— Женен ли си, Анди?
— Да.
— Деца имаш ли?
— Две момчета.
— Щастливец си, приятел. Момичетата излизат доста по-скъпо.
Минаха покрай магазина и хвърлиха по едно око. Стоки за жени и момичета. „Тук ще се позадържат бая време“ — помисли си Джак.
— Ами, стига толкова. Видяхме ги как изглеждат. Време е да вървим, сър Джон — Хъдсън махна към улица „Вачи“, сякаш развеждаше новодошъл посетител из Будапеща, след което поведе своя гост обратно към посолството, а през това време очите му шареха наоколо като антена на радар. Той продължи да ръкомаха, докато говореше. — Вече знаем как изглеждат. Не забелязах някой да слухти наоколо. Това е добре. Ако беше уловка, нямаше да им позволят да дойдат толкова близо до нас — поне аз на тяхно място не бих постъпил така, а КГБ действа доста предвидимо.
— Мислиш ли?
— Да. Иван е печен, но предвидим, по същия начин играят футбол и шах, предполагам: изцяло открита игра с отлични ходове, но лишени от оригиналност или изненада. Действат винаги по предписание. Такъв е начинът им на живот. Те не насърчават хората да се извисяват над тълпата, не е ли така?
— Вярно е, но лидерите им често са го правели.
— Тоя тип е умрял преди трийсет години, Джак, а те не желаят вече втори като него.
— Съгласен съм — нямаше смисъл да спори. Съветската система наистина не насърчаваше индивидуализма от никакъв вид. — Сега накъде?
— Към концертната зала, хотела — местата, които ни интересуват. Стигат ни толкова изненади за една сутрин.
Малките момчета мразят да ходят на пазар, но това съвсем не важи за момичетата. Със сигурност не и за зайчика, който никога досега не бе виждал такова изобилие от дрехи, дори в специалните магазини, до които родителите му отскоро имаха достъп. С вещия подбор и контрол от страна на нейната майка Светлана премери шест палтенца — от тревистозелено до яркочервено с черна кадифена якичка. После пробва още две, но накрая се спряха на червеното, което зайчикът настоя веднага да облече. След това Олег Иванич си купи три видеокасетофона, които бяха нелицензирани унгарски копия на „Сони-Бетамакс“ от Япония. В магазина му казаха, че ще му доставят апаратите в хотела. Той реши да се снабди и с няколко видеокасети с филми, които не бяха подходящи за дъщеря му, но без никакво съмнение щяха да се харесат на колегите му от Центъра. Така Зайцев се раздели с близо две хиляди валутни рубли, които и без това щяха да са безполезни на Запад.
Търговската експедиция продължи чак до обед. Дотогава Зайците се бяха натоварили с такова количество покупки, че едвам ги мъкнеха, и решиха да се върнат в хотела да ги оставят, преди да предприемат нещо, с което да доставят удоволствие на дъщеря си.
Площадът на героите беше оформен в края на предишния век от Хабсбургите в чест на владичеството им (не особено желано) над Унгария със статуи на предишните унгарски крале още от времето на Свети Стефан (Ищван на унгарски език), чиято корона Джими Картър беше върнал на страната само преди няколко години — короната с изкривения кръст на върха.
— Това, както разказват, се е случило, когато Стефан нахлузил друга корона отгоре й — обясни Хъдсън. — Връщането й е умна стъпка от страна на Картър. Тя е символ на националното им самосъзнание. Комунистическият режим не можеше да си позволи да я откаже, а приемайки я, всъщност призна, че историята на страната датира далеч преди времето на марксизма-ленинизма. Аз лично не съм голям почитател на господин Картър, но признавам, че решението му беше хитро. Унгарците мразят най-много от всичко комунизма, Джак. Хората тук са доста религиозни.
— Забелязах, че има много църкви — каза Райън.
Досега той бе преброил поне шест или седем само по пътя до парка.
— Това е другият фактор, който формира чувството им за политическа идентичност. На управляващите никак не им допада, но би било много опасно да разрушат това чувство, така че между църквата и управляващите отношенията не са особено сърдечни.
— Ако трябваше да залагам, бих избрал църквата.
Хъдсън го погледна.
— Аз също, сър Джон.
Райън огледа наоколо.
— Адски огромен площад.
Стори му се, че заемаше поне един и половина квадратни километра асфалтирана площ.
— Допълнително са го разширили през 1956 година — обясни Хъдсън. — Съветите искали достатъчно място, за да се побират БТР-и. Тук може да кацне дори транспортен самолет Ан, което позволява бързо разполагане на десантни части, в случай че местните отново се вдигнат на бунт. Както забелязваш, тук спокойно се събират между десет или дванайсет бронетранспортьора с по сто и петдесет войници, които да отбраняват центъра на града от контрареволюционери, очаквайки идването на танковете от изток. Не че планът е блестящ, но това е техният начин на мислене.
— Ами ако докарат два градски автобуса с експлозиви?
— Тъкмо това имах предвид, Джак, когато казах, че планът им не е блестящ — отвърна Хъдсън. — Още по-лесно ще е с няколко противопехотни мини. Убиваш част от копелетата и след това предизвикваш малка хубава експлозийка. Никой пилот не би забелязал каквото и да било, наближавайки площада. А пилотите на транспортни самолети са най-тъпите.
„А Иван си прави сметката, че ще разположи войските си, преди нещата да излязат от контрол“ — помисли си Райън.
— Знаеш ли кой е бил съветски посланик през 1956 година?
— Не… Чакай малко… не беше ли Андропов?
Хъдсън кимна.
— Самият Юрий Владимирович. Това обяснява любовта му към унгарците. Толкова много хора загубиха живота си при тази авантюра.
Райън си припомни, че по онова време беше в началното училище — твърде малък, за да прави преценки. През онази есен имаше президентски избори, а Великобритания и Франция бяха решили да нахлуят в Египет да защитят правата си в Суецкия канал. Айзенхауер бе притиснат от две кризи едновременно и не можеше да направи много. За Америка резултатът бе нова вълна емигранти.
— А къде се намира тукашната тайна полиция?
— По-надолу, на улица „Андраши“ номер шест. Най-обикновена наглед сграда, но сигурно е пропита с кръв. Вече не е същото както преди. Но основателите й са били почитатели на Железния Феликс, по- жестоки и от гестаповците на Хитлер. След смазването на въстанието малко смекчиха действията си и дори се преименуваха от Бюро за държавна сигурност на Отдел за държавна сигурност. Шефът им бе сменен, а те станаха по-възпитани. В миналото са имали славата на инквизитори. Но се предполага, че това вече е част от историята. Обаче и до ден днешен репутацията им кара хората да треперят от страх. Въобще тук не е зле човек да има дипломатически паспорт — заключи Анди.
— Бива ли ги?
— Не особено. Някога може да са набирали способни кадри, но в миналото. Вероятно като последица от лошата им слава през петдесетте и шейсетте години интелигентните хора не искат да работят там, а и не им предлагат кой знае какви привилегии, във всеки случай не и привилегиите, които КГБ дава на своите служители. Знаеш ли, в тази страна имат превъзходни университети. От тях излизат много способни инженери и учени. А медицинският им институт в Шемелвайс е първокласен.
— По дяволите, половината от хората, които работеха по Манхатънския проект, не бяха ли унгарци?
Хъдсън кимна.
— Точно така, повечето бяха унгарски евреи. Не са останали много от тях, макар че по време на войната унгарците спасиха половината от своите евреи. Мисля, че поради тая причина убиха и техния
