Случаят не касае никакви международни закони, защото е съвсем определено постановено, че „спасителните операции са въпрос, произтичащ от jus gentium, и нормално не зависи от вътрешните закони на конкретни държави.“
Международноправната основа за това е Конвенцията за спасителни операции от 1910 година (Брюксел), която систематизира преходния характер на закона за военно-морските сили и спасителните операции. Това е ратифицирано от САЩ в Закона за спасителните операции от 1912 година, Чл. 37, 242, (1912 г.), 46 Закон на САЩ за злополуките 727-731; и също Чл. 37 1658 (1913 г.)
— Международните закони ще бъдат спазени, Алекс — обеща президентът. — Във всичките им подробности. „А всичко, до което се доберем — помисли си той, — ще бъде откарано в най-близкото пристанище, Норфолк, където ще бъде предадено на получателя на останките от катастрофата, един претрупан с работа висш федерален служител. Ако Съветският съюз поиска да получи нещо, той може да заведе дело във военноморския съд, което означава федералния областен съд в Норфолк, където, ако спечелят делото — след определяне стойността на спасеното имущество и след като на ВМС на САЩ бъде изплатен хонорар за спасителните операции, също определящ се по съдебен ред, — останките ще бъдат върнати на законните им собственици. Разбира се, последната проверка установи, че въпросният федерален областен съд е затрупан с дела, чието разглеждане ще трае единадесет месеца.“
Арбатов щеше да телеграфира в Москва за всичко това. Като че ли щеше да има някаква полза. Той беше уверен, че на президента ще му достави перверзно удоволствие да манипулира гротескната американска юридическа система за своя собствена изгода, като през цялото време ще изтъква, че като президент той няма право по конституция да се меси в работата на съдилищата.
Пелт погледна часовника си. Беше време за следващата изненада. Не можеше да не се възхити от президента. За човек с ограничени познания по международни въпроси само допреди няколко месеца, той беше наваксал много бързо. Простичкият на външен вид мъж, който говореше тихо, беше ненадминат в ситуации, когато трябва да се застане лице с лице един срещу друг. Имаше дългогодишен опит на прокурор и още му доставяше удоволствие да играе играта на съдебни разисквания и тактически словесни престрелки. Като че ли умееше да манипулира хората с ужасяващо делнично умение. Телефонът иззвъня, точно навреме, и Пелт вдигна слушалката.
— Доктор Пелт слуша. Да, адмирале, къде? Кога? Само един? Ясно… Норфолк? Благодаря ви, адмирале, това е много добра новина. Веднага ще я съобщя на президента. Моля, дръжте ни в течение. — Пелт се обърна. — Спасили сме един, жив, боже мой!
— Оцелял от изчезналата подводница? — Президентът се изправи.
— Ами да, руски моряк. Преди час го е прибрал един хеликоптер и го карат в норфолкската базова болница. Намери ли са го на 290 мили североизточно от Норфолк, така че сигурно е от подводницата. Хората на кораба казват, че е в доста лошо състояние, но в болницата го очакват.
Президентът отиде при бюрото си и вдигна телефона.
— Грейс, веднага ме свържи с Дан Фостър… Адмирале, обажда се президентът. Колко бързо ще закарат човека, който са прибрали, в Норфолк? След още два часа? — Той направи гримаса. — Адмирале, да се обадите веднага по телефона във флотската болница и да им съобщите, че аз съм казал да направят всичко възможно за този човек. Искам да го лекуват, като че ли е собственият ми син, ясно ли ви е? Добре. Искам доклади за състоянието му на всеки час. Искам с него да се заемат най-добрите ни лекари, най-добрите. Благодаря ви, адмирале. — Затвори телефона. — Добре!
— Може би бяхме твърде песимистично настроени, Алекс — изчурулика Пелт.
— Определено — реагира президентът. — Нали имате лекар в посолството?
— Да, имаме, господин президент.
— Заведете го и него. Ще му бъде оказано всякакво съдействие. Аз лично ще наредя това. Джеф, търсят ли и други оцелели?
— Да, господин президент. В района има десетина самолета в момента и още два кораба са на път за там.
— Добре! — Президентът плесна с ръце, ентусиазиран като дете в магазин за играчки. — Е, сега, ако успеем да открием още оцелели, може би ще направим достоен коледен подарък на страната ви, Алекс. Ще направим всичко, на което сме способни, давам ви думата си.
— Много съм ви признателен, господин президент. Незабавно ще предам тази радостна новина на моята страна.
— Алекс, почакай малко. — Държавният глава вдигна ръка. — Бих казал, че това трябва да се полее.
ДЕСЕТИ ДЕН
12 декември, неделя
Център за управление на SOSUS
В Центъра за управление на SOSUS в Норфолк положението ставаше все по-трудно. Съединените американски щати просто нямаха технологии за проследяване на подводници в дълбоки океански басейни. Рецепторите на SOSUS бяха разположени главно в каналите в плитките води — в подножието на подводни рифове и плата. Тази липса на технологии определяше и стратегията на натовските страни. При една голяма война със Съветския съюз Северноатлантическият блок би използвал SOSUS бариерата Гренландия— Исландия—Великобритания като огромна алармена система срещу крадци — когато съветските подводници я наближат, съюзническите подводници и патрулните самолети на противолодъчната отбрана ще се опитат да ги унищожат, преди да са я преминали.
Въпреки това никой не очакваше бариерата да спре повече от половината от атакуващите подводници и с тези, които успееха да се промъкнат, трябваше да се справят с други средства. Дълбоките океански басейни просто бяха прекалено широки и прекалено дълбоки — средната дълбочина беше над две мили — за да могат да бъдат осеяни със сензори като каналите в плитките води. Това беше нож с две остриета. При война целта на НАТО щеше да бъде да запази Атлантическия мост и презокеанската търговия, а целта на Съветския съюз — явно да я пресече. Подводниците ще трябва да се разпръснат из огромния океан, за да покрият многото възможни маршрути на конвоите. Съответно стратегията на НАТО зад SOSUS бариерите беше да събира големи конвои, всеки от които да бъде съпровождан от разрушители, хеликоптери и самолети. Ескортът трябваше да се опита да създаде защитен балон с диаметър от около сто мили. В рамките на този балон не можеше да има вражески подводници — ако те се промъкнеха вътре, щяха да бъдат открити и унищожени или просто пропъдени за известно време, достатъчно за преминаването на конвоя. И докато системата за звуково разузнаване (SOSUS) беше предназначена да неутрализира точно определено огромно морско пространство, стратегията в дълбоките басейни се основаваше на подвижност — движеща се зона, защитаваща жизненоважното северноатлантическо корабоплаване.
Като цяло това беше разумна стратегия, но не можеше да бъде изпробвана на практика и за съжаление в момента беше до голяма степен безполезна. Сега, когато всички тези съветски „Алфа“ и „Виктор“ вече бяха срещу американските брегове, а последните „Чарли“, „Ехо“ и „Новембър“ се прибираха в базите, главният екран, в който капитан Куентин се взираше, вече не беше изпълнен с малки почти незабележими червени точици, а с големи кръгове. Всяка точка или кръг обозначаваше положението на съветска подводница. Кръгът беше предполагаемо местонахождение, изчислено въз основа на скоростта, с която дадена подводница можеше да се движи, без да вдига толкова шум, че да бъде локализирана от многото сензори. Някои кръгове имаха диаметър десет мили, някои достигаха до петдесет; ако се налагаше подводницата отново да бъде локализирана точно, трябваше да се претърси район с площ от седемдесет и осем до две хиляди квадратни мили. А подводниците бяха толкова гадно много.
Издирването на подводниците беше работа главно на „Орион“ Р-ЗС. Всеки „Орион“ носеше хидроакустични буйове, въздушни активни и пасивни хидроакустични датчици, които се пускаха от самолет. Когато откриеше нещо, хидроакустичният буй пращаше сигнали до самолета, с който е свързан, и след това автоматично потъваше, за да не попадне в неприятелски ръце. Той имаше ограничена електрическа мощност и съответно ограничен обхват. Още по-лошо беше, че тяхното захранване също беше ограничено.
