утре, за да помислим за работата. Става ли?
— Много добре — съгласи се Брайън. — Звънни ни към девет часа.
— Непременно. Лека нощ. — Джак се отправи към вратата. Скоро след това беше при компютъра си и в този миг се сети, че не е единственият тук с такова нещо. Това можеше да се окаже от полза…
Стана осем часа по-рано, отколкото би трябвало. Мохамед се беше събудил, беше се измил и сресал и стоеше пред компютъра, за да прегледа пощата си. Махмуд също беше в Рим. Беше пристигнал предишната вечер и почти най-отгоре в пощенската кутия на 56MoHa имаше писмо от Щръклица 097, който искаше да му се посочи място за среща. Мохамед помисли по въпроса и реши да упражни чувството си за хумор.
Отговори: РЕСТОРАНТ ДЖОВАНИ, ПЛОЩАД ИСПАНИЯ–13:30. ОТВАРЯЙ СИ ОЧИТЕ. С което искаше да каже, че трябва да използва контрамерки срещу проследяване. Нямаше конкретна причина да подозира някаква мръсна игра при загубата на трима оперативни сътрудници, но не би изкарал до 31-годишна възраст в разузнаването, ако беше глупав. Имаше способността да прави разлика между безобидното и опасното. Беше ликвидирал Дейвид Грийнголд преди шест седмици, защото евреинът не беше забелязал ДВОЙНАТА ИГРА дори и когато тя го захапа за задника, е, по-точно за тила, помисли си Мохамед и спомняйки си момента, леко се усмихна. Може би пак трябваше да започне да носи ножа със себе си за късмет. Много хора в неговия бранш вярваха в късмета, както някои спортисти и атлети. Може би Емирът беше прав. Убийството на агента на Мосад беше ненужен риск, защото създаваше врагове, а организацията имаше достатъчно такива, въпреки че те не знаеха коя беше тя и какво представлява. По-добре беше за неверниците да бъдат само сянка… сянка в тъмна стая, невиждана и непозната. Другарите му мразеха Мосад, защото се страхуваха от него. Евреите бяха много опасни. Бяха вероломни и безкрайно изобретателни. Кой би могъл да каже какво знаят и какви арабски предатели са подкупили с американски пари за еврейски цели. В организацията нямаше и намек за предателство, но той си спомни думите на офицера от руското КГБ Юрий: „Предателството е възможно там, където има хора, на които се доверяваш.“ Може би беше грешка, че убиха руснака толкова бързо. Той беше опитен разузнавач, работил през по- голямата част от кариерата си в Европа и Америка, и вероятно би могъл да им разкаже още много истории, от които да извлекат поука. Мохамед си спомни, че беше разговарял с него и че беше впечатлен от богатия му опит и преценките му. Да се осланяш на инстинктите си беше хубаво нещо, но често зад инстинкта се криеше необуздана параноя. Юрий му беше обяснил най-подробно как трябва да преценява хората и как да отличи професионалиста от безобидния гражданин. Той би могъл да му разкаже още много други неща, ако не беше получил 9-милиметров куршум в тила. С това бяха нарушили стриктните и възхитителни правила на Пророка за гостоприемството. Ако някой ти е дошъл на гости, дори и ако е неверник, трябва да бъде в безопасност в дома ти. Емирът беше нарушил това правило, заявявайки, че руснакът е безбожник и трябва да бъде ликвидиран.
Обаче Мохамед все пак беше научил някои уроци от него. Всичките му имейли бяха кодирани с най- добрата система, която съществуваше в момента, за тях в компютъра му имаше индивидуален ключ, затова никой освен него не можеше да ги прочете. Така че комуникациите му бяха в безопасност. Той изобщо не приличаше на арабин. Нямаше арабски акцент и не се обличаше като арабин. Във всеки хотел, в който отсядаше, го бяха виждали да пие алкохол, а в такива места знаеха, че мюсюлманите не пият. Така че можеше да се чувства напълно сигурен. Е, да, от Мосад знаеха, че някой беше убил онази свиня Грийнголд, обаче той не мислеше, че имат негова снимка и освен ако не е бил предаден от човека, когото беше наел, за да заблуди евреина, те нямаха представа кой е и какво представлява. Юрий го беше предупредил, че човек не може да знае всичко, но му беше казал също, че ако е прекалено предпазлив, може да подскаже на някое случайно ченге кой е, защото професионалните разузнавачи знаят трикове, които никой друг не използва, и при внимателно наблюдение могат да бъдат видени, че ги прилагат. Беше като голямо колело, което непрекъснато се върти и винаги се връща пак до мястото, откъдето е тръгнало. То никога не спира да се върти, но и никога не се отклонява от пътя си. Това беше едно голямо колело… а той само един от неговите зъбци и не знаеше дали му помага да продължи да се върти, или да се забавя.
— Ух. — Мохамед отхвърли тази мисъл. Той беше нещо повече от зъбец. Беше един от двигателите. Може би не много голям, но важен, защото въпреки че голямото колело можеше да се върти и без него, то нямаше да може да го прави толкова бързо и сигурно както сега. Ако е казал Бог, ще продължи да му помага да се върти, докато смаже враговете — тези на Емира и на самия Аллах.
Изпрати съобщението на Щръклица 097 и поръча да му донесат кафе.
Рик Бел беше наредил да има хора през цялото денонощие. Странно защо Колежът не беше въвел това още от самото начало, но сега го правеха. И Колежът се учеше като всички останали от двете страни на фронтовата линия. В момента на дежурство беше Тони Уилс, подтикван от сметката, която беше направил, че между Централна Европа и американското източно крайбрежие има шест часа разлика. Оправяше се много добре с компютрите и само за пет минути откри съобщението от 56 за 097, след което веднага го препрати на Джак.
Всичко стана само за няколко секунди. И така, те знаеха кой е обектът им и знаеха къде ще бъде, а това беше просто чудесно. Джак вдигна телефона.
— Станал ли си? — чу Брайън в слушалката.
— Сега вече съм — изсумтя в отговор той. — Какво има?
— Ела да пием кафе и доведи Доминик.
— Слушам, сър. — Той затвори телефона.
— Надявам се, че новината е добра — рече Доминик. Очите му бяха зачервени и хлътнали.
— Ако искаш сутрин да си като чучулигите, приятел, трябва да си лягаш по-рано вечер. Поръчах кафе.
— Благодаря. И така, какво има?
Джак отиде при компютъра си и посочи екрана. Двамата близнаци се наведоха и прочетоха съобщението.
— Кой е този човек? — попита Доминик, имайки предвид Щръклица 097.
— И той е пристигнал вчера от Виена.
— Е, добре, мисля, че трябва да отидем на мястото за срещата — рече Брайън, погледна Доминик и вдигна палец.
След няколко минути кафето пристигна. Джак го разля по чашите, обаче всички усетиха нещо като песъчинки в него. Беше турско, но много по-лошо приготвено от това, което правят турците. Все пак беше по-добре, отколкото без никакво кафе. Не говориха по същество. По-добре беше да не правят това в стая, която не е проверена за подслушвателни устройства. Не знаеха как да ги откриват, а и нямаха съответната техника.
Джак допи набързо кафето си и се отправи към душа. Там имаше червена верижка, явно за да бъде дръпната в случай на сърдечен удар, но той се чувстваше доста добре и не му се наложи да я използва. Не беше много сигурен за Доминик, който наистина приличаше на умряла лисица. Обаче за Джак душът извърши чудеса и той се върна от банята избръснат, с розови бузи и готов за действие.
— Тук храната е доста добра, но не съм сигурен, че мога да кажа същото за кафето — рече той.
— Не си сигурен, Господи. Обзалагам се, че в Куба правят по-хубаво кафе — каза Брайън. — Дори в казармата го правят по-добре.
— Никой не е съвършен, Алдо — рече Доминик. Но и той не го хареса.
— Какво ще кажете за след половин час? — попита Джак. На него му бяха нужни още около три минути, за да се приготви.
— Ако не дойдем, прати линейка — каза Енцо, отправяйки се към вратата с надеждата, че душът ще му помогне да се съвземе. „Не е честно, помисли си той. Главата трябва да боли от пиене, а не от шофиране.“
След тридесет минути и тримата бяха във фоайето на хотела, спретнато облечени и с черни очила
