— Възможно е — каза Хърбърт.
В съзнанието на Хърбърт изведнъж изплува един израз от детството му, според който виновникът винаги пръв надушваше неприятните миризми. Шефът на разузнаването на Оперативния център се запита дали Фрайдей би могъл да е отговорен за взривовете. Но не му хрумна причина, поради която Фрайдей би извършил подобно нещо. А все още не беше станал достатъчно циничен, за да търси подходящата причина.
— Да приемем, че са били три експлозии — каза Хърбърт. — Какво мислят нервните ти окончания за всичко това?
— Първото нещо, което ми мина през ума, беше, че пакистанците подгряват напрежението, като атакуват религиозни обекти — отвърна Люис. — Но нямаме достатъчно сведения, които да подкрепят тази теория.
— А ако идеята е била да ударят директно индусите, тогава защо са нападнали и полицейския участък? — попита Хърбърт.
— Бих предположил, че са искали да намалят възможностите им за преследване.
— Може би — отвърна Хърбърт.
Всичко казано от Люис имаше смисъл. Което можеше да означава две неща. Или беше прав, или извършителите целяха разследващите да повярват в най-очевидния отговор.
— Ударният отряд няма да пристигне в следващите двадесет и два часа — каза Люис. — Ще наредя на Фрайдей да се върне на мястото на инцидента и да се опита да научи нещо повече. Сещаш ли се за други ресурси, на които можем да разчитаме?
— Да — каза Хърбърт. — Индийското бюро за разузнаване и Министерството на отбраната ни помогнаха да организираме тази мисия. Ще видя какво знаят и ще ти се обадя.
— Благодаря. Между другото, радвам се, че ще работим заедно. Следя кариерата ти още от времето, когато замина за Германия, за да се разправиш с онези неонацисти. Вярвам в мъжете, които не обичат да стоят зад бюрото. Това означава, че поставят работата и страната си над личната безопасност.
— Да. Или това, или че са луди — засмя се Хърбърт. — Но ти благодаря. Ще поддържаме връзка.
Люис потвърди. Хърбърт затвори телефона.
Беше ободряващо да поговори с някого от общността под прикритие, който имаше желание да споделя информация. Шефовете на разузнаването бяха всеизвестни със своята потайност. Знаеха, че ако контролират потока на информация, могат да контролират хора и институции. Хърбърт не играеше тази игра. Тя беше от полза за сигурността на службата, но се отразяваше зле на националната сигурност. А както Джак Фенуик беше демонстрирал един потаен шеф на разузнаване можеше да контролира и президента.
Въпреки че Рон Фрайдей беше опитен агент, Хърбърт не беше склонен да заложи на неговия доклад. Хърбърт имаше доверие единствено на хора, с които сам беше работил.
Хърбърт се обади на Пол Худ и накратко го информира за новото развитие на нещата. Худ пожела да бъде включен в конферентната връзка с Майк Роджърс, когато тя се осъществи. После Хърбърт се обади на Индийското бюро за разузнаване. Суджит Рани, заместник-директорът по вътрешните работи, му съобщи онова, което той очакваше да чуе: че ИБР разследва експлозиите, но няма никаква допълнителна информация. В ИБР знаеха за твърденията, че е имало три, а не две експлозии и проверяваха нещата. Тази информация реабилитира Рон Фрайдей в очите на Хърбърт. Свръзката на Хърбърт в Министерството на отбраната му каза почти същите неща. За щастие разполагаха с известно време преди Ударният отряд да пристигне в Индия. Щяха да прекъснат мисията, ако се наложеше.
Хърбърт се зарови в документи от Кашмир. Искаше да провери за други скорошни терористични атаки в региона. Може би щеше да открие улики, повтарящ се метод, нещо, което да помогне за изясняване на новия удар. Около него имаше нещо нередно. Ако пакистанците наистина искаха да нажежат положението в Кашмир, те най-вероятно щяха да нападнат място с много по-наситено религиозно значение като светилището в Пахалам. Това не само беше най-почитаното място в целия регион, но и терористите нямаше да се безпокоят за неща като охрана. Индусите напълно вярваха в своето божествено триединство. Ако волята на Вишну Пазителя беше такава, те нямаше да пострадат. Ако загинеха от жестока смърт, то значи Шива Разрушителя им отмъщаваше. А ако го заслужаваха, Брама Създателя щеше да ги прероди.
Не. Нещо в стомаха на Боб Хърбърт му казваше, че индуският храм, автобусът и полицейският участък са били ударени по друга причина. Само не знаеше каква е тази причина.
Но щеше да научи.
12.
Кабината на самолет С-130
Сряда, 10:13
Когато се присъедини към Ударния отряд, ефрейтор Иши Хонда откри, че ще му остава все по-малко време за почивка. Тренировките изглеждаха безкрайни, особено неговите. Хонда се беше присъединил към екипа най-късно, замествайки редник Джони Пикет, ранен при мисия в Северна Корея. Затова двадесет и една годишният Хонда, който по онова време също беше редник, трябваше да се потруди, за да навакса.
Но щом се захванеше с нещо, Хонда не се отказваше лесно. Майка му все казваше, че е обречен да няма покой. Отдаваше го на различните половини на душата му. Дядото на Иши по майчина линия в Уийлър Фийлд, Хавай. Умрял, докато се опитвал да се прибере при семейството си по време на японската атака над Пърл Харбър. Дядо му по бащина линия пък бил висш офицер в състава на контраадмирал Такаджиро Ониши, главнокомандващ Единадесета военновъздушна флота. Ониши бил архитектът на японската атака. Родителите на Иши били актьори. Срещнали се на едно представление и се влюбили един в друг, без да знаят за произхода си. Те често спореха дали нещо е щяло да се промени, ако са знаели. Баща му казваше, че нямало да повлияе на отношенията между тях. Майка му поклащаше глава и със сведен поглед промълвяваше, че разликата е щяла да бъде голяма.
Иши не знаеше отговора и може би затова гледаше само напред. Част от него вярваше, че ако спре и за момент да се движи, ще трябва неминуемо да се изправи срещу този въпрос, срещу въпроса дали от това късче информация е зависело да се роди. Не искаше да го прави, защото въпросът нямаше отговор. А Хонда не обичаше неразрешимите проблеми.
Онова, което му харесваше, беше животът му на член на Ударния отряд. Това не само го зареждаше психически, но и го предизвикваше физически.
Откакто го избраха в елитната военна част, той беше непрекъснато подложен на тренировки — бягане в продължение на часове, ръкопашен бой, оръжейна практика, умения за оцеляване, полеви маневри. На Хонда винаги му беше по-тежко, отколкото на другите. В допълнение към цялата си екипировка той трябваше да носи и оборудването за сателитния телефон. Освен това имаше и сесии по тактически действия и политика, както и езикови курсове. Полковник Огъст настояваше всеки член на Ударния отряд да владее поне два езика, защото очакваше, че тези умения ще бъдат необходими в определен момент. В тази област Хонда имаше предимство. Баща му беше японец и Хонда вече владееше един от изискваните два езика. Другият, който избра, беше мандарински китайски. Сондра Девон беше предпочела диалекта на китайската област Кантон за един от нейните езици. Хонда очарован откри, че двата езика ползват еднакви букви. Но пък разговорната реч беше напълно различна. Двамата с Девон можеха да четат едни и същи текстове, но не можеха да комуникират устно.
Хонда беше открил, че времето, прекарано във въздуха, не е никак ползотворно. Пътуванията им рядко бяха кратки, а продължителните полети можеха да бъдат доста скучни. Затова той си беше изобретил начини, по които да запълва безкрайните часове.
Независимо закъде пътуваха, Хонда не пропускаше да свърже личния си компютър към базата данни на Стивън Вийнс в Националната разузнавателна служба, както и към тази на шефа по компютърни технологии в Оперативния център, Мат Стол. НРС управляваше по-голямата част от шпионските сателити на САЩ. Вийнс беше стар приятел на Стол още от колежа и беше изключително отзивчив в подаването на информация към Оперативния център, докато по-големите организации като военното разузнаване, ЦРУ и АНС се бореха за сателитно време. По-късно Вийнс беше обвинен в наливането на два милиарда долара от парите на НРС в различни черни операции. Беше реабилитиран с помощта на Оперативния център и отскоро заемаше отново поста си.
