на вълните S. Със сигурност вече са ни открили.
— Прието. — Джексън пусна с палец микрофона си. — Пика две, облъчете целите — сега!
— Прието, командире — потвърди Санчес. Вече нямаше смисъл да се крият.
Двата изтребителя активираха своите мощни AN/AWG-9 радари. Оставаха две минути до улавянето на сигнала.
Сигналите на радара, приети от рецепторите от РЕП апаратурата за евентуална заплаха, разположени на стабилизаторите на опашките на „Форджър“, изпратиха в слушалките на пилота звуков сигнал, който трябваше да бъде изключен на ръка, и запалиха червена предупредителна лампичка на всяко контролно табло.
Група „Кингфишър“
— Кингфишър, тук е „Киев“ — каза офицерът, отговарящ за въздушните операции на самолетоносача. — Наблюдаваме два американски изтребителя, които ви наближават с висока скорост отзад.
— Прието. — Водачът на руската ескадрила погледна в огледалото си. Беше се надявал да избегне това, въпреки че не беше очаквал да го избегне. Заповедите му бяха да не предприема действия, докато противникът не открие огън. Те току-що бяха излезли от облаците. Това беше много лошо, в облаците щеше да се чувства в много по-голяма безопасност.
Пилотът на „Кингфишър три“ лейтенант Шавров се протегна и активира своите ракети „Атол“. „Не и този път, янки“ — помисли си той.
На борда на „Томкет“
— Изчакай една минута, Пика едно, трябва всеки момент да получиш визуална картина — включи се Зумер 1.
— Прието…Дръж! — Джексън и Санчес излязоха от облаците. „Форджър“ бяха на няколко мили пред тях и „Томкет“ със своята скорост от двеста и петдесет възела бързо намаляваха разстоянието между тях. Руските пилоти поддържат хубава стегната формация, помисли си Джексън, но това всеки го може.
— Пика две, когато дам знак, задействаме горивните камери. Три, две, едно — сега.
Двамата пилоти включиха двигателите в режим на форсаж, при което смукателните тръби на техните нови мотори F-110 бяха буквално удавени в гориво. Изтребителите внезапно подскочиха под удара на удвоената тяга и бързо пресякоха звуковата бариера.
Група „Кингфишър“
— Кингфишър, опасност, опасност! Американците увеличиха скоростта си — предупреди „Киев“.
„Кингфишър четири“ се обърна назад в седалката си. Видя на миля зад себе си двата „Томкет“ — две еднакви фигури, подобни на стрелички, които препускаха пред следи от черен дим.
Слънчевата светлина блестеше върху пилотската кабина на единия самолет и тя изглеждаше почти като отблясъците на…
— Те нападат!
— Какво? — водачът на ятото отново погледна в огледалото си. — Не, не! Поддържайте строя.
„Томкет“ изсвистяха на петнадесет метра над тях и звукът, който последва, прозвуча като експлозия. Шавров се подчиняваше изцяло на изработените си в битките инстинкти. Той рязко дръпна назад ръчката и изпрати своите четири ракети по отдалечаващите се американски изтребители.
— Три, какво направи?! — изкрещя водачът на руското ято.
— Те ни нападнаха, не чухте ли? — протестира Шавров.
На борда на „Томкет“
— По дяволите! Ято Пики, по вас са изстреляни четири „Атол“ — каза от „Хоукай“ офицерът за направление на действията на изтребителите.
— Две, отклони се надясно! — заповяда Джексън. — Крис, активирай системите за противодействие. — Джексън направи рязък завой наляво, опитвайки се да избегне опасността. Санчес зави в другата посока.
На седалката зад Джексън офицерът на радарите активираше защитните системи на самолета. В момента, в който „Томкетът“ се изви във въздуха, множество осветителни ракети и балончета се появиха от задната част на самолета, всеки от тях инфрачервена или радарна примамка за преследващите ги ракети. И четирите ракети бяха насочени към изтребителя на Джексън.
— Пика две, зад теб е чисто. Пика две, зад теб е чисто. Пика едно, четири птички все още те следват — каза гласът от „Хоукай“.
— Прието. — Джексън се учуди колко спокойно приема положението. „Томкет“ се движеше с над осемстотин мили в час и продължаваше да увеличава скоростта си. Джексън се чудеше какъв беше обсегът на ракетите „Атол“. Предупредителната светлинка на радара, следящ положението отзад, светна.
— Две, тръгни след тях — заповяда Джексън.
— Прието, командире. — Санчес направи завой нагоре, после обърна самолета рязко надолу и погна отлитащите съветски изтребители.
Когато Джексън се обърна, две от ракетите загубиха прицела си и продължиха напред в пространството. Третата, подмамена, удари една осветителна ракета и избухна без опасност за изтребителя. Инфрачервената търсеща глава на четвъртата продължаваше да следи пламтящите смукателни тръби на Пика едно и се заби точно в тях. Ракетата удари Пика едно в основата на неговия десен вертикален стабилизатор.
От удара изтребителят излезе напълно извън контрол. По-голямата част от силата на експлозията бе изразходвана, когато ракетата проби бордовата повърхност и излетя в откритото пространство. Опашката беше изцяло отнесена, десният стабилизатор също. Левият стабилизатор беше силно надупчен от отломки, които пробиха и задната част на капака на пилотската кабината и удариха каската на Кристиансен. Веднага светнаха предупредителните светлини на десния мотор.
Джексън чу силния удар по интеркома си. Изключи десния двигател и включи вътрешния пожарогасител. След това намали мощността на левия двигател, който все още беше в режим на форсаж. „Томкет“ вече беше започнал да се върти. Крилата с променлива геометрия се извиха в конфигурация за ниска скорост. Това даде на Джексън контрол върху елерона и той бързо се опита да се върне на нормална височина. Намираше се на хиляда и двеста метра. Нямаше много време.
— Добре, бейби — увещаваше го той. Благодарение на кратък изблик на мощност той си възвърна аеродинамичния контрол и бившият пилот изпитател накара изтребителя си рязко да подскочи нагоре — прекалено силно. Той направи две пълни завъртания, преди Джексън да успее да го задържи в хоризонтален полет.
— Хванах те! Крис, как си?
Никакъв отговор. Нямаше начин да се огледа, а зад него все още имаше четири вражески изтребителя.
— Пика две, тук е командирът.
— Прието, командире. — Санчес беше взел на прицел четирите изтребителя. Те току-що бяха открили огън по командира му.
Зумер едно
На Зумер едно офицерът за управление на действията мислеше бързо. „Форджър“ поддържаха строя и по радиото се чуваха усилени руски разговори.
— Пика две, тук е Зумер едно, отклони се от курса, повтарям отклони се. Недей, повтарям, недей да откриваш огън. Потвърди! Пика две, Пика едно е на твои девет часа, шестстотин метра под теб. — Офицерът
