услугите на тукашната банка за базирания си на швейцарска територия бизнес.
— Видяхте ли лицата им? — попита Прайс.
— Да. — Човекът кимна. Трепереше. Беше преживял много лош ден. Прайс подбра известни германски терористи и започна да прехвърля снимките им на екрана.
— Да, да, ето този. Той е водачът им.
— Сигурен ли сте?
— Да, сигурен съм.
— Ернст Модел, бивш „Баадер-Майнхоф“12, изчезнал през 1989 година, местонахождение неизвестно. — Прайс проследи данните надолу. — Заподозрян в четири операции досега. Три от тях — ужасни провали. За малко да го заловят в Хамбург през 1987 година, убил двама полицаи, за да се измъкне. Обучаван от комунистите, за последен път е заподозрян, че се е намирал в Ливан, докладът от това място е тънък… много тънък, както изглежда. Отвличането му е било специалност. Добре. — Прайс започна да прехвърля още.
— Този тук… може би.
— Ервин Гутенах, също от „Баадер-Майнхоф“, за последен път забелязан в Кьолн. Обир на банка, минало — също отвличания и убийство… о, да, ами това беше типчето, което отвлече и уби един от членовете на директорския борд на БМВ през 1986-а. Задържал откупа… четири милиона дойче марки. Алчен педал — добави Прайс.
— Какво ви каза той по телефона? — попита Белоу.
— Имаме запис — отговори ченгето.
— Чудесно! Но ще ми трябва преводач.
— Докторе, профил на Ернст Модел, колкото се може по-бързо. — Чавес се обърна. — Нунън, можем ли да получим някакво покриване на банката?
— Няма проблем — отвърна техничарят.
— Рьоблинг? — каза Чавес.
— Да, майоре?
— Телевизионните екипи ще сътрудничат ли? Длъжни сме да предположим, че субектите вътре разполагат с телевизор.
— Ще сътрудничат — отвърна уверено швейцарският полицай.
— Окей. Действаме — разпореди се Чавес.
Нунън се зае с торбата си с фокуси. Белоу се запъти към ъгъла заедно с хер Рихтер и едно друго швейцарско ченге, което да превежда. Чавес и Прайс останаха сами.
— Нещо да пропускам, Еди?
— Не, сър — отвърна старши сержант Прайс.
— Окей. Първо, името ми е Динг. Второ, ти имаш повече опит от мен в тези работи. Ако имаш да казваш нещо, искам да го чуя веднага, ясно ли е? Тук не сме в някоя шибана казармена лавка. Имам нужда от мозъка ти, Еди.
— Много добре, сър… Динг. — Прайс се усмихна. Командирът му се справяше съвсем прилично. — Дотук е добре. Обектите са ограничени в добър периметър. Трябва ни планът на сградата и информация какво става вътре — работа за Нунън, а той изглежда компетентно момче. И трябва също така да си представим какво мисли противникът — работа за доктор Белоу, а той е великолепен. Какъв е планът, ако просто започне да стреля безразборно?
— Две светлинни гранати при предната врата, още четири вътре и удряме като торнадо.
— Но нашите бронежилетки…
— Няма да спрат руския седем — шейсет и две, знам — съгласи се Чавес. — Никой не е казвал, че е безопасно, Еди. Като научим малко повече, ще можем да съставим истински план за атака. — Чавес го потупа по рамото. — Действай, Еди.
— Слушам, сър.
Попов не знаеше, че швейцарската полиция разполага с толкова добър взвод за борба с тероризма. Пред очите му командирът им се приближи на прибежки към фасадата на банката, а другият — изглежда, помощникът му — притича на ъгъла към останалите от екипа. Говореха със спасилия се заложник. Да, тези швейцарски полицаи бяха добре обучени и добре екипирани. С Х&К, както изглеждаше. Обичайното за подобни случаи. От своя страна, Дмитрий Аркадиевич Попов стърчеше сред тълпата зяпачи. Първото му впечатление за Модел и малкия му тричленен екип се беше оказало правилно. Индексът за интелигентност на германеца беше малко по-висок от стайна температура — той дори искаше да проведе дискусия по марксизъм-ленинизъм със своя посетител! Глупак. При това дори не беше млад глупак. Вече караше четиридесетте и не можеше да използва младежката разпаленост като извинение за идеологическата си вманиаченост. Но не беше съвсем непрактичен. Беше настоял да види парите, 600 000 долара в дойче марки. Попов се усмихна, като се сети къде бяха напъхани. Едва ли Ернст щеше да ги види повече. Да убие заложник толкова рано — глупаво, но не и неочаквано. Беше от онези, които искат да демонстрират своята решимост и идеологическа чистота, като че ли на някой днес му пукаше за това! Попов изръмжа и си запали пура. Бе с нахлупено бомбе и вдигната яка, привидно за да се предпази от вечерния хлад, но също така — за да прикрие лицето си. Човек не може да е съвсем предпазлив — безспорен факт за Ернст Модел и неговите трима камараден.
Доктор Белоу привърши прегледа на записания телефонен разговор и известните вече факти за Ернст Йоханес Модел. Човекът беше социопат, с подчертана склонност към насилие. Заподозрян в седем убийства, извършени лично от него, и още няколко в компанията на други. Гутенах, по-малко ярък индивид, но от същото тесто, и още двама, неизвестни. Рихтер, спасилият се, беше казал, че Модел убил първата жертва собственоръчно — застрелял човека в тила от упор и след това заповядал на Рихтер да го извлече навън. Така че както изстрелът, така и демонстрацията пред полицията, че не се шегуват, бяха плод на лоша преценка… всичко това напълно съответстваше на обезпокояващия му профил. Белоу включи радиото.
— Белоу за Чавес.
— Да, докторе?
— Имам предварителния профил на субектите.
— Пускай… Екип, слушате ли? — Веднага последва какофония от застъпващи се отговори:
— Да, Динг.
— Записвам, шефе.
— Ja.
И всички останали.
— Окей, докторе, казвай — разпореди си Чавес.
— Първо, тази акция не е добре планирана. Това съвпада с профила на предполагаемия водач: Ернст Модел, германец, възраст четиридесет и една, бивш член на организацията „Баадер-Майнхоф“. Склонен е към избухливост, много бързо прилага насилие, когато се почувства застрашен или обезсърчен. Ако заплаши да убие някого, трябва да сме убедени, че не се шегува. Сегашното му душевно състояние е много, повтарям, много опасно. Разбира, че е провалил операцията. Разбира, че вероятността за успех е много малка. Заложниците са единствените му активи и ще се отнася с тях като с активи, предназначени за разход. Не очаквайте в настоящия случай да се задейства стокхолмският синдром, хора. За такова нещо Модел е прекалено социопатичен. Нито бих очаквал преговорите да се окажат полезни. Мисля, че е много вероятно щурмовото решение да се наложи тази вечер или най-късно утре.
— Нещо друго? — попита Чавес.
— Засега не — отвърна доктор Белоу. — Ще наблюдавам по-нататъшния развой с местните полицаи.
Нунън бе подбрал подходящите инструменти и приспособления и сега се промъкваше покрай сградата под равнището на прозорците, като надничаше предпазливо през всеки, за да види дали зад пердетата се вижда нещо. При втория се оказа възможно и там Нунън прикрепи една миниатюрна система за визуално наблюдение. Тя представляваше леща, грубо казано с формата на глава на кобра, но с диаметър едва
