това бяха мои операции, но не и увеселителният парк.
— Значи сте замесен в три терористични операции. Това е против закона, нали знаете.
— Да, давам си сметка — отвърна сухо руснакът.
— Е, и какво мога да направя за вас? — попита отново Джон.
— По-скоро какво можете да направите за себе си, Кларк.
— А, това ли било? — Въпреки това не се обърна. Но наоколо трябваше да има поне половин дузина наблюдаващи ги агенти на ФБР и може би поне един от тях беше с насочен микрофон, за да следи разговора им. В бързината си да дойде Кларк не беше помислил да монтира подходящо устройство за записване в костюма си.
— Кларк, мога да ти кажа причината за всички тези операции и името на човека, който предизвика всичко това… Става нещо чудовищно! Разбрах го едва вчера, няма и двадесет и четири часа. Разбрах за какво е било всичко.
— Е, и каква е целта? — попита Джон.
— Да бъдат избити почти всички хора на планетата — отвърна Попов.
Това накара Кларк да спре и да се обърне към мъжа зад себе си. Снимките на КГБ бяха много точни.
— Това някакъв филмов сценарий ли е? — попита той хладно.
— Кларк, вчера бях в Канзас. Там научих за плана на този „проект“. Застрелях и убих лицето, което ми го каза, за да мога да избягам. Човекът, когото убих, се казва Фостър Хъникът, водач на ловци в Монтана. Застрелях го в гърдите със собствения му „Колт“, четирийсет и четири. Оттам се добрах до най-близката магистрала и успях да измоля да ме докарат до едно местно летище, откъдето се добрах до Канзас Сити, а оттам до Ню Йорк. Обадих ти се от хотелската си стая преди по-малко от осем часа. Да, Кларк, знам, че е във властта ти да ме арестуваш. Тук със сигурност има охрана, която в момента ни наблюдава, вероятно от вашето ФБР — продължи той, докато крачеха покрай клетките с животни. — Нужно е само да махнеш с ръка и аз ще бъда арестуван, при това току-що ти казах името на човека, когото убих, и мястото на убийството. Плюс това, можете да ме задържите за подклаждане на терористични инциденти, а предполагам и за трафик на наркотици. Знам всичко това, и въпреки това те поканих на тази среща. Допускаш ли, че си правя майтап с теб?
— Вероятно не — отвърна ДЪГА Шест, вглеждайки се в лицето на мъжа.
— Много добре. В такъв случай ти предлагам да отидем в някой местен офис на ФБР или на друго безопасно място, за да мога да ти дам информацията, която ти трябва, при това под пълен контрол. Имам нужда единствено от думата ти, че няма да бъда задържан, нито арестуван.
— И ще ми повярваш, ако ти я дам?
— Да. Ти си от ЦРУ и знаеш правилата на играта.
Кларк кимна.
— Окей, имаш думата ми… стига да казваш истината.
— Джон Кларк, бих искал да не беше истина — каза Попов. — Наистина бих предпочел да беше лъжа, товариш.
Джон се вгледа хладно в очите му и разчете в тях страх… не, нещо по-дълбоко от това. Този тип току- що го беше нарекъл другар. Това означаваше нещо, особено при тези обстоятелства.
— Хайде — каза му Джон, обърна се и тръгна към Пето авеню.
— Това е обектът ни, момчета — каза жената-агент по радиоверигата. — Това е Серов, идва ни като коледен подарък. Чакайте! Те завиват! Тръгват по Пето.
— Ебаваш ли се? — попита Франк Чатъм.
След което ги видяха как бързо се приближават към паркирания фургон.
— Имате ли явка някъде наблизо? — попита Кларк.
— Ами, да, имаме, но…
— Карай ни там, веднага! — заповяда Кларк. — И можете да прекратите прикриващата операция също така. Влизай, Дмитрий — каза той и отвори страничната плъзгаща се врата.
Явката беше само на десет пресечки. Съливан паркира фургона и четиримата мъже влязоха.
37. Гаснещ пламък
Явката представляваше стара четириетажна постройка от кафяв камък, подарена на федералното правителство преди десетилетия от един благодарен бизнесмен, чийто отвлечен син беше върнат жив и здрав от Федералното бюро за разследване. Използваха я за срещи с дипломати от ООН, които по един или друг начин работеха за правителството на САЩ, и това беше едно от местата, използвани от Аркадий Шевченко, все още един от най-високопоставените съветски дезертьори за всички времена. Външно незабележима, вътре сградата беше снабдена със сложна система за сигурност и три стаи, оборудвани със записващи устройства и двупосочни прозорци-огледала, плюс обичайните маси и по-удобни от обичайното столове. Поддържаше се от нает младши агент в нюйоркския полеви отдел, чиято задача беше да изпълнява функциите главно на портиер.
Чатъм ги заведе в помещението на горния етаж и разположи Кларк и Попов в лишената от прозорци камера. Нагласи микрофона и включи ролковия магнетофон на записване. Зад едно от огледалата беше нагласена и включена телекамера.
— Окей — каза Кларк и обяви датата, часа и мястото. — С мен е полковник в оставка Дмитрий Аркадиевич Попов, бивш офицер на КГБ. Темата на настоящия разговор е международната терористична дейност. Моето име е Джон Кларк и аз съм полеви служител на Централното разузнавателно управление. Освен това тук с нас са…
— Специален агент Том Съливан…
— И…
— Специален агент Франк Чатъм…
— От нюйоркския офис на ФБР. Дмитрий, би ли започнал? — каза Джон.
Беше адски унизително за Попов да го направи, което пролича в първите няколко минути. Двамата агенти на ФБР проявяваха пълно неверие, изписано на лицата им през първия половин час, докато не стигна до частта за сутрешната си езда в Канзас.
— Маклийн? Как е първото му име? — попита Съливан.
— Кърк, мисля, може би Кърт, но ми се струва, че завършваше с „к“ — отвърна Попов. — Хъникът ми каза, че той е отвличал хората тук, в Ню Йорк, за да бъдат използвани като морски свинчета за „Шива“.
— Мамка му! — изпъшка Чатъм. — Как изглежда този тип?
Попов им го описа в подробности, до дължината на косата и цвета на очите му.
— Господин Кларк, познаваме този човек. Разпитвали сме го във връзка с изчезването на една млада жена, Мери Банистър. И още една жена, Ан Претлоу, изчезнала при сходни обстоятелства. По дяволите, пребити са, казвате?
— Не. Казах, че са ликвидирани като изпитателни обекти за тази болест „Шива“, която се канят да разпространят в Сидни.
— Корпорация „Хоризонт“. Тъкмо там работи този Маклийн. Сега е извън града, така ни казаха колегите му.
— Да, ще го намерите в Канзас — каза Попов.
— Вие знаете ли колко голяма е корпорация „Хоризонт“? — попита Съливан.
— Достатъчно голяма. Окей, Дмитрий — каза Кларк, връщайки се към темата — как точно смяташ, че се канят да разпространят този вирус?
— Фостър ми каза, че било част от системата за охлаждане на въздуха на стадиона. Това е всичко, което знам.
Джон помисли за Олимпиадата. Днес щяха да бягат маратона и това беше последното състезание, след което вечерта идваха церемониите по закриването. Нямаше какво повече да се мисли по това. Той вдигна телефона, набра Англия и каза на госпожа Форгейт:
— Дайте ми Стенли.
— Алистър Стенли — чу се след миг.
