петък, в три часа през нощта, караше за вкъщи, след като в продължение на едно денонощие беше подготвял новия си екипаж за излизане в морето. Цивилният работник от корабостроителницата също беше имал дълъг работен ден, отбивайки се доста по-често от обикновеното в любимото си място за сгряване с алкохол, както беше установила полицията впоследствие. Качил се в колата си, включил двигателя, тръгнал и минал на червен светофар, блъскайки се странично в понтиака на Тайлър със скорост осемдесет километра в час. За него катастрофата завърши фатално. Скип имаше повече късмет. Беше кръстовище и той минаваше на зелено, когато видя предницата на форда на тридесет сантиметра от лявата предна врата. Беше твърде късно, за да направи каквото и да е. Изобщо не си спомняше как е прелетял през витрината на заложна къща и Цяла седмица беше в безсъзнание на крачка от смъртта в болницата Йейл-Ню Хевън. Най- яркият му спомен беше, когато след осем дни се събуди и видя съпругата си Джийн да държи ръката му. До този момент семейният му живот беше доста проблематичен — често явление при офицерите подводничари. Тя не беше кой знае каква гледка — очите й бяха подпухнали, косата й несресана, — но никога досега не беше му изглеждала толкова добре. Никога досега не беше оценявал колко е важна тя за него. — Много, много по-важно, отколкото някакъв си половин крак.
— Скип? Скип Тайлър!
Бившият подводничар се обърна вдървено и видя един флотски офицер да тича към него.
— Джони Колман! Как си, дявол да те вземе!
Тайлър веднага позна, че това е капитан Колман. Бяха служили заедно два пъти — една година на „Текумзе“, друга на „Шарк“. Експерт по оръжията, Колман беше служил като капитан на две ядрени подводници.
— Как е семейството, Скип?
— Джйин е отлично. Пет деца и чакаме шестото.
— Леле! — Ръкуваха се с ентусиазъм. — Ти винаги си бил похотливо прасе. Чух, че преподаваш в Анаполис.
— Да, и върша малко допълнителна инженерна работа.
— Какво правиш тук?
— Заредил съм една програма в компютъра на военновъздушните сили. Проверявам конфигурацията на един нов кораб за командването на морските системи. — Беше достатъчно добър вариант, като за прикритие. — Ти на каква работа си сега?
— Канцеларията на ОР-02. Началник-щаб съм на адмирал Додж.
— Нима? — Тайлър се изненада. Вицеадмирал Сам Додж беше настоящият ОР-02. Службата на заместник-началника на военноморските операции упражняваше административен контрол върху всички аспекти на операциите с подводници. — Доста ли си зает?
— Абе нали ги знаеш! Затънахме в тази каша.
— Какво имаш предвид? — Тайлър не беше слушал новини, нито бе чел вестник от понеделник досега.
— Ама ти майтапиш ли се?
— Работя върху тази компютърна програма по двадесет часа на ден от понеделник насам и вече не получавам сведения за оперативната обстановка. — Тайлър се намръщи. Беше подочул нещо в академията, но не беше обърнал внимание. Той беше от онези хора, които са в състояние да съсредоточат цялото си внимание само върху една единствена задача.
Колман огледа коридора от край до край. Беше петък късно вечерта и освен тях нямаше никой друг.
— Защо пък да не ти разправя. Нашите руски приятелчета провеждат някакво мащабно военно учение. Изглежда, че почти целият им гаден Северен флот е в океана. А подводниците им са плъпнали навсякъде.
— И какво правият?
— Не сме сигурни. Прилича донякъде на повсеместна издирвателна и спасителна операция. Но въпросът е какво търсят? В момента четири техни алфи препускат с максимална скорост към нашия бряг, следвани от сюрия „Виктор“ и „Чарли“ по петите им. Отначало се тревожехме, че искат да блокират маршрутите на търговските ни кораби, но те направо профучаха покрай тях. Определено са се насочили към нашия бряг и получаваме тонове информация за начинанието им, каквото и да е то.
— Какво са пуснали в движение? — попита Тайлър.
— Петдесет и осем атомни подводници и около тридесет кораба.
— Божичко! CINCLANT сигурно съвсем ще се шашне!
— Скип, нали знаете как стават тези работи. Целият ни флот е изкаран в океана. Всяка атомна подводница дращи да я предислоцират. Всеки Р-3 „Локхийд“, независимо кога е произведен, е или над Атлантика, или на път за там. — Колман направи пауза. — Ти нали продължаваш да имаш право на достъп до секретна информация?
— Разбира се, за работата, която правя за бандата от „Кристал сити“. Правя част от оценката на новия „Киров“.
— И на мен ми заприлича на твоя работа. Ти винаги си бил много добър инженер. Знаеш ли, че старецът още разправя за онази работа, която си му направил на грохналата „Текумзе“. Може би ще успея да те уредя да видиш какво става. Да, ще го попитам.
Първото плаване на Тайлър, след завършването му в подводничарското училище в Айдахо, беше с Додж. Беше успял да направи сложен ремонт на едно допълнително оборудване за реактора две седмици преди планирания срок с малко творчески усилия, осигурявайки резервни части по втория начин. Додж му се отблагодари с препоръчително писмо, изобилстващо от суперлативи.
— Обзалагам се, че старецът много ще се зарадва да те види. Кога ще свършиш със задачата тук долу?
— Може би след половин час.
— Нали знаеш къде да ме намериш?
— Премести ли се ОР-02?
— На същото място са. Обади ми се, като свършиш. Вътрешният ми телефонен номер е 78730. О кей? Хайде, че трябва да вървя.
— Добре. Тайлър се загледа как старият му приятел изчезва надолу по коридора, след това продължи към мъжката тоалетна, чудейки се какво са намислили руснаците. Каквото и да е, достатъчно сериозно беше, за да бъдат на работа в петък вечер по Коледа един адмирал и неговият капитан първи ранг.
— Единадесет минути, 53 секунди и 18 десети, сър — докладва сержантът, прибирайки в джоба си и двете банкноти.
Компютърната разпечатка съдържаше над двеста страници информация. На заглавната страница беше начертана неравна камбановидна крива на решенията, получени за скоростта, а под нея беше кривата на предвиждането за шума. Тези последователни за всеки отделен случай решения бяха разпечатани поотделно на следващите страници. Както се очакваше, кривите бяха доста объркани. Кривата на скоростта показваше, че повечето скорости се движат в обхвата между десет и дванадесет възела в час, а тоталният скоростен обхват се движеше от седем до осемнадесет възела. Кривата на шума показваше изненадващо ниски стойности.
— Сержанте, тази е много страшна машина.
— Вярно е, сър. Освен това е надеждна. Цял месец не е отбелязана никаква авария в електрониката.
— Може ли да използвам телефона?
— Разбира се, изберете си който искате.
— О кей, сержант. — Тайлър взе най-близкия му телефон. — А, и да изтриеш програмата.
— О кей. — Той набра някакви команди. — МОРЕЙ е… изтрита. Надявам се, че сте си оставили копие, сър.
Тайлър кимна и набра номера.
— ОР-02А, капитан Колман.
— Джони, Скип се обажда.
— Отлично! Ей, старецът иска да те види. Идвай веднага.
Тайлър прибра разпечатката в куфарчето си и го заключи. Благодари още веднъж на сержанта, преди
