военни летци, способни да служат на самолетоносач, намаляваше разочарованието, че ще изпусне шанса да лети на новия МИГ-27, макар че с малко късмет, ако изграждането на големия самолетоносач някога бъде завършено, би имал възможността да лети на флотския вариант на тази чудесна птица. Шавров беше готов да чака, а успешното изпълнение на няколко задачи като сегашната може и да го издигне до командир на ескадрила.
Спря да фантазира — задачата беше твърде трудна, за да си го позволява. Това беше истински полет. Никога не беше летял срещу американците, а само срещу техните оръжия, които те даваха на афганистанските бандити. Беше загубил приятели от огъня им, някои от тях оцеляха след катастрофа на хеликоптерите им и бяха убити от афганистанските кръволоци по начин, които би накарал дори хитлеристите да повърнат. Добре би било лично да даде урок на империалистите.
Сигналът на радара се усилваше. Под катапултиращата му седалка имаше магнетофон, който непрекъснато записваше сигналните характеристики на американския самолет, за да могат учените глави да открият начин за заглушаване и объркване на прехваленото американско летящо око. Самолетът им беше обикновен преоборудван „Боинг 707“, прехваленият пътнически самолет, който едва ли бе достоен противник на летец изтребител! Шавров провери планшета си. Скоро би трябвало да го открие. След това провери горивото. Преди няколко минути беше изхвърлил последната си външна цистерна и сега разполагаше само с горивото в корпусния резервоар. Въздушно реактивният двигател жадно пиеше гориво и той трябваше да внимава за това. Предполагаше, че ще му остане гориво само за пет-десет минути летене, когато се добереше до самолетоносача. Това не го тревожеше. Вече беше кацал на него повече от сто пъти.
А, я виж ти! Ястребовите му очи мярнаха блясък на метал малко вдясно от центъра. Шавров леко придърпа лоста към себе си и увеличи мощността, за да издигне машината. След минута беше на две хиляди метра. Сега вече виждаше „Сентри“, синята му окраска добре се сливаше с потъмнялото небе. Подхождаше откъм опашката му и ако имаше късмет, опашната плоскост ще го прикрие от въртящата се радарна антена. Идеално! Ще мине покрай самолета няколко пъти, за да може екипажът му да види атолите и…
На Шавров му трябваше секунда, за да разбере, че го придружава самолет.
Двама придружители.
На петдесет метра от лявата и дясната му страни летяха двойка американски изтребители „F-15 Ийгъл“. Лицето на единия от пилотите, покрито с визьора, беше обърнато към него.
— ЯК-106, ЯК-106, моля отговорете — гласът по едностранната радиовръзка говореше на перфектен руски език.
Шавров не реагира. Бяха прочели номера на смукателния кожух на машината му, преди да ги усети, че са до него.
— 106, 106, сега подхождате към самолет „Сентри“. Моля, идентифицирайте се, както и вашите намерения. Ставаме малко напрегнати, когато случаен изтребител ни се изпречи, затова три наши машини ви следят през последните сто километра.
Три? Шавров обърна глава. Трети „Ийгъл“ с четири балистични ракети висеше на петдесет метра от опашката му.
— Нашите хора ви поздравяват за вашето умение да летите ниско и бавно, 106.
Лейтенант Шавров трепереше от ярост, когато мина четирите хиляди метра, но все още го деляха осем хиляди от американския АУАКС. На всеки тридесет секунди той беше проверявал дали има нещо точно зад него. Изглежда, че американците са летели зад него, скрити в мъглата, и в определен момент са се насочили към него по инструкции от „Сентри“. Изпсува наум и продължи да напредва. Ще му даде да разбере той на този АУАКС!
— Откажете се, 106. — Гласът беше студен, безизразен, може би със следа от ирония. — 106, ако не се откажете, ще считаме мисията ви за враждебна. Помислете за това, 106. Вие сте извън радарното покритие на вашите кораби, а ние сме все още извън обхвата на вашия радар.
Шавров погледна към дясната си страна. „Ийгълът“ се отклоняваше — също и левият. Дали това не беше жест, с който намаляваха напрежението, на което бяха го подложили, като очакваха известна любезност от негова страна? Или разчистваха пътя за онзи зад него — той провери: „Ийгълът“ беше все още там — дали ще стреля? Човек не можеше да предскаже какво могат да направят тези престъпни империалисти — той беше поне на минута от границата на обхвата на техните ракети. Шавров беше всичко друго, но не и страхливец. Но не беше и глупак. Дръпна лоста на управлението, вкарвайки изтребителя си в завой няколко градуса надясно.
— Благодаря ви, 106 — гласът отчете жеста му. — Нали разбирате, имаме на борда си обучаващи се летци. Двама от тях са жени и не бихме желали да ги раздрусаме още при първия им полет.
На Шавров това изведнъж му дойде твърде много. Натисна бутона за радиовръзка на лоста на управлението.
— Янки, да ти кажа ли какво да правите с жените си?
— Вие сте некулътурный, 106 — отвърна му кротко гласът. — Вероятно дългият полет ниско над водата ви е изнервил. Сигурно привършва горивото във вътрешния ви резервоар. Гаден ден за летене, с всичките тези щурави, постоянно променящи се ветрове. Нуждаете ли се от проверка на местоположението ви, приемам?
— Не, янки!
— Обратният курс към „Киев“ всъщност е едно-осем-пет. Нали знаете, трябва внимателно да използвате магнитен компас толкова далеч на север. Разстоянието до „Киев“ е 318,6 километра. Едно предупреждение — от югозапад бързо приближава студен фронт. След няколко часа ще стане трудно да се лети. Искате ли придружител до „Киев“?
„Свиня!“ — изруга наум Шавров. Изключи радиостанцията си, проклинайки се за недисциплинираността си. Беше допуснал американците да уязвят гордостта му. Имаше я в повече, както повечето летци изтребители.
— 106, не получихме последния ви отговор. Два от нашите „Ийгъли“ се насочват във вашата посока. Ще летят от двете ви страни, за да се приберете безопасно вкъщи. Желая ви щастлив ден, другарю. „Сентри- Новембър“, край.
Американският лейтенант се обърна към полковника си. Повече не можеше да сдържа сериозното изражение на лицето си.
— Божичко, имах чувството, че ще го удуша, като му говоря така! — отпи кока-кола от пластмасова чаша. — Той наистина си мислеше, че може да ни надхитри.
— В случай че не забеляза, той наистина беше на една миля навътре в обхвата на „Атол“, а ние нямаме разрешение да стреляме по него, докато той не пусне една ракета по нас — което можеше да ни развали деня — измърмори полковникът. — Но вие добре му извихте опашката, лейтенант.
— Беше ми драго, полковник. — Операторът погледна екрана. — Е, той си тръгна обратно към мамчето, а „Кобра 3“ и „Кобра 4“ са на опашката му. В къщи ще се прибере един руснак с развалено настроение. Ако успее да се прибере. Дори и с тези откачащи се резервоари, той е почти на края на горивото си. — Замисли се за момент. — Полковник, ако пак направят този номер, какво ще кажете да предложим на момчето да го вземем с нас вкъщи?
— Да приберем ЯК — за какво ни е? Предполагам, че във флота ще им хареса да си поиграят с такава машина, но те не са много наясно с хардуера на руснаците, а ЯК-ът е кофа с боклук.
Шавров се изкуши да ускори до максимум, но се въздържа. Вече беше показал достатъчно лична слабост за един ден. Освен това ЯК-ът може да премине Мах-120 само при спускане. А тези „Ийгъли“ могат всичко и имат много гориво. Беше забелязал, че носят подвесни камери с гориво. С такива можеха да прекосят цели океани. Дяволите да ги вземат американците с тяхната наглост! Дявол да го вземе и руския офицер от разузнаването, който му каза, че може да се промъкне до „Сентри“! Да си ги гонят щурмовите изтребители с техните ракети „въздух-въздух“. Те могат да се справят с този фамозен, претрупан пътнически автобус. Биха могли да го стигнат, преди охраняващите го изтребители да реагират.
Видя, че американците не го излъгаха за лошия климатичен фронт. На хоризонта се появи линия на студен шквал, носеща се бързо на североизток, точно когато изтребителят му приближи „Киев“. „Ийгълите“ изостанаха, когато той наближи формацията. Единият от американските пилоти за кратко застана до него и
