дебне от изток. Положението ни не е никак привлекателно.
— Американците няма да бъдат толкова нагли.
— Сигурен ли си в това, другарю политически офицер? Сигурен ли си? Какво ще стане, ако някой от техните пилоти извърши „пилотска грешка“? И потопи някой от нашите ескадрени миноносци? А ако американският президент се свърже директно с Москва, за да се извини, преди още ние да сме успели да докладваме? Те се кълнат, че е било случайност, и обещават да накажат тъпия пилот — тогава какво? Мислиш, че действията на империалистите са толкова лесно предсказуеми в такава близост до собственото им крайбрежие? Аз не мисля така. Според мен те търсят най-малкото оправдание, за да налетят върху нас. Ела в моята кабина. Трябва да обсъдим това.
Двамата мъже тръгнаха към задната част на кораба. Кабината на Стралбо беше спартанска. Единствената украса на стените беше щампа на Ленин, говорещ пред червеноармейци.
— Каква е нашата цел, Василий? — попита Стралбо.
— Да подкрепяме нашите подводници, да им помагаме в търсенето…
— Точно така. Нашата цел е да подкрепяме, а не да провеждаме нападателни операции. Американците не ни искат тук. И аз обективно ги разбирам. С всичките си ракети ние представляваме заплаха за тях.
— Но нашите заповеди са да не ги заплашваме — протестира замполитът. — Защо ни е да нападаме тяхната родина?
— И разбира се, империалистите знаят, че ние сме просто желаещи мир социалисти! Хайде, Василий, те са нашите врагове! Разбира се, че не ни вярват. Разбира се, че искат да ни нападнат и при най-малкия повод. Те вече се намесиха в нашето търсене, преструвайки се, че ни помагат. Те не ни искат тук — и оставяйки се да бъдем провокирани от агресивните им действия, сами падаме в капана им. — Адмиралът погледна надолу към бюрото си. — Е, добре, ние ще променим това. Ще заповядам флотата да спре всяко действие, което по някакъв начин може да се тълкува като агресивно. Ще спрем всички въздушни операции извън нормалното патрулиране. Няма да дразним намиращите се в близост техни флотски единици. Ще използваме само нормални навигационни радари.
— И?
— И ще преглътнем гордостта си, ще бъдем кротки като агънца. Каквато и провокация да направят, ние няма да реагираме на нея.
— Някои ще нарекат това страхливост, другарю адмирал — предупреди го замполитът.
Стралбо беше очаквал това.
— Василий, нима не виждаш? С лъжливото си нападение те вече ни изиграха. Те ни карат да използваме най-новите си и най-секретни отбранителни системи, за да могат да съберат сведения за нашите радари и системи за огневи контрол. Те наблюдават действията на нашите изтребители и хеликоптери, маневреността на нашите кораби и преди всичко нашите действия в такива ситуации. Ще сложим край на това. Нашата основна цел е изключително важна. Ако те продължат да ни провокират, ние ще действаме сякаш нашата мисия е наистина мирна — каквато наистина е, поне що се отнася до тях — и така ще докажем нашата невинност. А агресорите ще станат те. Ако продължат да ни провокират, ние ще наблюдаваме тяхната тактика и няма да им дадем нищо в замяна. Или би предпочел да ни попречат да изпълним мисията си?
Замполитът измънка съгласието си. Наистина, ако те се проваляха в тяхната мисия, обвинението в страхливост щеше да е от съвсем малко значение. А ако откриеха подводницата ренегат, щяха да са герои, независимо от всичко друго, което се е случило.
„Далас“
От колко време е на дежурство, чудеше се Джоунс. Съвсем лесно можеше да провери, като натиснеше копчето на електронния си часовник, но човекът на сонара не искаше да го прави. Щеше да е прекалено потискащо. Аз и голямата ми уста — „обзалагам се, командире“, — по дяволите! — изпсува той на себе си. Беше открил подводницата на разстояние може би от около двадесет мили, едва я беше усетил, а шибаният Атлантически океан беше три хиляди мили широк. Щеше да му е нужно нещо повече от късмет.
Е, поне намаза един холивудски душ от цялата работа. Обикновено душът на беден на чиста вода плавателен съд означаваше няколко секунди намокряне, около минута сапунисване и още няколко секунди за отмиване на пяната. Ставаш чист, но не си доволен. И това е подобрение в сравнение с едно време, казваха старите пушки. Но едно време, често отговаряше Джоунс, моряците е трябвало да натискат греблата или да карат на дизел или акумулатор, а това беше горе-долу същото. Холивудският душ е нещо, за което морякът започва да си мисли след няколко дни в морето. Оставяш водата да тече, дълъг, щедър поток от блажено топла вода. Капитан I ранг Манкузо беше превърнал това сетивно удоволствие в награда за работа, свършена над средното ниво. Това даваше на хората някаква реална цел на работата им. На една подводница не можеха да се похарчат допълнителни пари, а и нямаше нито бира, нито жени.
Стари филми — правеха усилия в тази насока. Видеотеката на подводницата не беше лоша, ако имаш време да се ровиш в бъркотията. Освен това „Далас“ имаше и два компютъра „Епъл“ и няколко десетки програми с игри за развлечение. Джоунс беше шампион на борда по „Чоплифтър“ и „Зорк“. Разбира се, през по-голяма част от времето компютрите се използваха с тренировъчна цел — за практически изпити и програмирани учебни тестове.
„Далас“ претърсваше район на изток от Гранд Банкс. Всяка подводница, преминаваща по маршрут едно, беше най-вероятно да мине оттук. Те се движеха с пет възела, влачейки след себе си хидроакустичната станция BQR-15 с буксирна антена. Бяха уловили всякакви сигнали. Първо половината подводници на руската флота бяха профучали с висока скорост, много от тях следвани от американски. Една „Алфа“ се беше стрелнала покрай тях на разстояние по-малко от деветстотин метра със скорост над четиридесет възела. Ще бъде толкова лесно, си беше мислил Джоунс преди време. „Алфата“ беше вдигнала толкова много шум, че човек можеше да я чуе с чаша, долепена до стената на подводницата, и той трябваше да намали до минимум своите увеличители, за да не позволи на шума да увреди слуха му. Жалко, че не можеха да стрелят по нея. Толкова просто щеше да бъде да се настроят уредите, толкова лесно да се открие огън, че дори едно дете със старомодна линия щеше да го направи. Тази „Алфа“ им беше просто поднесена на тепсия. След това минаха „Виктор“, после „Чарли“, „Новембър“ бяха последни. Джоунс беше слушал звуците и от преминаващите на повърхността кораби, пътуващи на запад, повечето от тях със скорост около двадесет възела, вдигащи всякакви шумове, докато цепеха вълните. Но те бяха много далеч и не го вълнуваха.
Бяха се опитвали да намерят целта повече от два дни и Джоунс беше спал само по някой и друг час от време на време. Е, за това ми плащат, размишляваше той мрачно. Това не беше прецедент, беше го правил и преди, но щеше да е щастлив, когато цялата работа свършеше.
Буксирната антена с голяма апертура се намираше накрая на дълъг триста метра кабел. Джоунс обичаше да нарича използването й „ловене на китове“. Освен че беше техният най-чувствителен хидроакустичен уред, той защитаваше „Далас“ от вражески преследвачи. Обикновено хидроакустичните устройства на една подводница работят във всяка посока освен назад — област, наречена „конуса на тишината“ или „ахилесовата пета“. С BQR-15 положението се промени. Джоунс беше чувал всякакви различни шумове по нея, непрекъснато улавяше подводници и кораби, които си движеха на повърхността, понякога и нисколетящи самолети. Веднъж по време на упражнение около Флорида не беше могъл да разпознае шума от гмуркащи се пеликани, докато капитанът не беше издигнал перископ, за да огледа положението. След това близо до Бермудските острови се натъкнаха на чифтосващи се китове и шумът беше много впечатляващ. Джоунс си имаше лично копие от записа за употреба на брега — някои жени бяха проявили извратен интерес към него. Той се усмихна на себе си.
От повърхността идваха значително количество шумове. Сигналните процесори филтрираха по-голяма част от тях и за да се увери, че не изхвърлят прекалено много шумове, на всеки няколко минути Джоунс изключваше процесорите от канала си и слушаше оригиналния поток. Машините бяха тъпи и Джоунс се чудеше дали беше възможно сигналните процесори (SAPS) да оставят част от онзи странен сигнал да се изгуби из чиповете на компютъра. Това им беше лошото на компютрите, или по-точно на програмирането — накараш машината да направи нещо, а тя го прави погрешно. Джоунс често се забавляваше, като правеше програми. Той познаваше от университета някои хора, които изработваха програми с игри за персонални
