отколкото като женен мъж с две деца (на трийсет и две годишна възраст) след един ден на изключително напрежение. Алкохолът също бе оказал ефект.
До стълбата на самолета ги очакваха два автомобила. Първо слязоха двамата със Зайцев. Госпожа Зайка и малкото Зайче ги последваха. Две минути по-късно те пътуваха по магистралата Сютланд към окръг Колумбия. Райън се нагърби със задачата да им разяснява маршрута. Сега Зайцев не се притесняваше, както в Англия, че всичко това може да се окаже инсценировка. А когато минаха покрай сградата на Конгреса на Капитолия, и най-малкото подозрение изчезна. Дори Джордж Лукас в най-продуктивните си години не би могъл да фалшифицира декора. Автомобилите, с които пътуваха, пресякоха реката Потомак, после се насочиха на север по шосето „Джордж Вашингтон“ и накрая стигнаха в Ленгли.
— Значи тук е щабът на Главния враг? — попита Заекът.
— Аз пък го възприемам както мястото, където работех.
— Работех?
— Не знаете ли? В момента съм на работа в Англия — осведоми го Джак.
Екипът за разпита ги очакваше в пълен състав под козирката над главния вход. Райън познаваше само единия от тях — Марк Раднър, руски учен от Дартмът. Понякога го викаха при специални поводи. Харесваше му да работи за ЦРУ, но не на постоянен договор. На Райън вече му бе ясно защо. Колата спря. Той излезе пръв и веднага тръгна към Джеймс Гриър.
— Доста работа ти се отвори през последните два дни, момче.
— Какви са новините, адмирале?
— Как беше в Рим?
— Първо ми кажете как е папата — настоя Джак.
— Операцията мина добре. Състоянието му е критично, но говорихме с Чарли Уедър от Харвард и той ни успокои. Хората на неговата възраст обикновено ги смятат за критични след хирургическа намеса, вероятно за да надуят сметката. Ако не се получат някакви необичайни усложнения, ще се оправи. Чарли твърди, че в Рим разполагат с някои отлични хирурзи. Той очаква Негово светейшество да се прибере у дома до три- четири седмици. Не биха си позволили да пришпорват нещата при неговата възраст.
— Слава Богу. Сър, след като пипнах Строков, си помислих, че сме се справили. Но когато чух изстрелите, Исусе, само аз си знам какво преживях, адмирале.
Гриър кимна.
— Мога да си представя. Но Добрите спечелиха този път. Между другото, твоите любими „Ореоли“ отнеха на „Филис“ първото място в сериите. Играта свърши само преди двайсет минути. Новият ви стопер, Рипкън, го очаква бъдеще.
— Райън — поздрави го съдия Мур, присъединявайки се към тях. — Добра работа, синко.
Последва ново ръкостискане.
— Благодаря, директоре.
— Добро представяне, Райън — намеси се и Ритър. — Сигурен ли си, че не искаш да минеш тренировъчния курс във Фермата?
Ръкостискането беше невероятно сърдечно. Джак реши, че Ритър трябва да е ударил някое и друго питие преди това в кабинета си.
— Сър, точно в този момент най-много ми се ще да се върна към преподаването на история.
— При нас е по-забавно, момче. Запомни го от мен.
Всички влязоха вътре, минаха покрай паметната плоча за загиналите агенти, имената на мнозина от които още се пазеха в тайна, след това свиха наляво към асансьора за началствата. Отведоха заешкото семейство в друга посока. Разполагаха на шестия етаж с апартаменти за високопоставени посетители и за отзовани разузнавачи от чужбина. Явно щяха да ги настанят там. Джак последва шефовете си в кабинета на съдията.
— Ще ни е от полза ли Заекът? — попита Мур.
— Сведенията, които ни даде за папата, бяха дяволски полезни, съдия — отговори Райън доста изненадан. — Британците останаха много доволни и от онова, което чуха за оня агент МИНИСТЪРА. Любопитен съм да узная това-онова за КАСИЙ.
— И за НЕПТУН — добави Гриър.
Флотът се нуждаеше от безопасни комуникации, за да оцелява в съвременния свят, а Джеймс Гриър още държеше в гардероба си синята униформа.
— Нещо друго? — въпросът отново зададе Мур.
— Замислял ли се е някой колко отчаяни трябва да са руснаците? Искам да кажа, че макар папата да е наистина политическа заплаха за тях, операцията им беше лишена от здрав разум, не мислите ли? — попита Джак. — Струва ми се, че те са много по-отчаяни, отколкото си представяме. Трябва да се опитаме да се възползваме от това.
Комбинацията от алкохол и умора помогна на Райън да изкаже мнението си по-свободно от обикновено, а и бе чепкал тая идея цели дванайсет часа.
— Как? — попита Ритър, припомняйки си, че Райън беше фурия в икономиката.
— Едно мога да кажа със сигурност: Католическата църква няма да е особено доволна. В Източна Европа живеят доста католици, приятели. Това е обстоятелство, от което трябва да помислим как да се възползваме. Ако подходим умно към Църквата, тя може да ни помогне. Тя опрощава греховете, но преди това трябва да се изповядаш.
Мур повдигна вежди.
— Друго нещо. Изучавам икономиката им. Много е разклатена, много повече, отколкото си мислим, адмирале — продължи Джак, обръщайки се към непосредствения си шеф.
— Какво искаш да кажеш?
— Сър, нашите хора проучват официалните икономически доклади, които идват от Москва, нали така?
— Да, работим усърдно да се доберем до тях — потвърди Мур.
— Господа директори, а защо смятаме, че данните в тях са верни? — попита Райън. — Защото са подготвени за Политбюро? Знам, че те лъжат не само нас, но и собствения си народ. Ами ако се самозалъгват? Ако работех за данъчната полиция, мисля, че бих изпратил доста приятелчета във федералния затвор в Алънуд. Онова, което твърдят, че имат, не отговаря на нашите сведения за това, какво имат. Икономиката им затъва и ако продължи в същия дух, цялата им система ще рухне.
— Как можем да се възползваме? — попита Ритър.
Неговите аналитици му бяха споменали нещо такова преди няколко дни, но той дори не го бе споделил със съдия Мур.
— По какъв начин печелят твърдата си валута?
— От петрол — отвърна Гриър.
Руснаците изнасяха почти същото количество петрол, колкото саудитците.
— А кой контролира световните цени на петрола?
— ОПЕК?
— А кой — продължи Райън — контролира ОПЕК?
— Саудитците.
— Те не са ли наши приятели? — каза в заключение Джак. — Погледнете на СССР като на превземаема цел, както правехме в „Мерил Линч“. Активите са много по-ценни от търговската централа, тъй като корпорацията се ръководи зле. Не е никак трудно да се разбере. „Дори от човек, изтощен до смърт след напрегнат ден, дълъг полет и малко повечко питиета“ — помисли си Райън. В ЦРУ работеха доста интелигентни хора, но някак не успяваха да излязат извън чиновническия манталитет и да мислят повече за Америка. — Не разполагаме ли с някой, който да мисли извън клишетата?
— Боб? — попита Мур.
Ритър веднага омекна и се усети как моментално промени отношението си към младия аналитик.
— Райън, чел ли си Едгар Алън По?
— В гимназията — отговори Джак леко смутен.
— А какво ще кажеш за „Червената маска на смъртта“?
— Разказваше се, май, за чума, която връхлита страната и я разрушава.
