немислима, колкото война между Канада и Съединените щати през миналия век. Това не се дължеше на някакво сериозно подобрение в човешкия характер или на какъвто и да било друг фактор, а на нормалното предпочитание на живота пред смъртта. Много от механизмите на мира дори не бяха съзнателно планирани: преди политиците да разберат какво става, те откриха, че тези механизми са вече на мястото си и функционират добре…
Никакъв държавник или идеалист не беше изобретил движението „Заложник на мира“; самото име бе измислено много по-късно, когато някой откри, че във всеки момент имаше около стотина хиляди руски туристи в Съединените щати — и половин милион американци в Съветския съюз, повечето от тях увлечени в традиционното си развлечение — да се оплакват от водопроводната инсталация. Като капак на всичко, и в двете групи имаше несъразмерно голям брой важни личности — синовете и дъщерите на богатите, привилегированите и политиците.
А дори и някой да искаше, вече не бе възможно да се подготви широкомащабна война. Епохата без тайни беше започнала през 90-те години на XX век, когато находчивите средства за масова информация започнаха да изстрелват фотографиращи сателити със същите намерения, каквито имаха военните в предишните три десетилетия. Пентагонът и Кремъл бяха извън себе си от яд, но не можеха да се справят с Ройтер, Асошиейтед прес и непрекъснатите 24-часови предавания на „Орби-тъл Нюз Сървис“.
До 2060 г., макар и светът да не беше напълно разоръжен, той бе надеждно умиротворен, а петдесетте оставащи ядрени ракети бяха под международен контрол. Когато популярният монарх Едуард VIII бе избран за първия Световен Президент, учудващо малко страни — Дванайсет на брой — се противопоставиха на това решение. По големина и важност те се простираха от все още упорито неутралните швейцарци (чиито ресторанти и хотели въпреки това посрещнаха новата бюрокрация с отворени обятия) до още по- фанатичните в своята независимост жители на Фолклендските острови, които сега пък Устояваха на всички опити на вбесените англичани и аржентинци Да си ги пробутат един на друг.
Демонтирането на огромната и напълно паразитна военна индустрия бе дало безпрецедентен — макар и понякога болезнен — тласък на световната икономика. Сега вече жизненоважните суровини и талантливите специалисти нямаше да бъдат поглъщани от тази черна дупка или използвани за всеобщо унищожение. Вместо това те щяха да помогнат за преодоляването на разрухата и опустошението на вековете, като изграждаха света наново.
И като създаваха нови светове. Сега действително човечеството беше открило „моралния еквивалент на войната“ и едно предизвикателство, което щеше да погълне излишната енергия на расата — за толкова хилядолетия напред, колкото някой би се осмелил да си представи.
Магнат
Когато се роди, Уилям Цанг бе наречен „Най-скъпото бебе в света“; той задържа тази титла две години, след което тя бе дадена на сестра му. Титлата все още беше нейна, а след отменянето на Закона за семейството никой вече не можеше да претендира за нея.
Баща им, легендарният сър Лорънс, беше роден по времето, когато в Китай за втори път бе въведено строгото правило: „Едно семейство — едно дете“; неговото поколение бе дало на психолозите и социолозите материал за безкрайни изследвания. Без братя и сестри — а в много случаи и без чичовци и лели — това поколение беше уникално за човешката история. Дали това се дължеше на издръжливостта на вида, или заслугата беше на разпространената в Китай семейна система, вероятно никога няма да стане ясно. Но беше факт, че децата на това странно време имаха удивително малко недостатъци; все пак системата бе оставила своите белези и сър Лорънс се беше постарал, понякога с доста ефектни жестове, да се реваншира за самотата през детските си години.
Когато през ’22 се роди второто му дете, свободната система беше станала закон. Човек можеше да има колкото деца пожелае, но трябваше да заплати съответната такса. (Комунистите от старата гвардия не бяха единствените, които счетоха цялата тази схема за ужасяваща, но в новосъздадения Конгрес на Народната Демократична Република връх взеха техните по-прагматични колеги.)
Деца номер 1 и 2 бяха безплатни. Номер 3 струваше един милион сола. Номер 4 — два милиона. Номер 5 — четири милиона, и така нататък. Фактът, че теоретически в Народната Република нямаше капиталисти, беше добродушно пренебрегнат.
Младият мистър Цанг (разбира се, това бе години преди крал Едуард да го удостои със званието Кавалер на Ордена на Британската империя) никога не показваше дали има някаква цел; когато се роди петото му дете, той все още беше сравнително беден милионер. Но бе само четирийсетгодишен, и когато закупуването на Хонконг не отне чак толкова голяма част от капитала му, колкото се беше опасявал, той откри, че все още има значително количество джобни пари.
Такава бе легендата. Подобно на много други истории за сър Ло-рънс, беше трудно да различиш фактите от митологията. Със сигурност не беше верен упорито носещият се слух, че е спечелил първото си състояние от продажбата на прочутото пиратско издание (с размерите на кутия за обувки) на Библиотеката на Конгреса3. Цялата операция по кражбата на Матрицата за Молекулярна Памет бе проведена извън Земята и беше станала възможна след отказа на Съединените щати да подпишат Лунната конвенция.
Въпреки че сър Лорънс не беше мултитрилйонер, веригата от корпорации, която бе изградил, го направи най-голямата финансова сила на Земята — доста добро постижение за сина на един скромен търговец на видеокасети в областта, все още известна под името „Новите територии“. Вероятно той дори не забеляза осемте милиона, които трябваше да плати за дете номер шест, или даже трийсет и двата за номер осем. Платените за номер девет шейсет и четири милиона му донесоха световна известност, а след като се появи номер десет, паричните облози за това какви са бъдещите му планове почти надхвърлиха двеста петдесет и шестте милиона, които би му струвало следващото дете. Но тогава лейди Жасмин, която съчетаваше у себе си най-добрите качества на стоманата и коприната в съразмерни пропорции, реши, че династията Цанг е вече достатъчно голяма.
Съвсем случайно (ако изобщо нещо става така) сър Лорънс започна лично да се занимава с космическия бизнес. Разбира се, той имаше обширни интереси в корабоплаването и астронавтиката, но те се ръководеха от петимата му синове и техните съдружници. Истинското призвание на сър Лорънс бяха комуникациите — вестници (малкото, които бяха останали), книги, списания (на хартия и електронни) и най-вече световните телевизионни мрежи.
След това той купи великолепния стар хотел „Пенинсулър“, който някога за бедното китайско момче бе въплъщавал символа на богатството и властта, и го превърна в своя резиденция и главен офис. Заобиколи го с красив парк, като просто премести огромните супермаркети под земята (новосформираната му „Корпорация за изкопни работи с лазер“ натрупа цяло състояние чрез този проект и даде пример на много други градове).
Един ден, докато се наслаждаваше на несравнимата гледка на града отвъд пристанището, той реши, че са необходими нови подобрения. Изгледът от долните етажи на „Пенинсулър“ десетилетия наред беше закриван от една голяма сграда с вид на сплескана топка за голф. Тя, реши сър Ло-рънс, трябва да се махне.
Но директорът на планетариума в Хонконг — който бе смятан за един от петте най-добри в света — беше на съвсем друго мнение и скоро след това сър Лорънс бе приятно изненадан да открие в негово лице човек, когото не може да купи на никаква цена. Двамата станаха големи приятели, но когато д-р Хесенщайн подготви специално представление за шейсетия рожден ден на сър Лорънс, той дори не подозираше, че с това спомага за променянето на историята на Слънчевата система.
Под ледовете
Повече от сто години след като Цайс бе построил първия прототип в град Йена през 1924 г., в планетариумите все още се използваха няколко оптични проектори, които се простираха внушително над зрителите. Но Хонконг беше заменил още преди няколко десетилетия своя апарат от трето поколение с много по-усъвършенстваната електронна система. Огромният купол всъщност бе гигантски телевизионен екран, съставен от хиляди малки монитори, върху който можеше да се покаже всякакъв възможен
