Теченията може да ни пометат: но може би ще стигнем на Щастието островите и пак ще видиме великия Ахил, когото някога познавахме. Макар че много ни е взето, много ще остане; и въпреки че вече не сме силата, що нявга вдигаше небето и земята, ний още сме това, което бяхме; със същите сърца геройски, отслабени от времето и от превратностите на съдбата, но с воля неотслабваща да се стремим, да търсим, да намерим и никога да не се предадем.

„Да търсим, да намерим…“ Е, сега знаеше какво ще търси и ще намери, защото му бе известно точно къде ще бъде то. Ако не станеше някой катастрофален инцидент, нямаше да му убегне по никакъв начин.

Никога не бе преследвал тази цел съзнателно, дори и сега не беше съвсем сигурен защо тя изведнъж стана толкова важна. Мислеше се за имунизиран срещу треската, която още веднъж обхващаше човечеството — за втори път в живота му! — но вероятно се беше заблудил. Или може би неочакваната покана да се присъедини към малкото почетни гости на борда на „Юнивърс“ беше запалила въображението му и бе събудила у него ентусиазъм, който дори не знаеше, че притежава.

Имаше и друга възможност. След всички тези години той все още помнеше какъв студен душ за широката публика бе се оказал опитът от 1985–1986 година. Сега имаше шанс — последен за него и първи за човечеството — да постигнат нещо повече от реванш за предишните разочарования.

През двайсети век беше възможно само прелитане над планетите. Този път щеше да има приземяване, пионерско по своята същност, както първите стъпки на Армстронг и Олдрин на Луната.

Д-р Хейуд Флойд, ветеран от мисията до Юпитер през 2010–2015 г., остави въображението си да литне към призрачния посетител, който за пореден път се завръщаше от дълбините на космоса, набирайки скорост секунда след секунда при подготовката си за обиколка на Слънцето. А между орбитите на Земята и Венера най-прочутата от всички комети щеше да срещне все още незавършения космически лайнер „Юнивърс“ по време на първия му полет.

Точното място на срещата все още не беше определено, но той бе направил своя избор.

— Халеева комета — аз идвам… — прошепна Хейуд Флойд.

Първи визуален контакт

Не е вярно, че човек трябва да напусне Земята, за да оцени пълния блясък на небесата. Дори в космоса звездното небе не е толкова величествено, както когато се наблюдава от висока планина, в някоя кристално ясна нощ, далеч от всякакъв източник на изкуствено осветление. Макар и звездите да изглеждат по-ярки извън земната атмосфера, окото не би могло да долови разликата. Изумителната гледка на половината от небесната сфера, обхваната само с един поглед, е нещо, което нито един панорамен прозорец не би могъл да предложи.

Но Хейуд Флойд бе напълно доволен от своята гледка към вселената, особено когато жилищната зона се намираше от тъмната страна на бавно въртящата се космическа болница. Тогава в неговото четириъгълно зрително поле нямаше нищо друго освен звезди, планети, мъглявини — а понякога, засенчвайки всичко останало, и нетреп-ващият блясък на Луцифер, новият съперник на Слънцето.

Около десет минути преди началото на неговата изкуствена нощ той изключваше всички светлини в стаята, дори и червената лампичка за тревога, за да привикне напълно с тъмнината. Сравнително късно за един космически инженер беше изпитал удоволствието от астрономическите наблюдения с невъоръжено око и сега вече можеше да разпознава почти всяко съзвездие, дори и да виждаше само малка част от него.

Почти всяка „нощ“ през този месец май, докато кометата навлизаше в орбитата на Марс, той проверяваше местонахождението й на звездните карти. Макар че тя лесно можеше да бъде открита с помощта на силен бинокъл, Флойд упорито отказваше да го използва; той беше започнал една малка игра, проверявайки доколко старите му очи ще се справят с предизвикателството. Въпреки че двама астрономи от Мауна Кеа твърдяха, че вече са наблюдавали кометата визуално, никой не им вярваше, а подобни изявления от други обитатели на „Пастьор“ бяха посрещани с още по-голям скептицизъм.

Но за тази вечер се предвиждаше най-малко шеста степен на видимост; може би щеше да има късмет. Той проследи линията от Гама до Ипсилон и се загледа към върха на въображаем равностранен триъгълник, разположен върху нея — сякаш можеше да фокусира зрението си през цялата Слънчева система само с едно усилие на волята.

Ето я! — точно както я беше видял за първи път преди седемдесет и шест години, почти незабележима, но без опасност да бъде сбъркана. Ако не знаеше точно къде трябва да гледа, той дори не би я забелязал или би я помислил за някоя далечна мъглявина.

За невъоръженото му око тя беше само една малка, идеално кръгла мъглива точка; колкото и да се напрягаше, не можеше да открие и следа от опашката й. Но малката флотилия от сонди, които придружаваха кометата от няколко месеца насам, вече бяха регистрирали първите изригвания на прах и газове, които скоро щяха да създадат светеща струя сред звездите, простираща се точно в обратна посока на нейния създател — Слънцето.

Както всички останали, Хейуд Флойд беше наблюдавал трансформацията на студеното, тъмно — не, почти черно — ядро, докато то навлизаше във вътрешността на Слънчевата система. След седемдесет години дълбоко замразяване сложната смес от вода, амоняк и други ледени частици започваше да се топи и да бълбука. Една летяща планина, приблизително с формата — и размерите — на остров Манхатън, бе обхваната от космически изригвания на всеки петдесет и три часа; докато топлината на Слънцето проникваше през изолационната кора, изпаряващите се газове превръщаха Халеевата комета в пробит парен котел. Струи водна пара и прах заедно с една пъклена смесица от органични химикали изригваха от половин дузина малки кратери. Най-големият — с размерите на футболно игрище — изригваше редовно близо два часа след местното зазоряване. Той приличаше на някой земен гейзер и веднага беше кръстен „Олд Фейтфул“1.

Флойд вече си представяше как стои на ръба на този кратер в очакване Слънцето да се издигне над мрачния, разкривен пейзаж, който той познаваше добре от космическите снимки. Вярно, че в договора не се споменаваше нищо за това, дали пътниците — тук не влизаха екипажът и научният персонал — ще могат да излизат от кораба, когато той се приземи върху Халеевата комета.

От друга страна, в малкия документ нямаше нищо, което изрично да забранява това.

„Ще ми намерят някаква работа, за да ме спрат — помисли си ХейудФлойд. — Но съм сигурен, че все още мога да се оправя със скафандъра. А ако греша…“

Той си спомни, че беше чел как веднъж някакъв посетител на Тадж Махал заявил: „Бих умрял още утре заради този монумент.“

А той с удоволствие щеше да го направи заради Халеевата комета.

Повторно завръщане

Дори и ако се изключи този неприятен инцидент, завръщането на Земята не беше лесно.

Първият шок бе дошъл малко след размразяването му, когато д-р Руденко го беше събудила от дългия му сън. Уолтър Кърноу се въртеше край нея и дори в полубудното си състояние Флойд усети, че нещо не е наред; радостта им от неговото събуждане беше малко преувеличена и не можеше да прикрие следите от някакво напрежение. Едва след като се беше възстановил напълно, те го осведомиха, че д-р Чандра вече не

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×