипажа загинаха. Президентът Картър се извини на Северна Корея и призна, че пилотът е извършил нарушение. Трите тела и единственият оцелял бяха върнати в САЩ.
След кратък престой в Сеул, където оставиха заснетия филм, офицерът от разузнаването Джули Марджолин и пилотът Хари Томас отново се вдигнаха във въздуха, за да прелетят за втори път над Севера. Този път обаче очевидно ги очакваха и още щом преминаха над Восан, ги засече радарът за ранно предупреждение и проследяване. Два прехващача МиГ-15П светкавично навлязоха в зоните си за нападение — единият, долитайки ниско откъм север, а другият високо откъм юг. Хари очакваше да ги притиснат към морето и беше сигурен, че може да изпревари старичките самолети без усилие, ако обърне в съответната посока.
Той изправи носа на самолета и тръгна да завива, като същевременно започна да снишава и да ускорява. За малко изгуби от погледа си руските машини, но отново се натъкна на тях, когато една от двете 23-милиметрови картечници NS-23 на мига улучи корпуса от дясната страна. Силното пат-пат прозвуча като пукане на балони и го накара да подскочи от изненада.
Вместо воя на двигателя, дочу стона на Джули в слушалките, а с ъгълчето на окото си я видя как увисна безжизнено на коланите. Хари завърши завоя, пое на юг и продължи да ускорява.
— Марджолин, какво има?
Офицер Марджолин не издаде нито звук. Това е безумие, помисли си той. Стреляха по тях без никакво предупреждение противно на четиристепенния метод за атака на севернокорейските въздушни сили, при който се влиза в контакт на първия етап, но първият откос се изстрелва под самолета, встрани от посоката, в която е нормално да избяга, след като го открият. Или стрелецът е много калпав, или е получил доста опасни заповеди.
Томас наруши радиомълчанието и изпрати SOS в Сеул — съобщи, че пристига с ранен член на екипажа. Миговете го ескортираха на юг, без да стрелят, и започнаха да се стопяват в далечината.
— Дръж се, Марджолин — промълви той в микрофона, докато самолетът се носеше в звездното нощно небе, без да знае дали офицер Марджолин е жива, или мъртва.
39.
ВТОРНИК, 8:20 Ч., С-141 НАД TEKCAC
Роджърс съвсем чистосърдечно можеше да признае, че подполковника си го бива. Когато поиска да прехвърлят двадесет и пет годишния Скуайърс от въздушните сили, за да оглави ударния отряд, му беше казал да състави нападателната тактика, като прерови всички заслужаващи си военни учебници. И той го беше направил.
В папката в скута си намери маневри и военни тактики, които приличаха на кампаниите на Цезар, Уелингтън, Ромел, апахите и други военни стратези, както и на съвременни американски бойни планове. Знаеше, че Скуайърс не ги е изучавал в никое училище, но този човек имаше око за разполагане на войски. Това вероятно се дължеше на футбола, който бе играл като дете в Ямайка.
Скуайърс дремеше до него, иначе щеше да го сръчка в ребрата и да му каже мнението си за неговата разработка, предвиждаща разполагане в един ешелон срещу фронтална атака на противника. Когато се върнат, ще я представи на Пентагона — би трябвало да стане стандартна процедура на действие за всеки батальон или полк, понесъл тежки загуби. Вместо да предвиди създаването на отбранителна линия по протежението на лесно защитим район, Скуайърс организираше малък втори ешелон и изпращаше първия си ешелон по фланга, за да приклещи врага под кръстосан огън. Оригиналното — и смело решение — бе придвижването впоследствие на втория ешелон напред, така че противникът да бъде изтикан към по- тежката огнева зона.
Скуайърс имаше и страхотен план за нападение над командно-контролна инсталация — атака в четири посоки от мястото на приземяване на парашутистите, едната фронтално, две отляво и дясно и една в гръб.
Редник Пъкет заобиколи подполковника и отдаде чест. Роджърс извади тапите от ушите си.
— Сър, има повикване по радиостанцията за вас.
Роджърс кимна и Пъкет му подаде приемника. Дали вибрациите и бръмченето на четирите турбодвигателя бяха понамалели, или той бе оглушал, но шумът вече не му се струваше толкова непоносим.
Пъхна едната тапа отново в ухото си и долепи приемника до другото.
— Роджърс слуша.
— Майк, аз съм, Боб Хърбърт. Ще ти кажа последните новини, но може да не те зарадват много.
Е, поне малко се позабавлявах, помисли си Роджърс. Хайде обратно у дома.
— Отиваш с тях — каза Хърбърт.
— Я повтори! — Роджърс изведнъж се стегна.
— Отиваш в КНДР. НРЦ има проблеми със сателитното разузнаване и шефът иска някой да поогледа нодоните.
— В Диамантените планини? — попита Роджърс и бутна Скуайърс, който веднага се събуди.
— Позна.
— Дай картите на Северна Корея — поръча Роджърс на подполковника и попита Хърбърт: — Какво е станало със сателитите?
— Не знаем. Цялата компютърна система отиде на кино. Компютърджийчето смята, че има вирус.
— Нещо ново на дипломатическия фронт?
— Не. Шефът в момента е в Белия дом. Ще ти съобщя подробности, като се върне.
— Да не ни оставите на сухо. Ще бъдем в Осака привечер по вашингтонско време.
— Няма да ви забравим — обеща Хърбърт и затвори.
Роджърс върна радиостанцията на Пъкет и се обърна към Скуайърс. Подполковникът бе извикал картата на екрана на преносимия си компютър, а светлите му очи гледаха очаквателно.
— Този път ни възложиха истинска задача — обясни Роджърс. — Трябва да нагледаме ракетите „Скъд“ на севернокорейците.
— Само да ги нагледаме ли?
— Такова е нареждането. Ако не влезем във война, докато пристигнем в Осака, няма да взривяваме нищо. В случай на необходимост предполагам, че ще ни използват за координиране на въздушно нападение.
Скуайърс извърна компютъра, така че и Роджърс да го вижда, и помоли Пъкет да развие крушката, която се кандилкаше над главите им, за да не хвърля отблясъци по екрана.
Докато разглеждаше картата, генералът размишляваше върху внезапната промяна в нагласата и настроението си. Спокойствието и академичното задоволство от разработките на Скуайърс внезапно бяха заменени от готовност за действие и съзнанието, че животът на хората от групата зависи от тези планове и цялата останала работа на подполковника. Сигурен беше, че подобни мисли, примесени с малко неувереност, минават и през главата на Скуайърс.
На картата — само отпреди шест дни — се виждаха три ракети „Нодон“ върху платформи, разположени в падината между четири хълма в подножието на планинската верига. Периметърът бе ограден от подвижни зенитни части по възвишенията и прелитането на ниска височина представляваше опасност. Измести картата на запад, за да разгледа източната страна. Там бяха отбелязани радарните устройства във Восан.
