— Капитане, откъде точно разполагате с такава информация?
Тайлър Поклати глава.
— Съжалявам, адмирале, но нямам право да ви кажа. Тя е от тези, които са засекретени по отдели, сър. Мисля, че е от тези, които би трябвало да узнаете, и ще се опитам да направя това за вас.
Додж опита друг подход.
— Скип, ти някога работеше за мен. — Адмиралът имаше тъжен вид. Беше нарушил правило, за да покаже нещо на свой бивш подчинен, защото го познаваше добре и съжаляваше, че сега нямаше авторитета, за който така усилено се беше борил. Тайлър фактически беше цивилно лице, макар че костюмите му още бяха във флотско синьо. Най-лошо обаче беше, че самият той знаеше нещо. Додж му беше разкрил известна информация, но Тайлър нямаше да му отговори със същото.
— Сър, дал съм дума — каза извинително Скип. — Ще се опитам информацията да стигне до вас. Обещавам ви, сър. Може ли да използвам телефона?
— От външния кабинет — отряза го Додж. Пред тях имаше четири телефона.
Тайлър излезе и седна на секретарското бюро. Извади бележника си от джоба и набра номера от картичката, която Райън беше му оставил.
— Акър — отговори женски глас.
— Може ли да говоря с доктор Райън, моля ви?
— Доктор Райън не е тук в момента.
— Тогава… дайте ми, моля ви, адмирал Гриър.
— Един момент, моля.
— Джеймс Гриър? — Зад гърба му беше Додж. — За него ли работиш?
— Гриър на телефона. Вашето име Скип Тайлър ли е?
— Да, сър.
— Имате онази информация за мен?
— Да, сър, имам я.
— Къде сте?
— В Пентагона, сър?
— О кей, искам ви веднага тук. Нали знаете как да намерите мястото? Часовоите на главния вход ще ви очакват. Тръгвай, синко. — Гриър затвори телефона.
— За ЦРУ ли работиш? — попита Додж.
— Сър… не мога да ви отговоря. Моля да ме извините, сър, но трябва да предам една информация.
— Тази, която научи от мен ли? — поиска да узнае адмиралът.
— Не, сър. Аз вече я знаех, когато влязох тук. Това е самата истина, адмирале. И ще се опитам да я получите и вие.
— Обади ми се — заповяда Додж. — Ние ще сме тук цялата нощ.
Главната квартира на ЦРУ
Шофирането нагоре по „Джордж Вашингтон Паркуей“ се оказа по-лесно, отколкото очакваше. Разнебитената стара магистрала беше пълна с хора, тръгнали по магазините, но той караше колата с постоянна, съвсем бавна скорост. Спря и слезе пред изхода, на който трябваше, и се оказа пред будката на часовоя на входа за ЦРУ откъм магистралата. Бариерата беше спусната.
— Вашето име Тайлър, Оливър У. ли е? — попита часовоят. — Документ за самоличност, моля.
Тайлър му подаде пропуска си за Пентагона.
— О кей, капитане. Прекарайте колата си непосредствено до главния вход. Там ще ви посрещнат.
Още две минути до главния вход през празни паркинги, заледени от стопения сняг, паднал вчера. Въоръженият часовой, който го очакваше, се опита да му помогне да слезе от колата. Тайлър не обичаше да му помагат и го отстрани. Под брезентовия навес на главния вход го очакваше друг. Насочиха ги направо към асансьора.
Тайлър намери адмирал Гриър пред камината в кабинета му, като че ли полузаспал. Скип не знаеше, че началникът на отдел в разузнаването се беше върнал от Англия едва преди няколко часа. Адмиралът се размърда и нареди на цивилния си бодигард да ги остави сами.
— Значи вие сте Скип Тайлър. Елате и седнете тук.
— Голям огън сте запалили в камината, сър.
— Май не трябваше да го правя. Като гледам огън, ми се приспива. Е, малко сън сега не би ми навредил. И така, какво имате за мен?
— Може ли да попитам къде е Джак?
— Можете. Не е тук.
— Оо! — Тайлър отключи куфарчето си и извади разпечатката. — Сър, проверих техническата функционалност на модела на руската подводница. Може ли да попитам как се казва тя?
Гриър се засмя.
— О кей, изработили сте си го. Тя се казва „Червения октомври“. Извини ме, синко. Последните два дни бях ужасно зает и като съм уморен, забравям да се държа учтиво. Джак казва, че си много интелигентен. Същото го пише и в личното ти досие. Я сега ти ми разправи на какво е способна тази подводница?
— Ами, тук има голямо разнообразие на данни и…
— С две думи, командир. Аз не разбирам от компютри. Имам хора, които правят това за мен.
— От седем до осемнадесет възела, в най-добрия случай от десет до дванадесет. При такъв скоростен обхват, излъчваното ниво на шума, както сам може да изчислите, е като това на „Янки“, когато се движи с шест възела, но в това трябва да включите и коефициента на шума на реактора. Освен това, характерът на шума е различен от този, с които сме свикнали. Тези многовитлови модели не издават нормалните шумове на задвижването. Те като че ли произвеждат неритмично хармонично боботене. Джак каза ли ви за това? То е следствие от появата на обратна вълна в тунелите. Обратната вълна се бори с водния поток и от това се получава нискочестотното боботене. Очевидно това не може да се избегне. Нашите момчета две години търсиха такова нещо. Руснаците са открили нов принцип на хидродинамиката. Водата изпълнява ролята на въздуха при реактивен двигател на празен ход или ниска скорост, като се има предвид обаче, че водата не се свива, както това става с въздуха. Така че хората ни ще могат да доловят нещо, но то ще е различно. Ще бъдат принудени да свикнат с напълно нов акустичен почерк. И като прибавим към това и по-ниската интензивност на сигнала, ето ви подводница, която е много по-трудна за откриване, отколкото всичко, което е съществувало досега.
— Значи това е то всичкото, което е написано тук. — Гриър прелисти страниците.
— Да, сър. Добре ще е вашите хора да се запознаят подробно с информацията. Моделът — т.е. програмата — би могъл да бъде усъвършенстван още малко. Джак каза, че много сте бързали да получите данните. Сър, може ли да ви задам един въпрос?
— Можеш да опиташ. — Гриър се облегна назад и разтърка очите си.
— Този „Червен октомври“ сега в открито море ли е? Значи плава, нали така? И точно сега се опитват да определят местоположението на подводницата, нали? — попита Тайлър с наивен вид.
— Ъхъ, нещо такова. Не можахме да разберем за какво са тези люкове. Райън каза, че ти може би ще успееш, и предполагам, че е бил прав. Изработил си си парите, командир. Тези данни току-виж ни помогнат да я открием.
— Адмирале, мисля, че тези на „Червения октомври“ са намислили нещо, може би даже се опитват да избягат в САЩ.
Гриър вдигна глава.
— Какво те навежда на такава мисъл?
— Руснаците провеждат голяма морска операция. Пуснали са подводниците си из целия Атлантик и се създава впечатление, че се опитват да блокират нашето крайбрежие. Версията им е спасителна операция за изчезнала подводница. О кей, но Джак се появи в понеделник със снимки на нова подводница, въоръжена с балистични ракети — а днес разбирам, че всичките им други подводници, въоръжени с балистични ракети, са отзовани обратно в пристанищата им. — Тайлър се усмихна. — Това е много странно съвпадение на обстоятелства, сър.
