— Дан! Как си, по дяволите?
— Беше доста досаден ден в службата и двамата с Лиз решихме да се отбием да видим как я карате.
Нямаше никакво съмнение, че зад аташето по правните въпроси стоеше красивата му като мис Свят съпруга, пресветата Лиз, една от многострадалните съпруги на агента от ФБР. Г-жа Мъри се втурна към Кети, двете сестрински се прегърнаха и разцелуваха и веднага се изнизаха към градината. Кети обожаваше розите, което беше добре дошло за Джак. Баща му бе наследил всички градинарски гени на рода Райън и не бе оставил нито един за сина си. Мъри се загледа в приятеля си.
— Изглеждаш ужасно.
— Дълъг полет, скучна книга — обясни Джак.
— Не поспа ли по пътя? — попита учуден Мъри.
— В самолета? — озадачи се Райън.
— Толкова ли се страхуваш да летиш?
— Дан, от кораб можеш да наблюдаваш онова, което те заобикаля, но не и от самолет.
Мъри се подсмихна.
— По-добре свиквай, приятелю. Тепърва ще навъртиш доста мили с чести полети до „Дълес“ и обратно.
— Предполагам.
Странно защо, но Джак не беше предвидил това, когато прие новото назначение. Тъпак, вече беше твърде късно. Щеше да пътува до Ленгли и обратно поне веднъж месечно, а това не беше никак приятно за човек, който мрази да лети.
— Как върви преместването? Можеш да се довериш напълно на тая тайфа. Баз ги използва вече над двайсет години, а и приятелите ми в Скотланд Ярд ги харесват. Половината от тези момчета са бивши ченгета.
Едва ли трябваше да добавя, че на ченгетата можеше да се вярва повече, отколкото на шпионите.
— Без бръмбари в банята? Върхът! — отбеляза Райън.
От скромния си опит в разузнавателните служби той беше научил, че там животът е малко по-различен, отколкото да преподаваш история във Военноморската академия. Без съмнение имаше бръмбари, но бяха свързани с кабинета на Базил…
— Сигурен съм. И при мен няма. Но има добра новина: често ще ме виждаш, ако нямаш нищо против.
Райън кимна уморено, опитвайки се да се усмихне.
— Това е добре, ще има с кого да си пия бирата.
— Това е национален спорт тук. Повече бизнес се прави в пъбовете, отколкото в офиса. Нещо като нашите кънтри клубове.
— Бирата не е никак лоша.
— По-добра е от пикнята у дома. Обзалагам се.
— В Ленгли казаха, че вършиш доста услуги на Емил Джейкъбс.
— Малко — кимна Мъри. — Просто сме по-добри от вас в ЦРУ. Хората от оперативния отдел още не са се възстановили след 1977 г. и според мен няма да могат още доста време.
На Райън не му оставаше друго, освен да се съгласи.
— Адмирал Гриър също мисли така. Боб Ритър е доста умен — донякъде прекалено умен, ако разбираш какво искам да кажа, но няма достатъчно приятели в Конгреса, за да разшири империята си, както той иска.
Гриър беше главният аналитик на ЦРУ, Ритър — заместник-директорът на операциите. Двамата често влизаха в конфликт.
— Не вярват на Ритър, както на заместник-директора на разузнаването. Последица от кашата с комисията „Чърч“ преди десет години. Нали знаеш, Сенатът както винаги не помни кой ръководи подобни операции. Те канонизират шефа и разпъват на кръста редовите, които се опитват да изпълняват заповедите му, дори да са тъпи. По дяволите, това не е ли — Мъри се опита да намери подходящата дума. — Германците му казват швайнерай2. Не може да се преведе, но да знаеш, че е точно така, както звучи.
Джак изгрухтя от задоволство.
— Да, звучи по-подходящо от шибана работа.
Усилията на ЦРУ да ликвидира Фидел Кастро, които се изчерпаха с идването на министъра на правосъдието по времето на Камелот3, бяха достоен сюжет за „Уди Кълвача“ с привкус на „Тримата комедианти“4. Политиците се опитваха да имитират Джеймс Бонд, а създателят на образа беше провалил се британски агент. Филмите обаче не бяха истинският свят. Райън го бе изпитал на гърба си, първо в Лондон, а след това и у дома.
— Наистина ли ги бива, Дан?
— Британците ли? — Мъри поведе Райън към моравата пред къщата. Носачите бяха от контраразузнаването, но Мъри беше от ФБР. — Базил е от световна класа. Затова се задържа толкова дълго. Беше превъзходен оперативен агент и първият, който усети, че има нещо гнило около Филби5. При това, ако си спомняш, тогава Базил беше още новобранец. Много е добър като шеф, по-съобразителен от него не съм срещал. Политиците и от двата лагера го харесват и му имат доверие. А това никак не е просто. Нещо като Хувър6 у нас, но без култа към личността. Харесвам го. Готин тип, с когото си заслужава да работиш. И Баз те харесва, Джак.
— За какво? — попита Райън. — Какво толкова съм направил.
— Баз подушва талантите. Смята, че имаш заложби. Беше силно впечатлен от оная твоя измишльотина, „капана за канарчета“7 за проследяване на изтекла информация, и знаеш ли, това, че ти спаси бъдещия им крал, не ги обиди8. Ще бъдеш популярно момче в Сенчъри Хаус9. Ако продължаваш в същия дух, може да ти се отвори парашутът в разузнавателния бизнес.
— Върхът! — Райън съвсем не беше сигурен, че се стреми към това. — Дан, аз съм само един борсов посредник, преобразил се в учител по история, забрави ли?
— Джак, това е минало. Не е ли по-добре да гледаш напред? Правеше големи удари в „Мерил Линч“, нали?
— Да, направих някой и друг долар — призна Райън.
Истината беше, че спечели много долари и че сметката му продължаваше да набъбва. У дома на „Уолстрийт“ човек можеше да се нагуши яко.
— По-добре използвай мозъка си за нещо наистина важно — предложи Дан. — Не обичам да говоря за това, Джак, но не са много умниците в разузнавателната общност. Знам го. Там работя. Тъпкано е с безделници и средно интелигентни хора, но дяволски малко са звездите, приятелю. Имаш заложби за звезда. Джим Гриър смята така. Също и Базил. Не си кон с капаци. Аз също. Затова не преследвам вече обирджиите на банки по улиците на Ривърсайд във Филаделфия. Но никога не съм правил милиони долари с игра на борсата.
— Да имаш късмет не значи, че си голяма работа, Дан. Да върви по дяволите, но бащата на Кети, Джо, е спечелил много повече, отколкото аз някога ще мога, а е своенравно и непоносимо копеле.
— А не направи ли дъщеря му съпруга на почетен рицар?
Джак се усмихна скромно.
— Да, така е.
— Това ще ти отвори доста врати тук, Джак. Британците си падат по титлите. — Той се замисли. — Какво ще кажете да ви изведа за по чаша бира? Има жесток пъб горе на хълма — „Цигански молец“. Това преместване ще ви побърка. Не е по-малко противно, отколкото да строиш къща.
Кабинетът му се намираше на първо ниво в приземието на Центъра — мярка за сигурност, която така и не му обясниха, но се оказа, че в щаба на Главния враг има съвсем същата стая. Там я бяха кръстили на МЕРКУРИЙ, вестоносеца на боговете — много подходящо име, стига в страната ти да признаваха, че бог
