можем да постигнем нещо полезно от тази ситуация, като демонстрираме, че отношенията ни наистина са се подобрили.
Пелт се обърна настрана, търсейки лулата си. През дългогодишното им приятелство никога не можа да разбере как президентът успява да извлече толкова полза от обстоятелствата. Пелт се беше запознал с него във Вашингтонския университет, докато завършваше основния си предмет — политология, а президентът беше абсолвент по право. По онези времена първият човек на държавата беше ръководител на драматичен кръжок. Аматьорските му занимания с театрално изкуство определено бяха спомогнали за кариерата му на юрист. Говореше се, че не един мафиотски главатар е бил прибран на топло благодарение на чиста риторика. Президентът я считаше за най-искрената си изява.
— Господин посланик, предлагам ви подкрепата и възможностите на САЩ за намирането на вашите изчезнали сънародници.
— Това е много любезно от ваша страна, господин президент, но…
Президентът го спря с вдигната ръка.
— Без „но“, Алекс. Ако за едно такова нещо не можем да си сътрудничим, как да се надяваме на взаимно сътрудничество при по-сериозни неща? Ако не ме лъже паметта, миналата година, когато един от нашите самолети, патрулиращи над океана, катастрофира близо до Алеутските острови, един от вашите риболовни кораби (всъщност беше разузнавателен траулер) прибра екипажа и спаси живота на хората. Алекс, ние сме ви длъжници за това, за нас това е въпрос на чест и Съединените щати не искат да се говори за тях като за неблагодарници. — Той направи пауза за постигане на необходимия ефект. — Те вероятно всичките са загинали, както предполагате. Не ми се струва, че шансовете за оцеляване при катастрофа с подводница са повече от тези при самолетна злополука. Но поне семействата на екипажа трябва да знаят. Джеф, нима не разполагаме с някакво специализирано оборудване за спасителни операции при авария с подводници?
— При всичките тези пари, които хвърляме за флота? Положително би трябвало да имаме. Ще се обадя на Фостър, за да разбера.
— Добре — рече президентът. — Твърде пресилено е да се очаква взаимното ни недоверие да намалее благодарение на такъв незначителен жест. Вашата и нашата история са в заговор срещу нас. Но нека да положим едно малко начало с това. След като може да се ръкуваме в космоса или на масата за конференции във Виена, защо не го направим и в този случай. Ще дам необходимите нареждания на моите командири веднага щом свършим с разговора тук.
— Благодаря ви, господин президент. — Арбатов прикри безпокойството си.
— И моля те да предадеш моите уважения на председателя Нармонов и съчувствия на семействата на изчезналите ваши хора. Признателен съм му за усилията, както и за твоите, да получим тази информация.
— Да, господин президент.
Арбатов стана. Ръкува се с двамата и си тръгна. Какво ли действително са намислили американците? Той беше предупредил Москва: а сте казали, че е спасителна операция — а са се занатискали да помагат. Всичко е заради тъпата им Коледа, американците са пристрастени към щастливия край. Можеха да я нарекат нещо друго — по дяволите протоколът.
Същевременно не можеше да не се възхити на американския президент. Странен човек, много отворен, но въпреки това пълен с лукавство. Предимно приятелски настроен, но непропускащ да се възползва от случая. Спомни си историите, които баба му беше разправяла, как циганите си подменят бебетата. Американският президент беше много „руснак“.
— Е — каза президентът, след като вратата се затвори след Арбатов, — сега можем спокойно да не ги изпускаме от очи и те не могат да се оплачат от това. Лъжат и ние знаем това — но те не знаят, че ние знаем това. И ние лъжем, и те положително подозират това, но не и защо лъжем. Божичко! А тази сутрин му казах, че е опасно да не се знае нещо! Джеф, доста размишлявах за тази работа. Не ми харесва фактът, че толкова много от техните ВМС действат край нашия бряг. Райън е прав, Атлантикът е наш океан. Искам военновъздушните сили и флотът да ги покрият като с дяволско одеяло! Това си е наш океан и страшно ми се иска да го знаят. — Президентът допи чашата си. — А по въпроса с подводницата, искам нашите хора добре да я огледат и който от екипажа иска да емигрира, ние ще се погрижим за това. Тихичко, разбира се.
— Разбира се. От практическа гледна точка да имаме офицерите не е по-малко завоевание от това да имаме и подводницата.
— Но флотът си я иска.
— Просто не виждам как можем да направим това, без да елиминираме екипажа, а ние не можем да сторим това.
— Съгласен съм. — Президентът натисна бутона за секретарката си. — Свържи ме с генерал Хилтън.
Пентагонът
Компютърният център на военновъздушните сили беше в сутерена на Пентагона. Температурата в помещението беше доста под двадесет градуса. Това беше достатъчно, за да почувства Тайлър болка в мястото, където кракът му се опираше в протезата от метал и пластмаса. Той беше свикнал с това.
Тайлър седеше на контролния пулт. Току-що беше завършил пробно пускане на програмата си, наречена МОРЕЙ, на името на хищната змиорка, обитаваща океанските рифове. Скип Тайлър се гордееше с качествата си на програмист. Беше взел старата „динозавърска“ програма от файловете на лаборатория „Тайлър“, адаптира я към общоприетия компютърен език на министерството на отбраната — АДА, по името на лейди Ада Лавлейс, дъщеря на Лорд Байрон, и след това я беше поизгладил. За повечето хора това беше едни месец работа. Той я свърши за четири дни, работейки почти денонощно не само защото парите са привлекателен стимул, а и поради това, че проектът беше професионално предизвикателство. Завърши работата с тихо задоволство, че все още можеше да се справя с невъзможни крайни срокове и да му остава излишно време. Беше осем часът вечерта. МОРЕЙ току-що беше минала през тест за една променлива величина и не се беше провалила. Той беше готов.
Досега не беше виждал „Крей-2“, освен на снимки, и беше доволен, че има възможност да използва тази машина. Тя представляваше пет мощни електронни блока, всеки приблизително петоъгълен по форма, висок около два метра и широк малко повече от метър. Най-големият съдържаше основния процесорен масив, останалите бяха блокове памет, подредени около нея във формата на кръст. Тайлър набра командата за зареждането на променливите си параметри. За всяко от основните измерения на „Червения октомври“ — дължина, най-голяма ширина и височина — той вкара десет дискретни числени стойности. Последваха шест леко различаващи се една от друга стойности за блоковата форма на корпуса й и призматични коефициенти. Имаше четири комплекта тунелни измерения. Това водеше до натрупване на тридесет хиляди възможни пермутации. След това набра на клавиатурата осемнадесет променливи величини за мощността, за да покрие обхвата на възможните системи двигатели. „Крей-2“ погълна цялата тази информация и разпредели всяко число в съответната му клетка. Беше готова да започне изпълнението на програмата.
— О кей — каза той на системния оператор, старши сержант от военновъздушните сили.
— Добре. — Сержантът набра XQT на своя терминал. „Крей-2“ се зае с изпълнението на задачата.
Тайлър отиде при пулта на сержанта.
— Тази е бая дълга програма, дето я вкарахте, сър. — Сержантът постави десетдоларова банкнота на пулта. — Обзалагам се, че моето бебче ще я оправи за десет минути.
— Няма да може. — Тайлър постави своя банкнота до сержантовата. — В най-добрия случай петнадесет минути?
— Какво ще кажете да си поделим парите за разликата?
— Добре. Къде се намира шефът ти?
— През вратата, надясно, после надолу по коридора и вляво.
Тайлър тръгна към вратата. Дразнеше го, че не може да ходи плавно, но след четири години това неудобство беше станало маловажно. Важното беше, че е жив. Злополуката беше станала в една студена ясна нощ в Гротън, Кънектикът, само една пресечка преди главния вход на корабостроителницата. Един
