СИС.
— Надявам се да убият тоя сволоч — изръмжа Зайцев.
Райън нищо не отговори и се зачуди дали го очакваше именно това. Дали британците действаха така грубо? Беше извършил гнусно убийство на тяхна земя, при това на хвърлей разстояние от Сенчъри Хаус.
— Папата ще оживее ли? — попита Заекът.
Райън остана учуден от огромния интерес, който демонстрираше.
Очевидно беше беглец по съвест.
— Не знам, Олег. Говорих с жена си. Тя е хирург. Смята, че шансовете му са над петдесет процента.
— И това е нещо — сподели Зайцев.
— Е? — попита Андропов.
Полковник Рождественски бе заел прекалено изпъната стойка.
— Другарю председател, знаем съвсем малко за момента. Човекът на Строков е стрелял, както знаете, и е уцелил субекта на опасно място. Строков не е успял да елиминира стрелеца, както бяхме планирали, по неизвестни причини. Резидентурата ни в Рим работи усилено да разбере какво точно се е случило. Полковник Годеренко лично ръководи разследването. Ще научим повече, когато полковник Строков се върне в София. Има резервация за редовния полет в деветнайсет часа. Засега изглежда, че успехът ни е частичен.
— Няма такова нещо като частичен успех, полковник! — кресна Андропов.
— Другарю председател, предупредих ви преди няколко седмици, че подобен риск съществува. Спомнете си. А и тоя поп ако оживее, скоро няма да отиде в Полша, не смятате ли?
— Надявам се — измърмори Юрий Владимирович.
— А това бе истинската цел на задачата, нали?
— Да — призна председателят. — Още нямаме връзка, така ли?
— Не, другарю председател. Трябваше да намерим нов офицер за комуникационния център и…
— Какво означава това?
— Майор Зайцев, Олег Иванович, загина със семейството си при пожар в Будапеща. Той беше свръзката ни за операция шест-шест-шест.
— Защо не съм информиран?
— Другарю председател, беше направено пълно разследване — зауспокоява го Рождественски. — Телата бяха върнати в Москва и надлежно погребани. И тримата са загинали от отравяне с изгорели газове. Аутопсията бе направена под контрола на съветски лекар.
— Сигурен ли сте, полковник?
— Мога да ви предоставя официалния доклад, ако пожелаете — каза уверено Рождественски. — Лично го прочетох.
Андропов махна с ръка.
— Добре. Дръжте ме в течение. Искам също да ме уведомявате за състоянието на папата.
— На вашите заповеди, другарю председател. Рождественски излезе, а председателят се захвана с друга работа. Здравето на Брежнев се бе влошило рязко. Много скоро Андропов щеше да напусне КГБ, за да си осигури председателския стол, а това бе в момента най-важният проблем. От друга страна, Рождественски беше прав. Тоя полски свещеник нямаше да създава грижи в следващите месеци, дори да оживееше. Засега това му стигаше.
— Е, Артър? — попита Ритър.
— Поуспокои се малко. Разказах му за операцията БЕАТРИКС. Обясних му също, че заедно с британците сме имали хора там, на място. Иска да се срещне със Заека, щом пристигне, лично. Все още е ядосан, но не на нас — съобщи им Мур на връщане от Белия дом.
— Британците са задържали Строков — информира Гриър шефа на ЦРУ. — Току-що ни уведомиха от Лондон. Можеш ли да повярваш, че Райън му е нахлузил торбата на главата? Сега британците го държат в посолството си в Рим. Базил още мъдрува какво да правят с него. Обзалагам се, че Строков е оглавявал операцията и лично е наел турчина за стрелбата. Британците казаха, че при задържането са намерили у него пистолет със заглушител. Предполагат, че е трябвало да ликвидира стрелеца, както прави мафията в Ню Йорк.
— Твоето момче го е пипнало, така ли? — попита изненадано директорът на ЦРУ.
— Беше там с екип опитни британски шпиони, а и обучението в морската пехота е помогнало — допусна Ритър. — Е, Джеймс, твоят любимец хвана лошото момче.
„Само да не си прехапеш езика, докато подписваш заповедта за награда, Робърт“ — помисли си Гриър.
— Сега къде се намират?
— На път към къщи. Идват насам със самолет на военновъздушните сили — каза Ритър. — Разбрах, че ще кацнат в базата Андрюс в единайсет и четирийсет.
Райън установи, че в предната част на самолета има прозорци и че екипажът бе приятелски настроен. Дори си поговори с тях за бейзбол. На „Ореолите“ им оставаше само един мач, преди да сразят „Филис“, научи той за свое удоволствие и изненада. Никой от екипажа не попита защо ги отвеждат в Америка Бяха го правили много пъти, но никога не получаваха отговори. Зайците спяха за разлика от Райън, който все още не успяваше да достигне подобно съвършенство.
— Колко остава? — попита Райън пилота.
— Под нас е Лабрадор. Не повече от три часа и кацаме, сър. Защо не поспите?
— Не мога да спя в самолет — призна Джак.
— Не се притеснявайте, сър. Ние също не можем — успокои го вторият пилот.
Сър Базил Чарлстън беше по същото време на среща с министър-председателя. Както в Америка, и в Обединеното кралство журналистите не съобщаваха кога и защо шефовете на разните разузнавателни служби се срещат с политическите си ръководители.
— И така, разкажи ми за тоя Строков — нареди тя.
— Не особено приятен тип — отвърна Чарлстън. — Смятаме, че се е намирал там, за да ликвидира стрелеца. Хванали са го с пистолет със заглушител. Явно идеята е била да бъде застрелян не само папата, но и неговият убиец. Мъртъвците не говорят, както знаете, госпожо министър-председател. Този обаче ще проговори. Италианската полиция би трябвало да го разпитва вече. Той е турчин и се обзалагам, че е с криминално минало, а може би се е занимавал с контрабанда на стоки в България.
— Значи зад тая история стоят руснаците? — попита тя.
— Да, госпожо. Няма никакво съмнение. Том Шарп разпитва в момента Строков в Рим. Ще разберем колко е лоялен към управниците си.
— Какво ще правим с него? — попита министър-председателката.
На този въпрос обаче единствено тя можеше да даде отговор. И го направи.
На Строков изобщо не му хрумна, че когато Шарп спомена имената на Алексей Николаевич Рождественски и на Иля Фьодорович Бубовой, неговата собствена съдба бе предопределена. Той се самозаблуди, че британското разузнаване е проникнало надълбоко в КГБ. Шарп не виждаше причина да го разубеждава. Под влияние на шока от разкритието Строков не можа да реагира интелигентно, забрави всичко, на което го бяха обучавали, и пропя. Дуетът му с Шарп продължи два часа и половина и всичко бе записано.
Райън беше на автопилот повече и от боинга, преди да кацне на писта нула-едно във военновъздушната база Андрюс. Колко ли дълго продължи полетът? Двайсет и два часа? Нещо такова, нещо, което понасяше по-леко, докато служеше в морската пехота, достигайки чин лейтенант (на двайсет и две годишна възраст),
