повика полицията.
Дейвис взе „безопасната“ синя писалка. Беше малко по-дебела от нормалното, като тези, които използват учениците от трети клас, преди да започнат да пишат с химикалки, след като са използвали дебели моливи в продължение на две години. Така че когато човек приближи обекта, трябва да извади писалката от джоба на сакото си, да я нагласи за предстоящото убождане и да продължи да си върви. Поддържащият съучастник ще наблюдава как жертвата пада на тротоара, може дори да й помогне, след което ще види как копелето умира, ще се изправи и ще продължи пътя си. Е, може да повика бърза помощ, за да бъде тялото откарано в болница за обстоен медицински преглед.
— Том?
— Харесва ми, Гери — отвърна Дейвис. — Докторе, уверен ли сте напълно, че след като обектът е поразен, отровата се разтваря?
— Разбира се — отвърна д-р Пастернак и неговите двама домакини си спомниха, че той е професор по анестезиология в медицинския факултет на Колумбийския университет. Сигурно си разбираше от работата. Освен това, за да го въведат в тайните на Колежа, те му се бяха доверили достатъчно. Сега беше вече малко късно да не му вярват. — Това е чиста биохимия. Сукцинилхолинът се състои от две молекули ацетилхолин. Естерите в тялото разтварят химикала до ацетилхолин сравнително бързо. Така че има голяма вероятност той да не бъде открит дори от някой в Колумбийския университет. Единствената трудна част е да бъде направено незабелязано. Например, ако можете да вкарате обекта в лекарски кабинет, тогава цялата работа ще е да му се инжектира калиев хлорид. Това ще предизвика фибрилации на сърцето. Когато клетките умират, те освобождават калий, така че леко повишеното му съдържание няма да се забележи, но все пак тази промяна трудно може да се скрие. Има много начини да се направи това. Аз току-що се спрях на един, който може да се прилага сравнително лесно от неопитни хора. На практика един добър патолог може би няма да бъде в състояние да определи точната причина за смъртта. Обаче той ще знае, че тя не му е известна и това ще го безпокои. Но подобна вероятност съществува само ако този човек е наистина талантлив. Сега такива са малко. В Колумбийския университет най-добрият е Рич Ричардс. Той наистина не понася да не знае нещо. Истински интелектуалец, който решава проблемите, гениален биохимик и освен това великолепен лекар. Попитах го за това и той ми каза, че ще бъде изключително трудно да се открие, дори ако има някакви указания какво да търси. Обикновено тук се намесват и някои странични фактори — специфичната биохимия на организма на жертвата, какво е ял и пил, а също и телесната температура ще бъде един огромен фактор. В студен зимен ден навън естерите може би няма да могат да разградят сукцинилхолина поради забавянето на химическите процеси.
— Значи не трябва да се трепе някой в Москва през януари, така ли? — попита Хендли. Този прекалено научен продукт го безпокоеше, но Пастернак си знаеше работата.
— Точно така, а също и в Минеаполис — отвърна с ледена усмивка професорът.
— Смъртта е мъчителна, така ли? — попита Дейвис.
— Категорично не е приятна.
— Може ли да се спре процесът?
Пастернак поклати глава.
— След като сукцинилхолинът попадне веднъж в кръвта, не може да се направи нищо… Е, теоретично бихте могли да сложите човека пред някой вентилатор, за да му вкарвате въздух, докато веществото се разгради. Но това е твърде невероятно. Теоретично човек може да оцелее, но вероятността е минимална. Хора са оцелявали с куршум между очите, господа, но подобни случаи не са практика.
— Колко силно трябва да поразите мишената си? — попита Дейвис.
— Не много силно, просто едно убождане, което да пробие дрехите. Някоя дебела дреха може да бъде проблем поради дължината на иглата. Но обикновеното делово облекло няма да е пречка.
— Има ли имунитет срещу отровата? — попита Хендли.
— Срещу тази няма. Това ще бъде едно на един милиард.
— А има ли опасност жертвата да вдигне шум?
— Както вече обясних, то е като ужилване от пчела. По-скоро дори като ухапване от комар. Но не е достатъчно, за да се развика човек от болка. Най-вероятно е жертвата да се озадачи, може би да се обърне, за да види какво го е причинило. Обаче вашият агент ще върви нормално и няма да тича. При тези обстоятелства, когато срещу вас някой не крещи и първоначалното усещане е временно, най-вероятната реакция ще бъде човекът да разтрие мястото и да продължи пътя си още десетина метра.
— Значи действа бързо, смъртоносно е и е неоткриваемо, така ли?
— Точно така — съгласи се Пастернак.
— Как се зарежда отново? — попита Дейвис.
— Развивате пълнителя ето така — показа докторът — и го махвате. За инжектирането на новата доза използвате обикновена спринцовка и заменяте газовия заряд. Тези малки газови капсули са единствената трудна част за произвеждане. Хвърляте използваната капсула в някоя боклукчийска кофа или в канала. Дълги са само четири милиметра и широки два, след което поставяте новата капсула. След като завинтите новата, едно малко острие в задната част на пълнителя я пробива и презарежда системата. Газовите капсули са покрити с лепкаво вещество, за да не могат лесно да бъдат изпуснати. Разбира се, трябва да внимавате при боравенето със спринцовката, но трябва да сте много глупав, ако сам се убодете. Ако вашият човек действа под прикритието на диабетик, можете да обясните защо у него има спринцовка. Карти за използване на инсулин има навсякъде по света, а диабетиците нямат външни симптоми.
— Мама му стара, докторе — рече Дейвис. — Може ли с това да се инжектира и нещо друго?
— Ботулизмът е също смъртоносен. Блокира нервната система и предизвиква смърт от асфиксия също така бързо, но след това може да бъде открит в кръвта и наличието му е трудно обяснимо. Твърде разпространен е, но в микроскопични дози, защото се използва в козметичната хирургия.
— Лекарите го инжектират в лицата на жените?
— Само на тъпите — отвърна Пастернак. — Вярно е, че премахва бръчките, но тъй като умъртвява нервните клетки по лицето, те лишава и от способността да се усмихваш. Това не е точно по моята част. Има много токсични и смъртоносни химикали. Проблемът е в комбинацията от бързо действие и трудна откриваемост. Друг бърз начин да убиеш някого е да използваш малък нож в тила, там където гръбначният стълб влиза в основата на мозъка. Номерът е да застанеш точно зад жертвата и да поразиш сравнително малка цел с ножа, без той да заседне между прешлените. А от такова разстояние защо пък да не използваш малък пистолет със заглушител? Този начин е достатъчно бърз, но след това някои неща остават. Методът лесно може да бъде сбъркан със сърдечен удар. Той също е доста ефикасен — каза докторът с още по- ледена усмивка.
— Ричард, с това нещо си спечелихте заслужено хонорара — каза Хендли.
Професорът по анестезиология погледна часовника си и стана.
— Не искам хонорар, сенаторе. Това е заради малкия ми брат. Обадете ми се, ако имате нужда от нещо друго. Трябва да хвана влака за Ню Йорк.
— Господи — каза Том Дейвис, когато професорът си излезе, — винаги съм знаел, че докторите имат лоши помисли.
Хендли вдигна един пакет от бюрото си. В него имаше общо десет „писалки“ с отпечатани указания за използването им, пластмасова торбичка с газови капсули, двадесет големи шишета с сукцинилхолин и куп спринцовки за еднократна употреба. — Сигурно е бил много близък с брат си.
— Познаваше ли го? — попита Дейвис.
— Да, познавах го. Беше свестен мъж. Имаше жена и три деца. Казваше се Бърнард, беше завършил Харвардския бизнес институт. Беше умен и много добър търговец. Работеше на двайсет и първия етаж на една от кулите близнаци. Остави много пари след себе си и семейството му е осигурено, а това все пак е нещо.
— Добре е да имаме на наша страна такъв приятен човек като Рич — изказа гласно мисълта си Дейвис, като същевременно незабележимо потръпна.
— Той наистина е такъв — съгласи се Гери.
Пътуването трябваше да бъде приятно. Времето беше хубаво и ясно, пътят не беше натоварен и през
