— Да, вярно е, но само глупак може да не внимава, когато полицията на две страни го преследва.
— Ами, нали затова им посочваме да преследват други, не съм ли прав?
Ернесто си даваше сметка, че това, с което се захваща, крие опасности. Да, той щеше да сключи сделка със съюзници по сметка, но нямаше да им съдейства толкова, колкото щеше да ги използва, превръщайки ги в обекти, които американците щяха да издирват и убиват. Всъщност тези фанатици нямат нищо против да бъдат убивани. Те търсят смъртта, така че като ги използва, той им прави услуга. Дори можеше много… само че много предпазливо… да ги издаде на северноамериканците, без да си навлече гнева им. Освен това как биха могли тези хора да му навредят на негова територия тук, в Колумбия? Това беше малко вероятно. Не че имаше намерение да ги издаде, но ако все пак го направеше, как ще го разберат? Първо, ако тяхното разузнаване беше толкова добро, те нямаше да имат нужда от помощта му. А след като янките и собственото му правителство не могат да се докопат до него тук, в Колумбия, как ще го направят тези хора?
— Пабло, как точно ще се свързваш с онзи човек?
— Чрез компютър. Той има няколко имейл адреса. Всичките са чрез европейски обслужващи провайдъри.
— Много добре. Кажи му, че сделката е одобрена от съвета. — Малцина знаеха, че съветът е Ернесто.
— Чудесно, шефе — каза Пабло и отиде при лаптопа си. Съобщението му беше изпратено за по-малко от минута. Пабло разбираше от компютри. Повечето международни престъпници и терористи също.
Беше третият ред от имейла: „Хуан, Мария е бременна. Ще има близнаци.“ — Мохамед и Пабло разполагаха с най-добрите кодирани програми, които можеха да се купят на пазара. Според продавачите те не можели да бъдат пробити от никого. Обаче Мохамед вярваше на подобни твърдения точно толкова, колкото в съществуването на Дядо Коледа. Тези компании бяха на Запад и се съобразяваха с реда в своите страни. Още повече, че използването точно на тези програми изостряше вниманието към неговите имейли на програмите за проследяване, които използваха Агенцията за национална сигурност, Британският правителствен комуникационен център и Френският генерален директор на вътрешната сигурност. Да не говорим пък за допълнителните неизвестни агенции, които можеха да подслушват международните комуникации легално и не чак толкова законно. Никоя от тях не обичаше нито него, нито колегите му. Израелското разузнаване Мосад със сигурност щеше да плати много, за да види главата му набита на кол, въпреки че те не знаеха и не биха могли да знаят за ролята му в ликвидирането на Дейвид Грийнголд.
Той и Пабло бяха се уговорили за код от невинни фрази, които можеха да означават всичко и да бъдат разпратени на различни абонати по света, а те от своя страна да ги предават. Техните електронни сметки се плащаха с анонимни кредитни карти, а самите сметки бяха в големи, напълно надеждни европейски провайдъри за интернет услуги. Интернет по свой начин гарантира анонимността не по-зле от швейцарските банки. Ежедневно в ефира има толкова много имейли, че е трудно някой да проследява всичките, дори и с помощта на компютри. Ако не използваше някакви лесни за отгатване ключови думи, неговите съобщения бяха съвсем сигурни, заключи Мохамед.
Значи колумбийците бяха готови да сътрудничат… Мария е бременна и ще има близнаци, т.е. сътрудничеството можеше да започне веднага. На вечерята тази вечер можеше да го каже на своя гост и работата щеше да започне без каквото и да било забавяне. Новината си заслужаваше дори една-две чаши вино с надеждата, че милостивият Аллах щеше да му прости този грях.
Сутрешното бягане беше по-скучно дори от социалната страница на някой арканзаски вестник, но трябваше да се бяга. И двамата братя използваха времето, за да мислят… главно колко досадна е тази работа. Траеше само половин час. Доминик мислеше да вземе със себе си някой малък транзистор, но така и не го стори. Никога не се сещаше за това, когато посещаваше търговския център. А на брат му бягането сигурно му харесваше, нали беше морски пехотинец.
Следваше закуската.
— Е, събудихте ли се, момчета? — попита ги Пийт Алекзандър.
— Ти защо не се поизпотяваш сутрин? — осведоми се Брайън. В морската пехота се разказваха много истории за хората от специалните части. Нито една не беше доброжелателна, а много малко бяха верни.
— Старостта има и някои предимства — рече обучаващият ги офицер. — Едно от тях е, че трябва да се щадят колената.
— Добре. Какъв ще е днешният урок? —
— Много скоро.
— Ти каза, че кодиращата им система е много добра — обади се Доминик. — А какво означава много добра?
— АНС може да я пробие, ако в продължение на една седмица ангажира за това най-мощните си компютри. Ако разполагат с достатъчно време, могат да се справят с всичко. Вече са пробили повечето от кодиращите системи, които се продават на пазара. Имат уговорка с повечето от програмистите — обясни той. — А и те са готови да играят играта срещу някои алгоритми на АНС в замяна. Може би го правят и други страни, но е нужен голям брой опитни специалисти, за да се разбере напълно една кодирана система, а малко хора имат възможностите и времето да го правят. Така че една кодираща система, купена от пазара, трудно може да бъде пробита, но не чак толкова, ако се знае източникът на кода. Затова нашите противници се опитват да си разменят съобщенията на четири очи или използват кодове вместо шифри, но тъй като така се губи много време, постепенно се отказват от тези методи. Когато искат да предадат спешно някакво съобщение, ние често го дешифрираме.
— Колко съобщения се разменят в мрежата? — попита Доминик.
Алекзандър въздъхна дълбоко.
— Това е трудната част. Те са милиарди, а програмите, чрез които трябва да ги следим, не са много добри. Вероятно и никога няма да бъдат. Номерът е да се открие адресът на обекта и да се включим към него. За такова нещо е необходимо време, но повечето от лошите момчета не обръщат много внимание как се включват в системата, а е трудно да се следят куп различни идентификации. Тези хора не са супермени и нямат вградени микрочипове в главите. Затова, когато се докопаме до компютър, използван от някой лош човек, първото нещо, което правим, е да принтираме неговия списък с адреси. Там можеш да попаднеш на златна жила. Въпреки че понякога те предават пълни глупости, за които във Форт Мийд губят часове, а понякога дори и дни, за да пробият нещо, в което няма абсолютно никакъв смисъл. Професионалистите го правят, като използват имена, взети например от телефонния указател на Рига. Това си е пълна безсмислица на всеки друг език, освен на латвийски. Не, големият проблем са лингвистите. Не разполагаме с много хора, които говорят арабски. Сега в Монтърей и в други университети работят по въпроса. В момента се използват услугите на много арабски студенти срещу заплащане, но не и в Колежа. Хубавото при нас е, че получаваме преводите наготово от АНС. На нас не ни трябват толкова лингвисти.
— Значи ние сме тук, за да събираме разузнавателни сведения? — попита Брайън. Доминик вече беше подозрял подобно нещо.
— Не. До каквото успеете да се докопате, е добре дошло, и ние ще намерим начин да се възползваме от него, но работата ни е да действаме в съответствие с получените разузнавателни сведения, а не да ги събираме.
— Добре, пак се върнахме на първоначалния въпрос — рече Доминик. — Каква, по дяволите, е задачата?
— Каква мислиш, че е? — попита на свой ред Алекзандър.
— Мисля, че ще е нещо, на което господин Хувър не би се зарадвал много.
— Правилно. Той беше един долен кучи син, но се придържаше стриктно към гражданските права, а ние в Колежа — не.
— Продължавай — настоя Брайън.
— Работата ни е да действаме в зависимост от разузнавателната информация, и то решително.
— Не беше ли терминът за това „изпълнителски функции“?
